О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 52

София, 02.04.2021 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 3496 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от Д.П.И. от [населено място], [община], чрез процесуалния представител адв.Ю.Д.М. от АК-Д., с искане да бъде изменено определение №31 от 27.01.2021г., постановено по настоящето дело, в частта му за присъдените в полза на Й.П.С. разноски, като същите бъдат намалени до предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Поддържа, че присъдените в полза на Й.П.С. разноски в размер на 2923лв. са прекомерни, тъй като са направени за изготвяне, подписване и депозиране на отговор по подадена касационна жалба срещу въззивно решение по неоценяем иск – иск с правно основание чл.30 ЗН.

В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът Й.П.С., чрез процесуалния представител адв.П.Д.Г. от АК-Д., изразява становище, че искането е неоснователно. Поддържа, че по иск с правно основание чл.30 ЗН се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем, като по делото са изслушани три заключения на вещи лица за определяне на пазарната стойност на наследственото имущество и е установено, че тази стойност възлиза на 239 236.48 лв., а претендираната за възстановяване запазена част възлиза на 79 745.49 лв. и именно върху тази сума по правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен и реално заплатен договореният по делото хонорар за производството пред ВКС в размер на 2923 лв.

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество молбата е основателна.

С определение №31 от 27.01.2021г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване по подадената от Д.П.И. касационна жалба въззивно решение №179, постановено на 22.07.2020г. от Добричкия окръжен съд, ГО по в.гр.д.№141/2020г. и Д.П.И. е осъдена да заплати на Й.П.С. сумата от 2923 лв., представляваща направените по делото разноски.

Възражението за прекомерност на така направените и присъдени разноски е своевременно заявено, тъй като на касатора препис от отговора и приложените към него доказателства за направени разноски не се връчва.

Настоящият състав приема, че направените от Й.П.С. разноски са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

В производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд предявеният от Й.П.С. по реда на чл.30 ЗН иск е определен от съдилищата като неоценяем – като такъв искът е посочен в исковата молба, като Й.П.С. е внесла по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лв., поддържайки тезата си, че предявеният от нея иск е неоценяем и в подадена на 09.01.2018г. молба с вх.№121. Върху така подадената молба е разпоредено да се извърши вписване на исковата молба, като допълнителни указания за представяне на данъчни оценки на имотите, притежавани от наследодателя, не са давани. По подадената от Й.П.С. въззивна жалба е определена и внесена държавна такса в размер на 35.23 лв. Държавна такса в същия размер е определена и внесена и по подадената от Д.П.И. въззивна жалба.

При тези данни настоящият състав приема, че за целта на извършваната преценка за основателност на възражението за прекомерност на направените в производството пред ВКС разноски, следва да се приеме, че производството се провежда по неоценяем иск.

Преценката следва да бъде извършена въз основа на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. като бъде взета предвид и фактическата и правна сложност на делото.

Определеният по правилата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 500 лв. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че предмет на производството е иск, който се отличава с правна сложност, като в случая с оглед обема на събраните доказателства е налице и фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, както и обстоятелство, че в изложението към подадената касационна жалба са поставени седем въпроса, по които ответникът по касационна жалба чрез своя процесуален представител е изразил становище в приложено към отговора изложение, наименовано „изложение на основанията за недопускане на касационното обжалване“.

Като бъдат взети предвид тези данни за фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаден отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК възлиза на 500 лв., следва да се приеме, че съответстващият на фактическата и правна сложност на делото размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касационна жалба възлиза на 1500 лв., която сума следва да бъде присъдена в негова полза.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение №31 от 27.01.2021г., постановено по гр.д.№3496/2020г. на I г.о. на ВКС в частта му за разноските, като

НАМАЛЯВА присъдената в полза на Й.П.С. сума, представляваща направените по делото разноски от 2923лв. /две хиляди деветстотин двадесет и три лева/ на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: