П Р О Т О К О Л

Р - № 41

София, 09.03.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л. З

сложи на разглеждане дело № 2 по описа за 2020 година

докладвано от ГАЛИНА ИВАНОВА

Производството е по чл. 47 ЗМТА и на основание чл. 150, ал. 3 от ГПК заседанието се провежда при включено записващо устройство, за което съдът уведомява страните.

След изпълнение разпоредбите на чл.142 ал. 1 от ГПК и на поименно повикване в 10,04 часа страните се представиха така:

За ищеца К.Д.М., редовно и своевременно призован, се явява адв. К..

Ответникът „Профи кредит България“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките за даване ход на делото, а производството следва да бъде прекратено.

Исковата молба е предявена на 06.12.2019 г.от К.Д.М. срещу „П. Б“ ЕООД. Ищецът в исковата молба е посочил за узнаването на постановеното арбитражно решение, като е мотивирал и че решението е нищожно, тъй като има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предявил е при условията на обективно евентуално съединение на искове, иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, чл. 47, ал. 1, т. 2 и чл. 47, ал.1, т. 4 от ЗМТА на 1.10.2019 г. Ответникът е оспорил спазването на срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, поради това, че на ищецът му било известно постановеното арбитражно решение още преди сочената от него дата, поради проведено изпълнително производство в предходен момент.

С оглед възражението на ответника настоящият съдебен състав е изискал изп.д. 2530/14 г. на ЧСИ М. Б.. Постъпило е делото в представеното от съдия-изпълнител заверено копие. От данните по делото, а именно молба вх. № 4835 от 30.06.2017 г се установява, че ищецът К.Д.М. е подал молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Видно е, че това изпълнително дело е образувано по молба на ответника „П. Б“ ЕООД, въз основа на приложен изпълнителен лист, издаден на основание арбитражно решение № 2191/31.10.2013 г. по арб.д. 2191/13 г. на Арбитражен съд „А. Ю“ СНЦ, като това решение е и предмет на предявените с настоящата искова молба искове. Предвид така установените факти, следва да се приеме, че ищецът е бил известен за наличието на арбитражно решение по арбитражно дело 2191/31.10.2013 г. към датата на подаване на молбата му до съдия-изпълнител, а именно 30.6.2017 г. Следователно установеният от законодателя преклузивен срок по чл. 48, ал.1 от ЗМТА е започнал от тази дата и е изтекъл на 30.9.2017 г. Предявените искове в настоящето производство на 6.12.2019 г. са предявени след срока.

Освен това, по отношение на иска за нищожност на основание чл. 47, ал.2 от ЗМТА, следва също да се посочи, че се предявява в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, доколкото относно арбитражните решения не са налице предпоставките за валидност на съдебните решение, на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК.

От друга страна, независимо от твърдението за приложението на § 13 от ДР на ЗЗП, предвид неспазване на срока за предявяване на исковете за отмяна на арбитражно решение, не може да се приеме, че искът за нищожност на арбитражното решение е допустимо. Срокът, предвиден в чл. 48, ал.1 от ЗМТА, както посочихме, е преклузивен. Непредявяването на предвидените искове в срок, води до недопустимост на съдебното производство за отмяна на арбитражното решение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, като на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, се присъдят своевременно претендираните деловодни разноски в размер на сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, платима от ищеца.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на К.Д.М. срещу „П. Б“ ЕООД с правно основание чл. 47, ал.1, т. 2 и 4 от ЗМТА и чл. 47, ал.2 от ЗМТА.

ОСЪЖДА К.Д.М., ЕГН [ЕГН] да заплати на „П. Б“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица], бл. 53 е, вх. В, сумата 100 лв, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.2/20 г. по описа на ВКС, 2 ТО.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок, считано от днес за ищеца, и в същия срок, считано от съобщението до ответника пред друг тричленен състав на ВКС.

Разглеждането на делото приключи в 10,11 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

СЕКРЕТАР: