1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№153

София, 09.03.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2910 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.А.Д. и А.М.Д., подадена чрез адв. Я. С., срещу въззивно решение № 2158/10.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 4144/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 1719/27.03.2017 г. по гр. д. № 117/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявена за недействителна по отношение на „Б. Дс“ ООД извършената между Д.А.Д. и А.М.Д., и двамата граждани на О.К.В и С. И., в качеството на продавачи и Д.У.Р. Б., гражданин на О.К.В. и С. И., в качеството му на купувач покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 112 т. 1, рег. № 852, д. № 106/2014 г. на нотариус С. К., рег. № 505 на НК, район на действие Районен съд -Разлог, досежно 1/2 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в [населено място], местн. „Г.“ ет. 2, със застроена площ от 74,95 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс и столова, две спални, две бани с тоалетни, антре, две тераси, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 02676.17.137.1.20 със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 02676.17.137.

Касаторите считат, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Б. Дс“ ООД и Д.У.Р. Б. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

По делото е установено от представения нотариален акт № 153, т. 3, рег. № 2299 д. № 540/2006 г. на нотариус К. М. рег. № 61 на НК, с който е сключен на 11.05.2006 г. договор за покупко-продажба на правото на строеж на процесния недвижим имот, между „Б. Дс“ ООД, като продавач и Д.А.Д., като купувач, че уговорената продажна цена на правото на строеж на имота е 119 664 евро, като 78 640 евро е цената на правото на строеж, а 41 024 евро е цена на строително-монтажните работи, съгласно договор за строителство. От общата, уговорена цена от 119 664 евро при сключване на договора за продажба купувачът Д.А.Д. е заплатила сумата от 65 132 евро по банков път, а остатъкът от 54 532 евро е уговорено да бъде заплатена до 20.12.2006 г. С решение № 1091/12.03.2014 г., постановено по гр. д. № 358/2011 г. на Окръжен съд - Благоевград Д.А.Д. е осъдена да заплати на „Б. Дс“ ООД сумата от 14 358,68 евро, представляваща остатък до пълния размер на продажната цена по договор за покупко-продажба на правото на строеж, сключен с нотариален акт № 153, т. 3, рег. № 2299 д. № 540/2006 г. на нотариус К. М. рег. № на НК, ведно със законната лихва от 01.09.2011 г. до пълното изплащане на сумата - решението е влязло в сила на 27.05.2014 г. С нотариален акт № 112 т. 1, рег. № 852 д. № 106/2014 г. на нотариус С. К., рег. № 505 на НК на 19.05.2014 г., ответниците Д.А.Д. и А.М.Д. са продали процесния недвижим имот на ответника Д.У.Р. Б..

При тези данни, въззивния съд е приел, че наличието на действително вземане на ищеца „Б. Дс“ ООД е доказано само спрямо ответницата Д.А.Д.. Изложил е, че не може да се приеме, че ищецът има вземане и срещу ответника А.М.Д., тъй като последният не е страна по договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 153/2006 г. и съответно не е поемал задължение за заплащане на продажна цена. А.М.Д. не е страна и по гр. д. № 358/2011 г. на Окръжен съд - Благоевград, поради което решението постановено по това дело няма сила на присъдено нещо спрямо него. Посочил е, че действително А.М.Д. придобива право на собственост в процесния недвижим имот само на основание съществуващите брачни отношения с Д. Ан Д. към датата на сключване на сделката за покупко-продажба на правото на строеж и към датата на реализиране на правото на строеж, но облигационните задълженията поети от Д.А.Д., макар и по време на брака й с А.М.Д. не обвързват същия и не създават за него нито права, нито задължения, тъй като за уредбата на тези облигационни отношения не е приложимо българското право, а правото на О.К.В и С. И., което не познава режима на СИО, настъпващ ex lege. Приел е, че длъжникът Д.А.Д. и купувачът по увреждащата сделка Д.У.Р. Б. са знаели за увреждането, тъй като длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора. Посочил е, че в случая, доколкото в нотариалния акт, с който продавачът се легитимира като собственик на имота е удостоверено вземането на ищеца към продавача, то това обстоятелство е достатъчно основание, да се приеме, че приобретателят е знаел за задължението на продавача. Изложил е още, че обстоятелството, че изпълнението на задължението за заплащане на останалата част от продажната цена на имота е обвързано със срок, не квалифицира поведението на приобретателя-купувач като небрежност за узнаване на съществуването на задължението на продавача. Задължението на продавача обаче, е било предмет и на посоченото по-горе гражданско дело, и доколкото регистрите на съда имат публичен характер, то купувачът е имал възможност да узнае за точния размер на задължението на продавача, за неговата ликвидност и изискуемост към датата на сключване на увреждащата сделка. Съдът е изложил съображения, че действително, купувачът е сключил увреждащата сделка чрез пълномощник, но знанието на пълномощника обвързва и упълномощителя. Предвид обстоятелството, че личните отношения между съпрузите се регулират изцяло от чуждото законодателство, не може да се приеме, че дългът на Д.А.Д. е за задоволяване на нуждите на семейството, въпреки че процесния недвижим имот е СИО и следователно предявеният иск е основателен и доказан до размера на 1/2 идеални части от процесния недвижим имот.

Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Когато твърдяната като увреждаща възмездна сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, което вземане е поставено в зависимост от сбъдването на определено условие, необходимо ли е кредиторът да докаже в исковото производство с правно основание чл. 135 ЗЗД, че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане?“, за който твърди, че е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, определение № 282/17.03.2016 г. по гр. д. № 5197/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 283/11.03.2016 г. по гр. д. № 840/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 60/20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 122/21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014 г. на ВКС, II т. о.

Поставеният от касаторите въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът е твърде общо и теоритично зададен. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. За да уважи иска въззивният съд е изложил, че знанието на купувача е установено в случая, доколкото в нотариалния акт, с който продавачът се легитимира като собственик на имота е удостоверено вземането на ищеца към продавача, то това обстоятелство е достатъчно основание, да се приеме, че приобретателят е знаел за задължението на продавача. Посочил е, че действително, купувачът е сключил увреждащата сделка чрез пълномощник, но знанието на пълномощника обвързва и упълномощителя. Предвид липсата на общо основание не следва да се обсъжда заявеното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това, в производството по допускане на касационно обжалване касационната инстанция не може да проверява правилността на въззивното решение, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2158/10.09.2019 г., постановено по в. гр. д. № 4144/2017 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: