Определение по гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 132

София, 02.04.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.02.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4043 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Ю.М. срещу въззивно решение № 260020 /08.10.2020 г. по в. гр. д. № 185 /2020 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 215 /15.06.2020 г. по гр. д. № 677 /2019 г. на Търговищкия районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя Н.Ю.М. срещу А.М.И. и А.Т.М. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху УПИ II-..... с площ 490 кв.м. в [населено място], заедно с построената в него къща и е отхвърлено искане по чл.537,ал.2 ГПК.

Ответниците по касационната жалба А.М.И. и А.Т.М. в писмен отговор твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Искът е основан на твърдения, че ищцата е придобила собствеността поради изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 2002 г.

В конкретния случай част от свидетелските показания са индиция за упражнено владение, но ищцата е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС – начален момент е и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години, в който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано именно с намерение за своене.

В конкретния случай в доказателствата липсва конкретика не само относно началния момент на установяване на фактическа власт върху чуждия имот, но и относно субекта на тази фактическа власт, както и времетраенето на осъществяването и, за да се прецени и изтичането на срока на придобивната давност. Не е установено по несъмнен начин и субективното намерение на всяко едно от лицата, упражнявали фактическа власт – дали ответникът е отстъпил владението или само се е съгласил ищцата да ползва имота, докато плати цената, която негова теза не е опровергана. Не са събрани доказателства за уговорки между ищцата и първия ответник, единствената свидетелка, присъствала на тях, не възпроизвежда лични впечатления относно релевантни за спора факти.

Въззивният съд е приел окончателния извод, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства, поради което не са налице предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС и предявените искове по чл.108 ЗС и исканията по чл.537,ал.2 ГПК са неоснователни.

Жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, защото не може да открие практика на ВКС именно по поставените въпроси:

· Ако владелецът упражнява давностното владение посредством свой близък роднина – низходящ, възходящ, сестра или брат (съобразно възможността по чл.68 от ЗС) следва ли изрично да се установява на какво основание е предадена фактическата власт на това трето лице?

· Ако давностното владение се упражнява непрекъснато и необезпокоявано чрез близък роднина (съобразно възможността по чл.68 от ЗС), налага ли се това трето лице да извършва някакви изрични демонстративни действия, за да манифестира в чия полза държи властта?

· Когато въз основа на постигната договорка за продажба и платен задатък е предадена фактическата власт на продаваната вещ, необходимо ли е новият владелец да доказва субективното си отношение спрямо вещта за установяването състава на придобивната давност, в случаите когато владението му е продължило необезпокоявано през период по-дълъг от 10 години?

Първият въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд, защото въззивният съд не е приел ищцата да е била владелец, нито да е предала фактическата власт на посочените роднини, нито да е упражнявала давностно владение посредством посочените във въпроса роднини, поради което и не е обсъждал на какво основание е предадена фактическата власт.

Вторият въпросът не е обуславящ поради изложеното по първия въпрос – въззивният съд не е приел за установено по делото ищцата да е упражнявала давностно владение върху процесния имот.

Третият въпрос също не е обуславящ, тъй като по делото не е установено първият ответник да е предал на ищцата владението на процесния имот въз основа на уговорка между тях, нито ищцата да е завладяла имота (не е доказано качеството и на владелец).

В обобщение следва да се приеме, че въпросите са основани на твърдения, които не са установени по делото.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на В. Д., процесуален представител на А.М.И. и А.Т.М., жалбоподателката да бъде осъдена да и заплати адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38,ал.1,т.2 вр. ал.2 ЗА вр. с чл.78 ГПК е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство и следва да бъде уважено за сумата 500 лева - минималния размер, определен с чл.9,ал.3 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 260020 /08.10.2020 г. по в. гр. д. № 185 /2020 г. на Търговищкия окръжен съд.

Осъжда Н.Ю.М. да заплати на адвокат В. Д., процесуален представител на А.М.И. и А.Т.М., сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.