О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№254

гр. София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 137 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С.Ф.А“ АД, представлявано от юрисконсулт П. П., срещу въззивно решение № 260021/11.09.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 237/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 2/09.01.2020 г. по гр.д. № 914/2019 г. по описа на Районен съд – Ботевград и е отхвърлен предявеният от касатора против К.Д.К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, ал. 1, вр. с чл. 463 ТЗ за сумата от 2 555.05 евро, представляваща част от сумата по запис на заповед от 31.10.2006 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№732/2011 г. на РС – Мездра.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по едно невъведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение; 2) запис на заповед „без протест“, „без разноски“, платим при предявяване в определен срок от издаването може ли да се предяви надлежно с нотариална покана, връчена съгласно чл. 50 ЗННД и при спазване на правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

В писмен отговор ответникът по касационната жалба – К.Д.К., чрез адв. В. В., поддържа становище за недопустимост на касационната жалба като сочи, че цената на иска е под законоустановения минимум от 5 000 лв.; а в условия на евентуалност, че липсват предпоставки за допускане на касационния контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 предл. 1-во ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Обжалваното въззивно решение е постановено по установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, ал. 1, вр. с чл. 463 ТЗ, който е оценяем и възлиза на сумата 2 555.05 евро. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случаите, когато е предявен иск за заплащане на сума във валута, цената се определя от размера на левовата равностойност по официалния курс на БНБ към датата на подаване на иска. Тази цена е определяща за размера на дължимата държавна такса, а също и за родовата и функционална подсъдност на спора. Последващите промени във валутния курс, нямат отношение към така стабилизираната цена на иска в първоинстанционното производство. Те са от значение само за размера на дължимото плащане, ако бъде извършено в друга валута, различна от търсената по исковата молба, като тогава значение има курса към датата на изпълнението (вж. - определение № 423/23.10.2012 г. по гр. д. № 367/2012 г., IV г. о. на ВКС и др.).

В случая левовата равностойност на претенцията за 2 555.05 евро възлиза на сумата 4 997.24 лв., съгласно обявения в чл. 29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева - 1.95583 лв. за 1 евро. Върху сумата 4 997.24 лв. ищецът „С.Ф.А“ АД е заплатил дължимата държавна такса за производството в размер на 99.94 лв. ( съгласно чл.415, ал.4 ГПК – довнесъл е 2% до пълния изискуем размер от 4% върху цената на оценяемия иск по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Така съдът е приел, че цената на предявения иск е в размер на 4 997.24 лв. и в срока по чл. 70, ал. 1 ГПК въпросът не е повдигнат служебно, или по възражение на ответника. Този размер на цената на претенцията е под законоустановения минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване по гражданските дела, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 1-во ГПК, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 750 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 261621/ 22.10.2020 г. подадена от „С.Ф.А“ АД, представлявано от юрисконсулт П. П., срещу въззивно решение № 260021 от 11.09.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 237/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 137/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

ОСЪЖДА „С.Ф.А“ АД – гр.София, ЕИК 040823148, на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на К.Д.К. с ЕГН – [ЕГН], разноски за тази инстанция в размер на сумата 750 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.