№ 146

гр.София, 09.03.2021г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№796 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, [населено място], срещу решение №164 от 16.01.2020г. по в.т.д. №312/2019г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение №343 от 14.08.2019г. по т.д.№430/2018г. на Бургаски окръжен съд, ЗК ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на Г.Г.Д. на основание чл.226, ал.1 от КЗ отм. , вр. чл.45 и чл. 52 от ЗЗД, сумата 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на нейния внук Б.Н.Н., при ПТП на 25.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2015г. до окончателното плащане, както и разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е зачел действителното разрешение, което се дава с ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за плащане на обезщетение по изключение. Счита, че в случая няма данни за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуации, от които да може да се направи извод за създадена и развила се особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Твърди също, че неправилно е определено темпоралното действие на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател поставя следните материалноправни въпроси: 1. Легитимирана ли е да получи обезщетение за вреди от смъртта на своя внук ищцата, при недоказана изключителност във взаимоотношения баба - внук, недоказани отношения, различни от нормалните и различни от обичайните при добри, социално – активни отношения в бита, без конфликти и при взаимна грижа и помощ, оправдано ли е в тези случаи присъждане на обезщетения по изключение от приетото с ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най - близките на починалия? 2. При наличие на живи деца, внуци и правнуци, и при положение, че починалото дете е живеело при родителя си /майката/ и е прекарвало летните ваканции при баба си, следва ли да се приеме,че най - близкият човек на бабата – ищца е бил починалият й внук, както и че внукът й е нямал други близки, които да го обичат и да се грижат за него? 3.1 При предявени претенции след 21.06.2018г. прилага ли се въведеният лимит от 5000 лева по § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ по образуваните преписки на лицата извън най - близкия кръг, при положение, че полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ по посочените случаи са сключени преди влизане в сила на действащия КЗ или същите ще се разрешат по част четвърта от отменения КЗ, както предвижда § 22 от настоящия ? 3.2. При застрахователен договор по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на 09.01.2014г., следва ли застрахователното дружество да носи риска от възникване на отговорност на застрахования за неимуществени вреди към далечния кръг от роднини, посочени в ТР №1/21.06.2018г., постановено по т.д.№1/2016г., на починало лице, чиято смърт застрахованият виновно е причинил, при положение, че застрахователното дружество не се е съгласявало да носи този риск и отговорност? Касаторът поддържа, че по първи и втори въпрос съдът се е произнесъл в отклонение от задължителните разяснения в ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, както и в противоречие с практиката на съдилищата - решение №293 от 13.02.2019г. по в.т.д.№350/2019г. на Великотърновски окръжен съд, решение №4376 от 17.06.2019г. по гр.д.№12619/2018г. на Софийски градски съд, решение №15 от 12.02.2019г. по т.д.№504/2018г. на Бургаски окръжен съд. По последните два въпроса сочи допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като го обосновава с липса на практика на ВКС по тези въпроси.

Ответницата Г.Г.Д. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на нейния внук Б.Н.Н., вследствие ПТП, настъпило на 25.07.2014г., на път №53911, между селата Аспарухово и Сърново. Приел е за безспорно установени наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена с ответника за автомобила, с който е причинено ПТП, изключителната вина на водача на този автомобил Н. К. за настъпване на ПТП, механизмът на причиняване на ПТП и причинната връзка между него и настъпилата смърт на Б.Н.Н.. Позовал се е на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК, като е намерил за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на трайна и дълбоко емоционална връзка между ищцата и нейния внук, чиято смърт е причинила на ищцата страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Счел е за неоснователни доводите във въззивната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], за неприложимост на цитираното Тълкувателно решение към процесния случай, тъй като застрахователното събитие е настъпило преди приемането му. Приел е, че придаденото на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101 от 2018г./, с който е определен максимален размер на обезщетение от 5000 лева, обратно действие се разпростира само върху претенции, предявени в периода от 21.06.2018г. до влизане в сила на изменението на КЗ -07.12.2018г. и то по застрахователни договори, сключени при действието на актуалния КЗ. Съобразявайки характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания след смъртта на нейния внук Б., съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 30 000 лева, като е намерил за недоказано възражението на застрахователя за съпричиняване от страна пострадалия.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Първите два въпроса от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не изпълняват общото изискване за допускане на касационно обжалване. Въпросите не съставляват материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото са свързани с преценка на правно значимите факти и събраните по делото доказателства за тях, следователно отговорът им е фактологично обусловен. Наред с това въпросите не отразяват коректно мотивите на въззивното решение, а са израз на тезата на касатора за недоказана изключителна близост в отношенията между ищцата и нейния починал внук. Въззивният съд обаче е стигнал до противоположен извод, а именно, че по делото е доказано съществуването на особено близка връзка между двамата и на действително претърпени от ищцата вреди от смъртта на нейния внук Б., което е обусловило присъждането на обезщетението. Вторият въпрос също не съответства на мотивите на съда, доколкото те не съдържат констатации, че загиналият при ПТП Б. Н. е бил най – близкият човек на ищцата, както и че той е нямал други близки, които да го обичат и да се грижат за него. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат обобщени в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния внук, загинал при процесното ПТП.Уил е, че вследствие смъртта на своя внук, ищцата е претърпяла страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Съобразил е негативното отражение на събитието върху здравето и психиката на ищцата, довело до необходимостта дъщеря й да се премести да живее в нейния дом, за да полага грижи за нея. При тези фактически констатации, изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, не е в отклонение от задължителната практика на ВКС. Правилността на фактическите констатации на въззивния съд не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че евентуално противоречие с цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения на окръжни съдилища, не може да обоснове допускането на касационен контрол, доколкото противоречивата практика на съдилищата е изключена като основание за допускане на касационно обжалване с измененията на ГПК отм. г. /ДВ. бр.86/2017г./.

Въпросът по т.3.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК относно темпоралното действие на разпоредбите на § 96, ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101/18г./ е обуславящ за изхода на спора. Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя за наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в решение №57 от 25.07.2019г. по т. д.№1218/2018г. на ВКС, ТК, II ТО. В същото е прието, че нормите на § 95 и § 96 и чл. 493а от КЗ нямат обратно действие, тоест не се прилагат за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на действащия КЗ. Даденото разрешение важи за всички съдебни претенции по тези договори, включително и предявените в периода от 21 юни 2018г. до влизането в сила на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101/18г./, визиран в разпоредбата на § 96 ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ. Обжалванато въззивно решение е в съответствие с даденото разрешение.

Обуславящ за изхода на спора е и последният въпрос в изложението, доколкото въззивният съд се е позовал на задължителните разяснения в ТР №1/21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС, приемайки същите за приложими към правоотношение, възникнало преди приемането на тълкувателното решение. Касаторът обаче не е обосновал соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Относно действието на приеманите от Върховния касационен съд тълкувателни решения, са дадени разяснения с т.1 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. От така възприетите разрешения следва, че ако правният спор е бил висящ към момента на приемане и оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на съда със спора следва по време приемането и оповестяването на решението, даденото от Върховния касационен съд тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164 от 16.01.2020г. по в.т.д. №312/2019г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.