О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

София, 02.04.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.Ф.Ч:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПОКОЛЕВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ч.гр.дело № 1123/2021 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба от П.Д.С. против определение № 345/ 16.12.2020 г. по ч.гр.д № 307/2020 г. по описа на Върховен касационен съд,ІV г.о., с което е върната частната му жалба с вх.№ 9724/ 09.12.2020 г.като процесуално недопустима.

Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва, против определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Предходният състав на ВКС е върнал подадената частна жалба от П.Д.С. с вх. № 9724/09.12.2020 г. като е приел, че същата е процесуално недопустима. Посочено е, че обжалваното разпореждане от 20.11.2020 г., с което са дадени указания за внасяне на държавна такса във връзка с подадената частна жалба не подлежи на обжалване.

Определението на Върховен касационен съд,ІV г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпореждането, с което се дават указания за внасяне на държавна такса, е такова по движението на делото и не подлежи на обжалване. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г. по тълк.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК, които не са загубили значението си при действащия ГПК, определението/разпореждането, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения/разпореждания, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск, респективно жалба.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 345/ 16.12.2020 г. по ч.гр.д № 307/2020 г. по описа на Върховен касационен съд,ІV г.о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: