О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. дело № 602/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 274 ал.3 вр. чл. 369,ал.2 ГПК.Образувано е по частна жалба на „У. Б“АД, чрез адв. Д. П. срещу определение №260113 от 17.11.2020г по гр.д. № 593/2020г на Пловдивски апелативен съд.След отмяна на определението от 03.11.2020г на ОС Пазарджик, с което е била оставена без уважение молба на Т.- М.И.К. от [населено място] за допускане на обезпечение на бъдещ иск, заявен в условията на чл.424 ГПК за недължимост на сумата 168 301,45 евро главница по обявен за предсрочно изискуем банков кредит при 13 838 евро сбор от договорна лихва и наказателни лихви - поради новооткрити обстоятелства от съществено значение за размера и предсрочната изискуемост на вземанията в реализирано заповедно производство, въззивният съд е допуснал исканата обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 683/2018г на ЧСИ Д. Д.,срещу внасянето на гаранция от 35623лв. съгласно чл.390, ал.4, изр. второ ГПК. Предмет на бъдещия иск е установяване недължимост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит,сключен от молителката в качеството на потребител,а новооткритите за нея обстоятелства са изтъкнати за да установят недобросъвестно извършено от банката едностранно увеличение на договорния лихвен процент чрез изменение методиката за изчисление на възнаградителната лихва, а с това и на наказателната лихва по заповедта, За твърденията са свидетелствали представените към молбата за обезпечение протоколи №38/2008, №9/2009,№14/2009г ,№25/2009г на УС на„У. Б“АД, за които вътрешно-банкови документи молителката Т.-М. И. е узнала едва в хода на изпълнителното производство.Прилагането им е увеличило значително размера на задължението в нарушение на нейни правата като потребител,което преодолява преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, при издаването на която възражение не е подавано.Въззивният съд е приел за налични всички комулативно предпоставки за допускане на исканото обезпечение,предвид тълкуването им в ТР №6/14.03.2014г на ОСГТК и в т.16 от ТР№ 4/18.06.2014г на ОСГТК на ВКС.Дорът е за банков кредит, като принудително изпълнение е насочено върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот на молителката.Твърдят се новооткрити обстоятелства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта и предсрочната изискуемост на оспореното вземане.Представените протоколи сочат за извършена от бъдещия ответник едностранно промяна в методиката за изчисляване на лихвения процент чрез прибавяне на нова компонента «премия» към ОЛП, като кратното увеличаване на същата през периода на обслужване на кредита е обстоятелство което има значение не само за размера на дълга, но и за обективните предпоставки на обявената предсрочна изискуемост.Протоколите са нови за молителката, т.к не е имала възможност да узнае за тях в срока за възражение, узнала е и е имала възможност да се снабди с тези доказателства след представянето им по изп.дело от присъединен взискател.Единствената възможност за оспорване в случая остава иска по 424 ГПК, който бъдещ иск е преценен като допустим и вероятно основателен,/т.к. новооткритите обстоятелства дават основание за прераглеждане на въпроса за дължимостта и предсрочната изискуемост/.Оспорва се изпълняемо парично вземане,образувано е изпълнително производство, исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна .

Понастощем е издадена обезпечителна заповед, искът по чл.424 ГПК вече е предявен, като е представено копие от заведената на 14.12.2020г в ОС -Пловдив искова молба,

В касационната частна жалба се излага оплакването че определението е незаконосъобразно, тъй като искът по чл.424 ГПК е недопустим .В изложение се изтъква очевидна неправилност, тъй като съдът по обезпечетнието е бил длъжен да направи този издвод. Свързано се поставят три въпроса като разрешени в противоречие с т.16 от ТР №4/18.06.2014г на ОСГТК и определение №262/2013г по ч гр.д № 2375/2013г на 1-во г.о на ВКС, опр. №591/2012г от пракиката 2-ро т.о,ТК на ВКС: (1)Следва ли съдът по обезпечението при проверка на бъдещ иск по 424 ГПК за допустимост да извърши преценка за наличие на нови обстоятелства, или това извършва съда който разглежда иска по същество ;(2) въпросът дали посочените протоколи на УС на банката представляват ново обстоятелство или ново писмено доказателство касае основателността, или допустимостта на бъдещия иск по 424 ГПК ;(3) следва ли сезираният с обезпечението съд да провери единствено дали в молбата се съдържат твърдения за новооткрити обстоятелства/ доказателства от съществено значение за вземането, които молителят не е могъл да узнае или да се снабди с тях в срока за възражение, или съдът следва да установи дали тези твърдения са налице в действителност, Поддържа се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, т.е обстоятелствата не са новооткрити, не са от съществено значение за делото, могли са да бъдат известни до изтичането на срока за възражение, молителката е могла да се снабди с тях до изтичане на този срок .Съдът е следвало да провери не просто дали молбата съдържа съответните твърдения, а дали те са налице в действителност.

Формулира се въпрос, (4) какво е съдържанието на понятието за новооткрити обстоятелства по чл. 424, ал.1 ГПК, по който се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с определения №262/2013г на 1-во г.о и опр. №591/2012г на 2-ро т.о на ВКС .Тези обстоятелства следва да са свързани с фактическата страна на конкретния спор,т.е с възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, каквито твърдения не били изложени, Пловдивски апелативен съд не е направил дължимата преценка по допустимостта .Няма и доказателства правилата по протоколите на УС да са прилагани.

Поставя се въпрос, (5) при стабилизане на изпълнителната сила на заповедта по отношеие на вземането, може ли то да се оспорва по съображия, твърдения и факти, които длъжникът е могъл и е следвало да заяви преди влизане в сила на заповедта, допустим ли би бил иска по чл.424,ал.1 ГПК в този случай. Противоречието е с реш.№6/2016г на 1-во т.о, реш. №207/2015г на 4-то г.о, реш. № 781/2011г на 3-то г.о, според която практика всяко възражение, че вземането не съществува, се преклудира. Дори да се приемат за верни твърденията на насрещната страна,няма как кредитополучателката да не е разбрала, че банката е начислявала по-висока лихва. Лихвите са били посочени в заповедното производство и тя е могла да възрази в срок.

Поставя се въпрос, (6) представлява ли новооткрито обстоятелство узнаването от едната страна за приемането на вътрешни правила от другата страна, без да има данни че те са прилагани, сочи се чл. 280, ал.1 т.3 ГПК .

Поставя се въпрос (7) как съдът по обезпечението на бъдещ иск по чл.424 ГПК следва да установи дали е допустим и вероятно основателен, сочи се чл. 280, ал.1 т.3 ГПК

Формулира се и процесуалноправен въпрос (8) за необходимостта от излагане на ясни мотиви относно предпоставките за допустимост на обезпечението, при основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС №1/1953г, т.19 от ТР №1 / 2001г ОСГК и установена практика на ВКС,

Постъпил е отговор от Т.-М.И.К.,чрез адв.Ст.М..Определението на ПАС е съобразено с практиката на СЕС/дело С-415/2011,М. А. срещу Каталуния/и принципът на ефективостта, изискващ временно да се спре принудително изпълнение, за да се подложи на преценка характерът на злоупотреба с право. Въпросите са бланкетни,формално зададени .Част от посочената съдебна практика е ирелевантна, не е свързана с обезпечителни производства, единствено относима е т.16 от ТР № 4/2013г на ОСГТК. Не е налице критерия по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като първите три поставени въпроса са решени в съответствие с разясненията в цитираната тълкувателна практика,

Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима .

Частната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, като съображенията за това са следните :

По първите два формулирани въпроса е изпълнен критерия на чл.180, ал.1 ГПК.Решаващото им произнасяне от въззивнния съд не е в противоречие, а в съответствие с разясненията в т.16 от ТР № 4/2013г на ОСГТК, тъй като е прецена включително и водещо допустимостта на иск по чл. 424 ГПК с оглед конкретните, сочени като новооткрити обстоятелства и доказателствата към молбата, представляващи протоколи на УС на банката.Същите са представени за да подкрепят твръденията, че ако правилата в тях са прилагани по процесния договор за кредит, това е нарушение на правата на кредиполучателя като потребител,което нарушение рефлектира върху размера на задължението/главница и лихви,вкл наказателни /за което задължение е издадена заповед,засяга и обявяването на дълга за предсрочно изискуем, т.е засяга съдържанието на правоотношението по смисъла на разясненията, дадени в мотивите на т.16 от ТР № 4/2013г на ОСГТК

Що се отнася до третият въпрос,сезираният с обезпечението съд следва да провери и в случая е проверил дали в молбата се съдържат твърдения за новооткрити обстоятелства и/или доказателства от съществено значение за вземането, които молителят не е могъл да узнае или да се снабди с тях в срока за възражение,Преценката е извършена и моивирана.Неясна е контратезата в последната част на въпроса на касатора,съдът да „установи дали тези твърдения са налице в действителност“. Твърденията /като процесуален факт/са налице в действителност, когато са изложени в молбата до съда за допускане за обезпечение. Доказателствата, които в случая са писмени, са налице в действителност, когато са приложени от молителя за да бъдат преценени от съда по обезпечението, за относимост в обсега на посочените в чл. 424 ГПК белези .Съдът по обезпечението преценява относимостта на твърденията и приложените към молбата доказателства за материалните правоотношения с оглед допустимостта на бъдещия иск по 424ГПК,но не провежда доказатествен процес. Преценката,че взетите в решения на Управителния съвет на банката по представените протоколи са прилагани и за процесния договор с ищцата се основава на вероятност, опираща се на логически извод „от общото към частното“. В производство по допускане на обезпечение основанията за подобен извод са достатъчни, за да се уважи молбата. От ищеца по иск по чл.424 ГПК не може да се изисква да прави уточнения на предявеното срещу него вземане, а само ясно да изрази и заяви защитните си средства срещу вземането – да сочи обстоятелства и доводи, с които го отрича, както и да обоснове наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Достатъчно е също така обстоятелството да сочи на възможност за оспорване на вземането, в частност правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем при обстоятелстата, заявени за установяване в бъдещия процес .Тогава обстоятелството е „от съществено значение“ по смисъла на разясненията,дадени в т.16 от Тълкувателно решение №4/2014г по т.дело № 4/2013г на ОСГТК. За пълнота следва да се изтъкне, че тезата на защитата не намира подкрепа и в приведената практика на ВКС, предшестваща приемането на ТР № 4/2013г на ОСГТК /приложените опр. №262/2013г на 1-во г.о и опр. №591/2012г на 2-ро т.о на ВКС/ Както е посочено и в двете определения на ВКС,въпросът дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени решаващите изводи за издаване заповедта за изпълнение, си остава такъв по същество, не засяга редовността на исковата молба по 424 ГПК.

Не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с определения №262/2013г на 1-во г.о и опр. №591/2012г на 2-ро т.о на ВКС и по следващия въпрос, за съдържанието на понятието за новооткрити обстоятелства по чл. 424, ал.1 ГПК, който въпрос в една част се припокрива с въпроса по т.2 от изложението, В практиката на ВКС както преди, така и след приемането на ТР №4/18.06.2014г на ОСГТК безпротиворечиво е изяснено, че в хипотеза на чл. 424 ГПК е приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства /чл.240 ал.2 ГПК и чл.303 ал.1 т.1 ГПК/ Законът има предвид обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти,нерелевирането на които не се дължи на собствената й небрежност. По този установен критерии въззивният съд е подложил на преценка и конкретните обстоятелства и приложени доказателствата в случая,включително по отношение възможността ищцата да е узнала същите в по- ранен момент.

Поради това не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Липсва обосновката за противоречие на обжалваното въззивно определение с изтъкваната практика на ВКС по горните водещо формулирани въпроси в изложението,извън собствени фактически изводи на касатора,различни от направените.Едни и същи въпроси се преповтарят с различна формулировка като израз на поддържаната теза, че обстоятелствата от естество на посочените не са относими към съдържанието на материалното отношение, че не касаят възникването, съществуването и погасяването на правата и задълженията по конкретния договор,както и че няма как за ищцата да е неизвестно проявлението на сочените обстоятелствата при нейния договор за кредит и лихвата по него,щом твърди такова проявление.

Въпросът може ли след стабилизане на изпълнителната сила на заповедта по отношеие на вземането,то да се оспорва по съображия,твърдения и факти които длъжникът е могъл и е следвало да заяви преди влизане в сила на заповедта и допустим ли би бил иска по чл.424,ал.1 ГПК в този случай, също е намерил отговор в т.16 от от ТР № 4/2013г на ОСГТК.Този отговор няма да промени решаващите изводи на съда, тъй като условието във въпроса не е налице. Мотивирано е отхвърлена възможността ищцата да е знаела за посочените обстоятелства, изтъкнати в срока по чл. 424 ал.2 ГПК при действията на банката по заявяване на вземането в заповедно производство.Не е налице и противоречие с реш. №6/2016г на 1-во т.о, реш. №207/2015г на 4-то г.о, реш. № 781/2011г на 3-то г.о, която практика се изтъква неотносимо, а в една част се интерпретира неправилно. Изричната разпоредба на чл.416 ГПК създава стабилитет на заповедта за изпълнение и възможността за оспорването на фактите и обстоятелствата,относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,се преклудира, но не и в специалните хипотези на чл.424 и чл.439ГПК като изрично уредени способи на съдебна защита./ Определение № 956, по ч.т.д.№ 886/2010г. на І т.о., Решение № 781 от 25.05.2011г. по гр.д.№ 12/2010г. ІІІ г.о., Определение № 480 по ч.гр.д.№ 221/10 на ІVг.о., Решение № 207 по гр.д.№ 7030/2014г. ІVг.о и др /

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по процесуалноправен въпрос за необходимостта от излагане на ясни мотиви относно предпоставките за допустимост на обезпечението, при основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС №1/1953г, т.19 от ТР №1 / 2001г ОСГК и установена практика на ВКС. Съдържанието на въззивното определение свидетества за изложени мотиви които са ясни по въпроса за комулативно необходимите предпоставки за обезпечение, но съображенията са оспорвани от жалбоподателя .

Поради изложеното по обсъдените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване и по селекция съгласно чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, свързана с въпрос представлява ли новооткрито обстоятелство узнаването от едната страна за приемането на вътрешни правила от другата страна,без да има данни че те са прилагани.

По въпроса как съдът по обезпечението на бъдещ иск по чл.424 ГПК следва да установи дали същият е допустим и вероятно основателен, също не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Необходимо е при обезпечаването на бъдещ иск по чл. 424 ГПК посредством спиране на принудителното изпълнение съдът по обезпечението да се увери, че са налице всички общо указани в закона предпоставки на чл.390 и сл. ГПК,като за изясняването им има обилна и последователна практика на ВКС,включително тълкувателна. Относно предпоставките, касаещи бъдещия иск по чл. 424 ГПК като специален, разяснения са дадени в т.16 от ТР №4/18.06.2014г на ОСГТК.Извършва се преценка, в която се съобразява относимост на фактите чието установяване предстои по исков ред,към материалния спор,която преценка е аналогична на съобразяването дали поискано доказателство в хода на процеса е относимо - като начална,обуславяща допустимостта на производството преценка .

Не е налице и сочената очевидна неправилност на определението на въззивния съд при преценката да се допусне исканата обезпечителна мярка. В обезпечителното производство се изследват ангажираните доказателства доколкото навеждат на вероятно несъществуване на отричаното вземане. Обезпечителната мярка при бъдещ иск по чл. 424 ГПК включително, се допуска не за да обезпечи правилността на решението по бъдещия иск,а неговото осъществяване при вероятна основателност. Спиране на принудителното изпълнение,срещу внасяне на съответната гаранция за вреди в случай на неоснователност на иска, е подходящата мярка за защита на кредитора. Защитните възражения по чл. 424 ГПК в случаите на обявен за предсрочно изискуем кредит в отношенията мужду потребител и кредитната институция,не се свеждат единствено до правен интерес от отричане на дълга изобщо.

По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска до касационно обжалване на определение №260113 от 17.11.2020г по гр.д. № 593/2020г на Пловдивски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.