О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 146

гр. София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3282/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Р.Р., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат П. Т., срещу въззивно решение № 64/2020 г. по гр. д. № 88/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите : 1.Непроизнасянето по направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение с определение в ГПК съдебен акт – определение по чл.239, ал.3 ГПК, а вместо това постановяване на решение по общия исков ред, води ли до недопустимост на решението; 2.Отказът на съда да приложи процесуалните норми на самостоятелния институт в процесуалното право – този на неприсъственото решение, представлява ли съществено процесуално нарушение; Оказва ли влияние на развитието на съдебното производство и на крайния резултат неспазването на поредността на разписаната процедура при надлежно упражнено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение. Твърди се противоречие с решение №157/2010г. по т.д.№262/2010г. на І т.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Л.Р.Б., [населено място], не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 1435/2019г. по гр.д.№1884/2018г. на ОС-Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от С. Р. срещу Л. Б. иск за признаване по реда на чл.124,ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на лек автомобил“*.“ с номер на рама WUAZZZ4F98N901014, рег.№ *, приобщен като веществено доказателство и оставен на съхранение на паркинг на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. Въззивният съд е приел,че ищецът твърди, че на 28.02.2012 г. с писмен договор за покупко-продажба в [населено място], Италия, закупил от П.А. лек автомобил марка „*“, бял на цвят, с наличен номер на рама WUAZZZ4F98N901014, рег.№ *, на 07.03.2012 г. го предоставил на КАТ – Пловдив за първоначална регистрация, но поради съмнения относно извършена манипулация на рампата, автомобилът бил задържан, приобщен като веществено доказателство и оставен на съхранение на паркинг на сектор „Пътна полиция“. Подал молби до РП – Пловдив за връщането му, но те били оставени без уважение поради наличие на спор за собственост, доколкото ответникът също заявил претенции към автомобила и искал да му бъде върнат. За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснато процесуално нарушение – непостановяване на неприсъствено решение, въпреки че са били налице предпоставките за това. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, но в случая в първото по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът не е направил такова искане, като тази разпоредба не се прилага служебно от съда. Освен това, за да се постанови неприсъствено решение, не е достатъчно да е направено искане от ищеца в тази насока, а разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК поставя допълнителни изисквания по същество – искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. При направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение съдът следва да извърши преценка на основателността на иска само въз основа на направените твърдения и представените с исковата молба писмени доказателства и ако не са налице посочените предпоставки, може да отхвърли искането за постановяване на неприсъствено решение. По съществото на спора, въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът не е доказал, че е придобил правото на собственост върху процесния лек автомобил по силата на договора за покупко-продажба от 28.02.2012 г. Видно от писмо № 3973/19.12.2018 г. на РП – Пловдив, има образувано ДП № 161/2012 г. с оглед това, че при предоставяне на процесния лек автомобил от С. Р. за първоначална регистрация в България било установено, че наличният номер на рама е бил допълнително набит след заличаване на оригиналния, цветът е бил променен и колата била обявена за издирване от К. И на 07.02.2012 г. В досъдебното производство било установено, че автомобилът е с № на двигател BUH001790, изпълнен с оригинален шрифт, без следи от поправки и заличавания, оригиналният № на рамата е WUAZZZ4F48N900742 и той е различен от този в представените за регистрацията документи, националното свидетелство с № BU0423857, с което автомобилът е представен за регистрация в България, се издирва в Италия като открадната вещ, а представеното за регистрацията национално свидетелство не е оригинално, а копие, отпечатано на цветен принтер и подправено. Самият ищец е заявил в досъдебното производство, че не е собственик на автомобила, а е поел ангажимент за неговата регистрация пред КАТ по молба на трето лице, което му предало документите, а договорът от 28.02.2012 г. за покупко-продажба на МПС-то бил попълнен от това лице, а ищецът само положил подпис за купувач. Въззивният съд е възприел и съображенията в първоинстанционното решение, касаещи различията в идентификационните белези между автомобила по посочения договор за покупко-продажба и представен за регистрация, и иззетия като веществено доказателство по ДП № 161/ 2012 г.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Така формулираните въпроси не могат да предпоставят приложение основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не могат да се преценят като относими, а оттук неотносимо е и посоченото решение на ВКС. Въпросите се поставят при твърдения за извършени от ищеца процесуални действия, каквито не са констатирани от въззивния съд. Изводите на въззивния съд са за това, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение не е направено в срока по чл. 238,ал.1 ГПК. Изводът е направен в съответствие и с практиката на ВКС по тези въпроси /решение №36/2020г. по гр.д.№3334/2019г., ІV г.о./. Според нея, искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде направено в първото съдебно заседание, на което ответникът не се е явил. Съдът дължи произнасяне по направеното надлежно искане в същото съдебно заседание. Ако искането за постановяване на неприсъствено решение е направено несвоевременно /в хода на устните състезания/, съдът не дължи произнасяне с определение по така направеното искане и не дължи постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64/2020 г. по гр. д. № 88/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: