О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 151

София, 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Т

гр. дело №3454/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Сириус – 49“ЕООД със седалище [населено място], чрез пълномощник адв Кр. М. срещу решение №141 от 27.12.2019г г. по в.гр.дело № 1109/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №40 от24.04.2019г на Районен съд-Царево, Отхвърлени са исковете на касатора, квалифицирани по по чл.79 ЗЗД и чл 86 ЗЗД срещу ответниците В. и Н. Г., граждани на Р. Ф и собственици на на апартамент в бл. №2 на ваканционен жилищен комплекс Саут бийч[населено място], да бъдат осъдени солидарно да заплатят по 1244 евро за 2016, 2017 и 2018г, както и лихви за забава, тъй като в този размер е неизпълненото им задължение за плащане по сключен между стните договор от 23.11.2009г с предмет ползване, поддръжка и охрана на недвижим имот, общи части и прилежащата инфрастуктура на комплекс „Саут бийч“. По договора, сключен при закупуването на ваканционния имот и заверен нотариално същите са възложители, а ищцовото дружество е изпълнител, като сумата е дъжима авансово, за всяка година.Задълженията на изпълнителя са включвали редица дейности при условията на трайно и непрекъснато изпълнение,като денонощна охрана, поддържане на хигиена в общите пространства за отдих,СПА- център,външни басейни, тревни площи, текуща поддържща на съораженията и инсталациите в комплекса. На свой ред въззивният съд е приел иска за неоснователен, тъй като договорът е бил развален поради неизпълнение. На 05.10.2015г ответниците, чред упълномощено лице са отправили в писмена форма едностранно изявление -покана до ищеца за доброволно изпълнение, че ако в срок до средата на м. ноември на 2015, не се отремонтират конкретно посочени повреди в общите части и прилежащата инфрастуктура, не се осигури охрана и пропускателен решим и не се предприемат съответно действия по поддържща и хигиена на конкретно указани места,на основание чл87, ал.1 ЗЗД ще считат договора за развален.В случай на изпълнение са поискали да им се посочи актуална банкова сметка за превод на уговорената парична сума. Въззивният съд е отхвърил възраженията на ищеца, че не е получил това изявление, удостоверено като доставено чрез услугата „телепоща“ на „Български пощи“ЕАД, Оспорено е известието за доставяне, като съгласно прието заключение на вещо лице – графорог подписът в документа не е на лицето, посочено като пълномощник на дружеството – получател. Въззивният съд обаче е съобразил и обстоятелството, че което и да било лице е действало като представител и след като ищецът е търговец, узнал за тези действия,то следва да се счита, че ги е одобрил след като не е възразил веднага, извод за което е направен и от последващата кореспонденция между страните.По спорния въпрос изпълнявана ли е уговорената поддържка към момента на отправянето на поканата и в последствие за исковия преиод, с кратки съображения въззивният съд е основал изводите си на лошото състояние на общите части в комплекса, предвид показанията на част от доведените свидетели и заключение на вещо лице – техническа експертиза,

След като по отношение на процесното известие е установено, че подписът за получател не е на посочената като приела пратаката Д. /съобразно отразеното в документа пълномщник на получателя по смисъла на Общите условия на „Български пощи“/, оспорва се като очевидно неправилен изводът на съда за надлежно осъществено връчване на писменото изявление, както и за наличие на неизпълнение на договора,което да е дало основание за развалянето му .

В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните два въпроса:

1. Налице ли е валидно връчване на съобщение, когато подписът на получателя в обратната разписка не е автентичен, приложима ли е презумпцията на чл.50 ал.1 ГПК,при положение че липсват доказателства съобщението да е било връчено на регистрирания адрес на управление на търговеца .

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

По първия въпрос се сочи противоречие с реш. №101/2019г по т.д № 439/2017г на 1-во т.о на ВКС поради приетото в него, че при аналогични обстоятелства относно връчването на писмено изявление,при установена неавтентичност на подписа на получателя, не биха могли да се породат целените последици,

По втория въпрос се изтъква противоречие с сочи противоречие с множество решения на ВКС (реш. №411/2011г 4-то г.о,, реш. № 65/2014г на ІІ т.о, реш. № 10/2012г г на 1-во г.о на ВКС и др) с които са разяснени задължителните указания в ППВС №7/1965г ,ТР№1/04.01.2001г. ОСГК и ТР №1 / 2013г ОСГТК и е консолидиран положителен отвовор на въпроса

Формулира се и въпрос при изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК :

Обвързана ли е страната от изявление за разваляне на договор, при положение че изявлението изхожда от трето лице без доказателства за неговата представителна власт .В случай на потвърждение на действия на лице, действало без представителна власт, от който момент има действие за другата страна това изявление,

Отговор е постъпил от В.С.Г. и Н.А.Г., чрез пълномощника им адв. Н. Г., Касационната жалба е недопустима, поставените въпроси са различни от правния въпрос, по който решаващо се е произнесъл въззивния съд, съобразявайки че ищецът е търговец.Претендират се разноски,

Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280, ал.3 ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание, съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението, който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора .

Първият формулиран въпрос изпълнява посоченият общ критерий на чл.280, ал.1 ГПК с уточнението, че решаващата правна оценка на релевантните обстоятелства неточно се отнася към валидността на съобщение за връчване на пощенска пратка/известие за доставяне, или др. документ /,чието надлежно получаване е предмет на оспорване. Правното съдържание на въпроса не засяга“валидността на съобщението“,а удостоверителната сила на засвидетелстваното в този документ и надлежното връчване на писмените изявления на едната страна, адресирани до другата, Когато избраният начин е чрез услугите на „Български пощи“ или друг куриер, без страните да са уговорили специални клаузи относно кореспонденцията си /като фингирани условия/, за да е надлежно връчването на писмени изявления на едната страна по договора до другата следва да са спазени Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки на КРС/ДВ бл.45/2010г, приети на основание чл. 36, ал.2 от Закон за пошенските услучи На този въпрос е даден отговор в реш. №101/2019г по т.д №439/2017г на 2-ро т.о на ВКС,като за случай на ненадлежно оформен отказ на получателя/физическо лице/ да приеме пратката, е направен извод по прилагането на чл.5, ал.2 от Общите правила, както и в решения ВКС /реш.по т.д №2400/2015г,т.д №2072/2015г на 1-во т.о на ВКС / за други случаи на невръчени уведомления .Общо е изискването за доставяне срещу подспис при препоръчаните пратки, различни са изискванията при отразяване на получателя при връчване на пълномощник, или лице от домашните в служебните формуляри на куриерската служба .По настоящето дело са приложими правилата, уреждащи изискванията и последиците от доставяне на пощенски пратки на юридическо лице и/или търговец /чл. 6, във вр чл. 11 от ОП/ която уредба препраща към Общите условия на „Български пощи“ /чл.44 б.в“/и действащото законодателство,поради което и чл. 50, ал.3 ГПК е приложим. В случая получаването на пратката е удостоверено от пощенски оператор и е оформено известие за доставяне, Чрез допустимите от ГПК доказателствени средства е възможно опровергаване на авторството на изявлението за получаване,но изводът дали волеизявлението в писмена форма е достигнало до адресата е фактически въпрос, основан на съвкупната преценка на доказателствата. Ненадлежното оформяне на пощенските документи/известие за доставяне /не е единственото релевантно обстоятелство,което обуславя изводите на съда. В случая съдилищата са изтъкнали водената и след датата 05.10.2015г кореспонденция между страните и нейното съдържание. Взели са предвид, че след получаването на изявлението на възложителите по договора с даден допълнителен срок за изпълнение, ищцовото дружество е изпратило нотариална покана в отговор, съдържащ включително исканите от тях данни .Получен е отговор, в който изявлението за разваляне на договора е напомнено Направен е извод,че изявлението на Г. от м октомври 2015г е достигнало до знанието на търговеца, който веднага след узнаването не се е противопоставил на последиците от действията на лица,получили търговска кореспонденцията на дружеството без да имат представителната власт.Не е релевантно условие на въпроса и непълното изписване на адреса на търговеца/същият, на който е регистриран, съответно обявеният при сключването на договора между страните /, след като известието е получено.Обстоятелствата, при които в приложената практика на ВКС са преценявани възраженията, че изявлението не е достигнало до другата страна,не са идентични с установените по настоящето дело, както поддържа защитата на касатора.В изтъкнатото решение по т.д №439/2017г на 2-ро т.о на ВКС са съобразени изискванията за връчване на изявление с правопроменящи последици, изходящо от търговеца и адресирано до потребител. В случая по настоящето дело потребители да направили правопроменящото изявление, адресирано до търговеца. Законовите правила, гарантиращи възможност за връчване на уведомления не са идентични за търговците и за гражданите,респ потребителите.Последните не са длъжни да имат нито пълномощник за приемане на кореспонденция, нито канцелария /деловодство/ със служители, които да я приемат.Противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС по правен въпрос не е налице.

Не е налице и противоречие с установената практика на ВКС по процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Бургаски окръжен съд е обсъдил и отхвърлил мотивирано двете основни възражения на касатора, като е основал изводите си на събраните доказателства. По същество е направен извод че не се доказва изпълнение на задължението за трайна и непрекъсната поддържка на общи части в комплекса предвид лошото състояние на всички съоръжения в имота /съгласно показания на свидетели и заключение на вещо лице по назначена СТЕ/.Неотносимо към спора е дали поддържането на асансьора в блок- сградата е било възложено на външен изпълнител, след като не е осигурено функционирането му, а за изпълнението на договора не е от решаващо значение и обстоятелството колко служители са били наети от дружеството и с какви трудови функции.

Въпросът за необсъждането на всички твръдения и доказателства преформулира касационни оплаквания и не е налице поддържаната очевидна неправилност на решението,като основание по чл. 280,ал. 2 ГПК.Съдът се е произнесъл в рамките на търсената с иска защита, като е приел възражението на ответниците, че последиците от едностранно разваляне на договора поради неизпълнението му са настъпили. Въззивният съд е осоновал решението си на приложимия закон.Императивна правна норма не е нарушена, основополагащите процесуални принципи са приложени .Изводите на въззивния съд от доказателствата са логични, макар тези доказателства да не са обсъждани „съпоставително“, както касаторът изтъква.

Последният формулиран в изложението въпрос не отговарят на общото условие в чл. 280,ал.1 ГПК от съдържателна страна,тъй като е хипотетичен и няма връзка с обстоятелствата по делото,решаващо преценени от Бургаски окръжен съд. Поканата и изявлението за разваляне на договора са направени от лице с представителна власт посочило че действа като пълномщник на страната по договора, изтъкнато/цитирано/ е и нотариално завереното пълномощно, като формално основание на овластяването. Не е налице обосновка на въпроса по смисъла на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК относно правните последици и действието от изявлението на упълномощен представител по отношение на страна по договор,до която изявлението е отправено. Упълномощаването е едностранна сделка в която ищецът по делото не участва и не е легитиимиран да оспорва. Правилото на чл.39 ЗЗД и установената практика на ВКС по прилагането му съдържа и отговора на повдигнатия въпрос. Съгласно водещия принцип за добросъвестно упражняване на правата, ако ищецът е имал съмнения в легитимацията на пълномощника на насрещната страна по договора, следвало е да изиска доказателства за представителната власт от този пълномощник, или от страната.

Следва да се присъдят поисканите от ответниците по жалбата разноски, установени в размер на 100 лева по договор за правна помощ

Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №141 от 27.12.2019г г. по в.гр.дело № 1109/2019г. на Бургаски окръжен съд

Осъжда „Сириус – 49“ЕООД със седалище [населено място] да заплати на В.С.Г. и Н.А.Г. сумата 100 лева разноски по делото за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .