Определение по гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130

София, 02.04.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.03.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 887 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.М.А. срещу въззивно решение № 260081 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 320 /2020 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61/ 10.03.2020 г. по гр. д. № 891 /2019 г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя С.М.А. с правно основание чл.108 ЗС срещу Р.С.И. и З.А.М. за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху 1 /3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], област Л., с площ от 445 кв.м., с адрес на имота: [населено място] [улица], в едно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., хангар, депо, гараж с площ от 22 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м.

Ответниците по жалбата Р.С.И. и З.А.М. твърдят в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото липсва точно и мотивирано изложение на касационни основания.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за защита на право на собственост върху недвижим имот, за който не съществува ограничение за касационно обжалване.

За да постанови въззивното решение, въззивният съд е приел за установено следното:

От съвкупна преценка на обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК, събраните по делото писмени и гласни доказателства и прието неоспорено заключение на съдебна архитектурно - техническа експертиза по делото въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е бил притежаван от бащата на ищеца, който го е придобил от своя баща (дядо на ищеца). Процесният имот, заедно с други два, с които граничи, които преди това са били един общ имот, са били притежавани от дядото на ищеца, който е прехвърлил всеки един от тях на трите си деца. Бащата на ищеца не е притежавал друго дворно място в селото. През 1996 г. родителите на ищеца са продали процесния имот на сестрите на ищеца Трендафила М. А. и М.М.В., които са провели срещу ищеца осъдителен иск и ищецът е бил изведен от съдебен изпълнител от процесния имот през 1997 г. Въззивният съд е формирал извода си за идентичност на процесния имот с имотите по нотариалните актове от 1974 г. и 1996 г. и съдебното дело от 1997 г., в които е номерът на имота е посочен неправилно, въз основа на съпоставка на границите на имотите, на заключението на САТЕ, на обясненията на ищеца и събраните по делото свидетелски показания, преценени поотделно и съвкупно.

От изложеното съдът е приел от правна страна, че макар да е наследник на родителите си от първи ред, ищецът не притежава процесната 1 /3 ид.ч. от имота на заявеното от него основание – наследяване. Приживе родителите му са се разпоредили с правото на собственост върху имота чрез възмездна сделка в полза на сестрите му, поради което имотът не е бил включен в наследството на баща му при откриването му. Ответникът и неговата съпруга са придобил процесния имот като правоприемници на сестрите на ищеца, поради което предявеният срещу тях ревандикационен иск е неоснователен.

В изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на основание по чл.280,ал.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (възпроизвежда разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК в първоначалната и редакция).

Но жалбоподателят не извежда нито един правен въпрос, нито обосновава някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.

Вместо това жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, които са основания по чл.281,т.3 ГПК, а не основания по чл.280,ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното настоящият състав приема, че в изложението за допускане на касационно обжалване не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване.

В касационната си жалба, наред с доводите за неправилност на обжалваното решение, жалбоподателят твърди, че акцентът на спора пада върху отговорите на следните въпроси, като твърди, че отговорите на тях са отрицателни:

Налице ли е законово основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот само на част от наследниците – в случая сестрите на ищеца, като последният е изключен, видно от нотариален акт № 54 от 04.07.2019 г.?

Разполагали ли са продавачите, посочени в нотариален акт № ..... от 04.07.2019 г., с право да се разпореждат с описания в акта имот?

За тези въпроси жалбоподателят не обосновава наличието на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и на приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а са въпроси за наличието или липсата на конкретни факти, които имат значение за спора (за наличието на правно релевантни факти).

Отделно от това следва да се отбележи, че отговорите на тези въпроси не са обусловили изхода от спора, защото въззивният съд е приел, че сестрите на ищеца са придобили правото на собственост върху процесния имот още през 1996 г. (а не през 2019 г.) по силата на правна сделка - покупко-продажба, съставена във формата на нотариален акт № ....., т. ....., н.д. № ..... /1996 г. (съставен от съдия в PC Т.).

Поради изложеното дотук настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. В писмения си отговор ответниците не са направили искане за присъждане на разноски, въпреки, че в представения от тях договор за процесуално представителство е отразено уговарянето и заплащането на разноски за процесуално представителство. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 260081 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 320/2020 г. на Ловешкия окръжен съд.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.