О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

гр. София, 02.04.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Р.Ч:ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З.А

гр. дело № 3233 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Енерго - П. П“ АД, чрез адв. Н. Б. срещу решение № 260171/22.07.2020 г. по в.гр.дело № 266/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5043/20.11.2019 г. по гр.дело № 10609/2019 г. на Варненския районен съд и е осъден „Енерго-П. П” АД да заплати на Б.К.П. сумата 600 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г., решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. При преценка на приет по делото писмен документ, изготвен в установената форма и по установения ред от длъжностно лице действало в кръга на правомощията му, съгласно издадено от държавен орган разрешение за упражняване на конкретна дейност, може ли съдът да не се съобрази с обективираните в документа констатации и да не ги обсъди в решението си, когато не е проведена процедура по чл.193 ГПК и страна в процеса е ползвала документа, решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационната жалба Б.К.П., чрез адв.К. Т. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.

Съдът е приел, че следва да преценява Констативен протокол № 1900887/ 21.02.2018г. съставен от служители на „Електроразпределение Север“АД за резултатите от проверката на измервателната система на обект в [населено място], [улица]. Посочил е, че електромерът е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4. и 1.8.0., за експертиза от БИМ, и подменен с нов.

Прието е, че констатациите на метрологичната експертиза, обобщени в констативен протокол № 1416/ 06.06.2019г.- АУ-Е-000029-11006/ 23.02.2018г., БИМ, РО-Варна, посочват, че електромерът е тип МО2, статичен, еднофазен, двутарифен, с измерени показания на тарифите : Т1 009488.6kWh. и Т2-032507.0kWh. При проверка на точността не е установена грешка над максимално допустимата/ т.4.4.,4.6/. В заключение е прието, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не отговаря на техническите характеристики - при софтуерен прочит е установена намеса в тарифната схема и разпределяне на преминала ел.енергия върху невизуализирана тарифа Т3 -038009.1 kWh.

Приел е, че въз основа на получените данни от скрит регистър е издадено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия- 38009 кВТч, за периода от 22.02.2017г. до 21.02.2018г., осчетоводено с фактура № [№]/18.06.2019г., на стойност 6584.33лв. с ДДС, че абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване.

Относно приетото заключение по назначената СТИ е посочено, че същото се преценява като обективно и компетентно в частите по т.1 и т.2, за метрологична годност на провереното СТИ, срок, параметризация и отчитане по активни регистри 1.81. и 1.8.2., по т.3, относно възможността за софтуерно претарифиране / преценявана по данните от КП на БИМ/, и т.4. за верността на изчисленията по цени, одобрени от КЕВР, като не се възприема по т. 5, тъй като поставеният въпрос е от правно естество.

От правна страна е прието, че разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Приел е, че правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Приел е още, че към датата на проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Посочил е, че действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.

Прието е, че в случая енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката.

Съдът е приел, че начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3 / Т3- върхова / като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Приел е още, че е потвърдена параметризацията на СТИ, с редовен отчет на консумираната ел.енергия на обекта по две тарифи–дневна /регистър 1.8.2/ и нощна / регистър 1.8.1./, че са снети показанията на активни регистри, че електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Срокът на метрологична годност не е изтекъл.

Посочено е, че при този модел електромери, които не са SMART, не се осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително за невизуализирани на дисплея регистри, и следователно възможност да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания. Прието е, че прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество.

Преценено е за неоснователно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл.50 ПИКЕЕ. Прието е, че при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Според съда корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона корекционен период, че преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза водят до обосновано заключение за потребление в посочения размер за конкретния период.

Приел е, че положителен извод за посочените обстоятелства не може да се направи от представеният по делото на КП № 1113033/ 08.11.2013г. за монтаж на електромер с идентичен фабричен номер и вписани „0“ показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2, но без данни за неактивните – 1.8.3 и 1.8.4. Приел е още, че данните от монтажа през 2013г. съпоставени с резултатите от проверката на 21/ 23 02.2018г., не водят до обосновано заключение за реално потребление на допълнително начисленото количество ел.енергия в конкретния едногодишен период.

Формиран е краен извод за правилност на решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен по идентични правни заключения. Решението на Варненския районен съд е потвърдено.

По правните въпроси:

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.

С решение № 150/26.06.2019 г. по гр.дело № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК. е възприета практиката на ВКС, изразена в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. В последното се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.

Съдебният състав е приел, че посоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е, че според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.дело № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК. Правният въпрос е разрешен в противоречие с тази практика на ВКС.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 260171/22.07.2020 г., постановено по в.гр.дело № 266/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 264975/31.08.2020 г., подадена от ответника „Енерго – П. П” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес гр. Варна, В. Т-Г, [улица], чрез адв. Н. Б..

Указва на жалбоподателя „Енерго – П. П” АД, гр. Варна в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 131.70 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: