Определение по гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 131

София, 02.04. 2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.03.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 328 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Производството e образувано по касационна жалба на М.Г.А. срещу въззивно решение № 4228 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 11518 /2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което е допусната делба на апартамент в [населено място] между бивши съпрузи при равни квоти, като е отхвърлено възражение за пълна трансформация и на основание чл.344,ал.2 ГПК е разпределено ползването между съделителите до окончателното извършване на делбата.

Ответникът по касационната жалба Б.С.Е. оспорва касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по допускане на делба, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел от правна страна следното:

Процесният апартамент е придобит възмездно по време на брака на страните.

В диспозитива на бракоразводното решение е посочено, че апартаментът е СИО (съпружеска имуществена общност). Като се е позовал на приетото с ТР № 3 от 29.11.2018 г. по т.д. № 3 /2015 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че споразумението има характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Решението е влязло в сила и задължава съда да се съобрази с неговия диспозитив, с необжалването му страните са приели установеното със съдебния акт обстоятелство, че процесният апартамент е придобит по време на брака като общо на страните имущество. Въззивният съд е тълкувал и останалата част от диспозитива на решението и така е приел извод, че през време на брака им съпрузите не са придобили друго недвижимо имущество.

Въззивният съд е приел, че изводът, че апартаментът е бил в СИО кореспондира и с изявлението на М.Г.А. по бракоразводното дело, отразено в протокол от съдебно заседание на посочена дата, че преди 2 години съпрузите са купили семейно жилище.

Въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователността на възражението на М. А. за трансформация на парични средства в придобиването на апартамента – че част от сумата, с която е платена продажната цена, е получена по дарение от неговата сестра и че с него не е била оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21,ал.3 СК отм. , Въззивният съд е приел, че оборването на презумпцията за съвместен принос изисква обратно доказване, което винаги трябва да е пълно, а М. А., който носи тежестта да проведе пълно доказване на оборването, не е провел такова, тъй като със свидетелски показания Б. Е. е провела насрещно доказване. Също така съдът е преценил свидетелските показания на сестрата на М. А. по реда на чл.172 ГПК, като ги е съпоставил с показанията на другия посочен от него свидетел и с изявленията на М. А. по бракоразводното дело, че изплаща два заема, за да приеме извода, че не е доказано твърдението му, че е изплатил част от продажната цена с парични средства, които са му дарени от неговата сестра, както и че не са събрани други доказателства, освен твърденията на сестра му, за основанието, на което му е предала сумата 4 000 лева.

Въззивният съд е изложил и извода си, че заплащането на част от продажната цена със сумата 6 000 лева, получена от М. А. в заем от Банка Д. по време на брака, не води до извод, че влагането на тези пари обосновава трансформация на лични средства по смисъла на чл.21 СК отм. .

Съдът е приел също, че по делото не е доказано страните да са били във фактическа раздяла преди получаването на банковия кредит.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС:

• Следва ли въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими за спора доказателства?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не се е произнесъл по всички възражения (доводи) на въззивника: че в нотариалния акт не фигурира името на ищцата и че в този смисъл са и свидетелските показания, че доказателствата не са обсъдени с оглед на поведението на ищцата, която не е претендирала собственически права преди делото.

Настоящият състав приема, че въззивният съд не е допуснал противоречие с установената практика на ВКС, тъй като както е посочено по-горе за съдържанието на мотивите на въззивното решение, въззивният съд е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател М. А., свързани с доказателствата за релевантни за спора факти.

• Длъжен ли е съдът да съобрази и поведението на страните по делото при преценка на доказателствата по делото и следва ли изводите му относно това дали са доказани факти и обстоятелства, които се твърдят от страните, да бъдат направени и с оглед поведението на страните по делото?

По този въпрос жалбоподателят не сочи допълнително основание по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК.

Въпросът е обуславящ и е разрешен в съответствие с установената практика. В случая ищцата Б. Е. оспорва възражението за трансформация на парични средства в придобиването на процесния апартамент и е посочила доказателства за насрещно доказване. В съответствие с това оспорване и въззивният съд е обсъдил това възражение и доказателствата, които го подкрепят и е мотивирал правния си извод за проведено насрещно доказване.

• Допустимо ли е съдът да подпомага с действията си някоя от страните по делото, която не е от кръга на лицата, за интересите на който съдът следи служебно?

По този въпрос жалбоподателят твърди противоречие с ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав не установи въззивният съд да е обсъждал доказателства и факти извън събраните по делото доказателства и доводите на страните. Поради което приема, че въпросът няма значение за въззивното решение.

Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба (л.29 по делото на СРС) М. А. е поискал от съда да изиска и приложи гр.д. № 3423 /2003 г. на СРС, 83 с-в. (бракоразводното дело) и като писмени доказателства по настоящото дело да бъдат използвани всички документи по него.

• Има ли право съдът по свой почин без искане на страни по делото да обсъжда и да се позовава на доказателства, които не са посочени от нито една от страните по делото в подкрепа на твърдяните от тази страна факти? Има ли право съдът да приема за доказани факти, които не се твърдят от нито една от страните по делото?

По този въпрос жалбоподателят не сочи допълнително основание по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК.

Както е посочено във връзка с предишния въпрос настоящият състав не установи въззивният съд да обсъждал доказателства и факти извън събраните по делото доказателства и доводите на страните. Поради което приема, че въпросът няма значение за въззивното решение.

• Допустимо ли е съдът в резултат на извършено тълкуване по чл.20 ЗЗД на действителната обща воля на страните по споразумение, да достига до извод, че действителната обща воля е била в смисъл, който нито една от тях не е твърдяла по делото, че е вложен? Този въпрос е изведен в различни разновидности.

По този въпрос жалбоподателят не сочи допълнително основание по чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК.

Въпросът не е обуславящ, тъй като изводът на съда, че процесният апартамент е придобит в СИО е формиран по основания спорен между страните въпрос по делото за делба: дали процесният апартамент е придобит възмездно по време на брака между страните в съпружеска имуществена общност, на което твърдение ищцата основава иска си, или е придобит чрез влагане от ответника на негови лични средства, на което твърдение ответникът основава възражението си за трансформация на лични парични средства в придобиването на апартамента.

Жалбоподателят М. А. се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2 ГПК.

Като аргумент за това жалбоподателят твърди че въззивният съд неправилно е изтълкувал съкращението „СИО“ в бракоразводното решение в смисъл на съпружеска имуществена общност и неправилно е приел, че това съкращение е ноторно известно и следователно е било известно на страните. А познаването на такъв термин може да се предполага само за лица с юридическо образование.

Настоящият състав приема, че основанието по чл.280,ал.2 ГПК (очевидна неправилност на въззивното решение) е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Към това следва да се добави, че видно от приложеното по искане на М. А. бракоразводно дело, всяка една от страните е била представлявана от адвокат и че в отговора на исковата молба по настоящото дело (л.29 от делото на СРС) ответникът М. А. е употребил съкращението „СИО“ в израза „процесният имот не е бил придобит в СИО, поради това, че е бил придобит изцяло с лични средства на ответника“ в първия абзац на съображенията си против основателността на иска, поради което настоящият състав намира аргумента му, че не познава смисъла на съкращението СИО за опроверган.

Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответницата по касационната жалба не е направила искане да и бъдат присъдени разноски, нито е представила списък и доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4228 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 11518 /2019 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.