О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Т

гр. дело №3996/2020г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „СТ България“ ЕООД срещу решение №2605 от 27.04.2020г по в. гр.дело № 14/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.10.2019г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнението на ищеца В.С.К. от длъжността „мениджър проекти“,като са уважени трите иска по чл. 344, ал.1 КТ. С връченото предизвестие от 23.04.2019г и зповед от същата дата, общо е изтъкнато основание по чл.328, ал.1 т.2 КТ –„при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата“. Уволнението е отменено от първоинстанционния съд като незаконосъобразно по две съображения, приети по възражение на ищеца в исковата молба : не е посочено кое е основанието за уволнение в преизвестието или в заповедта, а твърдението на ответника, че при връчването ищецът го е узнал, е останало недоказано при ангажираните гласни доказателства.Ищецът не е узнал фактите, на които работодателят се позовава и поради това правото му на защита е било нарушено .На следващо място, с представените писмени доказателства ответникът не е установил твърдението си, че заеманата от ищеца щатна бройка е била съкратена към момента на прекратяване на трудовото правоотношение .Длъжността „мениджър проекти“, заемана по сключеното допълнително споразумение, е съществувала и дори формално не е била премахната от действащото към момента на уволнението щатно разписание.Въззивният съд е изтъкнал, че фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат съобразно чл. 272 ГПК, освен по въпроса за началния срок на давността, изводите по който въпрос не променят крайния резултат.. Уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата длъжност с присъждане на обезщетение за оставане без работа .Добавено е, че двете предложения на чл.238, ал.1 т.2 КТ са самостоятелни, но в обща хипотеза и уволението ще е незаконно само ако нито едно от посочените основания не е налице Позовал се е на реш.№664/2010г на 4-то г.о на ВКС,като практика която възприема .Поради това въззивният съд не е приел за необходимо да обсъжда по същество допуснато ли е процесуално нарушение, след като вторият от поисканите двама свидетел не е разпитан, за обстоятелството узнал ли е ищецът основанието за уволнението си, което обстоятелства показанията на допуснатия един свидетел не са изяснили. След като работодателят не е поддържал твърдение и доказвал закриване на обособено звено, обсъдени са твърденията и доказателствата към отговора на исковата молба за съкращение на заеманата от ищеца длъжност, коато е била единствена .Прието е че не се доказва реално съкращение- съществена организационна промяна по числено трансформиране Актовете с взето решение от органите на рабатодателя са етап, който следва да включва техническа дейност по подготовка на разписанието чрез отразяване на предвидената промяна,също така необходим е акт на работодателя за утвърждаването му .Отсъствието на действащо ново щатно разписание с отпадането на поне една щатна бройка „мениджър проекти“, влече липса на завършен фактически състав, който дава право да се предприеме уволнение. С тези мотиви е отговорено на възраженията на ответника като въззивен жалбоподател, че изводът от представените по делото утвърдени щатни разписания е следвало да бъде противоположен .Твърденията на ответника са основани на заповед №К 039/29.03.2019г на управителите на друществото утвърждаваща ново щатно разписание, в сила от 01.04.2019г съгласно приложение, Това приложение представлява щатно разписание по структурни звена в табичен вид, с посочване на длъжностите - наименование, шифър по НКП, изискванията за заемането им и служителите които ги заемат /поименно щатно раздписание/. В разписанието длъжността на ищеца, както и името му са отразени /ред197/,като в колоната „брой заети длъжности“ е вписано“1“, а в колоната брой на длъжността е вписано „0“.Така обективираните данни при ралботодателя не са довели съдилищата до извод за реално съкращение респ. за завършен фактически състав при съкращение в щата.Отхвърлени са и възраженията за изтекла давност при предявяване на исковете, допуснато е исканото от ищеца предварително изпълнение на решението, с изключение на въпроса за началото на давностия срок за иска, който като краен резултат в случая не е изтекъл, както е приел и първоинстанционния съд

В приложеното към жалбата изложение, при основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК се поставят четири процесуалноправни въпроса /т.1-4/и се формурила материалноправен въпрос, по който не е формирана практика на ВКС, основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - каква следва да бъде формата на щатните /длъжности/ разписания, как трябва да се отрази в тях промяна в числеността, следва ли длъжността да се елиминира от таблицата или е възможно да бъде предвидено „0/нула/ щатни бройки.

Изтъкнати са следните процесуалноправни въпроси разрешени в противоречие с практика на ВКС : 1)Допустимо ли е въззивният съд да обедини за общо разглеждане въззивна и частна жалба без изрично определение,следва ли да се произнесе отделно по частната жалба по реда на чл.278,ал.3, или в диспозитива на решението да се произнесе отделно.Противоречието е с реш. №25/2013г на ОС Кюстендил и опр. №955/2014г на 4-то г.о на ВКС. 2) Следва ли въззивният съд да се произнесе и изрази собствено становище -мотиви по всяко от възраженията във въззивната жалба .Доводът на касатора е, че въззивният съд не е изложил съображения по оправканията за допуснати от първоинстанционни съд две процесуални нарушения .Изтъкнати са множество решения и определения на ВКС, че въззивната инстнация следва да се произнесе по всички наведени основания за неправилност на първоинстанционния акт, 3)Разпоредбата на чл. 313 ГПК специална ли е по отношение на общото правило на чл. 143 и чл. 147 ГПК и кога изтича преклузивния срок по 313 ГПК при производство по чл.344, ал.1 ГПК .Районният съд недопустимо в нарушение на преклузията в чл.312 ал.2 ГПК е приел ищецът да представи доказателства, в противоречие с реш. № 152/2017г и реш. № 416/2010г на 4-то г.о на ВКС. Това е и нарушението, което въззивният съд не е обсъдил, според обосновката в предходия въпрос. .4) Допустимо ли е съдът да не кредитира цялото съдържание на представен документ, да извежда изводите си само на база част от него .По този въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.2 ГПК и очевидна неправилност на изводите, направени от съдържанието на щатното разписание след 01. 04.2019г Игнорирано е утвърденото и обективирано намаляване на числеността от „1“ на „0“ в колона №4 на документа, озаглавена „брой длъжности“ .

Ответникът по жалбата е заявил писмен отговор.Твърденията за допуснати процесуални нарушения не кореспондират с фактите по делото, а от друга страна въпросите в тази връзка не съответстват на изискванията за допускане до касация По третият въпрос се касае за нововъзникнали факти, цитираната практика е неприложима. По следващите въпроси се касае за доказателствено значение на частни документи, които са оспорени. Не е необходимо съдът да посочва как да се оформят щатните разписания. Претедират се разноски.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, както и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като не се констатира и очевидна неправилност на формирания извод, че реално съкращение на заеманата от ищеца длъжност в щатното разписание не е налице .

Преди всичко, в изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираният по т.1 в изложението въпрос не сочи обуславящо значение за изводите на съда по съществото на трудовия спор, нито обосновава основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК включително във връзка с процесуалния ред за инстанционен контрол при допускане предварително изпълнение на първоинстанционното решение по чл.242, ал.1 ГПК в налиието на диспозитив .Неотносимо спрямо процесуалните факати по делото се твърди липса на съответен диспозитив на втората инстнация, след като въззивният съд е внесъл частната жалба в открито заседание за общо разглеждане с въззивната жалба и е постановил окончателен акт по всички спорни въпроси в потвърждаване на решението, включително в частта по допускане на предварителното му изпълнение по оезщетението, при съдържание на крайния акт,което представлява съдебен диспозитив по предмета и на двете жалби.

Вторият формулиран въпрос, а задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора и да обсъди в мотивите си възраженията на въззивния жалбоподател, е решаващо произнесен правен въпрос при всяко постановено въззивно решение, но в случая не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, част от която изтъкната от касатора. Спазено е изискването на ППВС №1/1953г, ППВС №57/1965г и на т.19 от ТР №1/04.01.2001г на ОСГК към съдържанието на мотивите на въззивното решение, макар че повтаряне на изводите по фактите постановеното решение не съдържа, а препраща съгласно чл. 272 ГПК по някои фактически доводи Подчертаната от ВКС необходимост е въззивният съд да даде собствено разрешение по спорния предмет,да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и обсъди всички доводи на страните, вкл. възраженията на въззивния жалбоподател.Що се отнася до оплакванията във вързивната жалба за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанцзионния съд, въззивното решение е съобразено с разясненията в ТР № 1/ 09.12.2013г на ОСГТК, че при решаващата дайност на въззивната инстанция като съд по съществото на спора,проверяващата дейност за правилност на първоинстанционното решение е само косвен резултат.Във въззивната жалба е имало оплаквания за необоснованост на изводите на първа инстанция като противоречащи на действителното фактическо положение, като въззивното решение съдържа изложени решаващи мотиви по фактическата и правна страна на спора,в очертаните от жалбоподателя насоки, с което е отговорено на възраженията .Становището на въззивния съд по процесуалния въпрос допустимо ли са приети конкретни доказателства, е изразено в решението, щом тези доказателства са взети предвид, обсъдени и преценени по същество. Другото процесуално оплакване действително не е обсъждано / не е бил изслушан втория поискан свидетел на ответника/, но поради становището на въззивния съд в решението,че не е от решаващо значение / това е било и поддържаното от въззивния жалбоподател становище/ провежданото доказване на твърдението узнал ли е ищецът, че именно съкращение на щата е основанието за уволнението му, а от решаващо значение е доказването на самото основание за уволнение, всяко от двете посочени в заповедта.

Формулираният по т.3 в изложението въпрос не отговаря на общото условие в чл. 280, ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби. Отговорът му няма да доведе до друг извод по допустимостта и относимостта на доказателствата на ищцовата страна, които в случая първоинстанционният съд е приел в открито заседание : копие от трудова книжка и регистрационна карта на ищеца в бюрото по труда с последни отбелязвания към 23.10.2019г, тъй като тези доказателства са за релевантни обстоятелства, които при завеждане на исковата молба още не са настъпили и са от значение за иска по чл. 225, ал.1 КТ, когато шестмесечният период на обезщетение поради оставане без работа оше не е изтъкъл кам завеждането на исковата молба / на 24.06.2019г/ За този случай е дадено разрешение в практиката на ВКС, ползволяващо ангажирането на доказателства за настъпилите в хода на процеса обстоятелства от естеството на установените, предвид спецификата на иска по чл. 225, ал.1 КТ при обективното му съединяване с другите искове по чл.344,ал.1 КТ,за които преклудиращите срокове се отнасят /реш.№1014/2009г по гр.д №.221/2009г на 3-то г.о на ВКС, в отговор на правен въпрос по чл. 290 ГПК ./

Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г въпросът не следва да преформулира оплакване за неправилност на обжалваното решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, каквото е единственото съдържание на четвъртия по реда на изложението процесуалноправен въпрос.Проверката за законосъобразност на съдебния акт може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК, доколкото не е налице основание по чл. 280, ал.2 прел трето ГПК .

Не е налице изтъкваната от касатора „очевидна неправилност“ на решението, доколкото в него е обективиран краен извод за липса на реално съкращение,обусловен включително от преценка на писмените доказателства при липса на обективирано решение на управителните органи за съкращаване на длъжности -кои и колко.От щатната таблица, към която заповедта от 29.03.2019г е прапращала чрез утвърждаване / единствено като приложение/,не могат да се правят недвусмислени изводи на база нанесените в таблица цифрови означения. Премахната длъжност, след взето решение за нейното съкращаване, не би следвало да фигурира в утвърденото щатно разписание след промяната, а представените от ответника писмени доказателства са свидетелствали за обратното,въпреки обясненията на защитата как следвало да се тълкуват.Освен това, реално съкращение на щатна бройка има когато трудовата функция престава да съществува като съдържание на отделна длъжност по щатното разписание, в която насока ангажиранине доказателства не свидетелстват в никаква степен.На 19.03.2019г между ищеца и работодателя е сключено допълнително споразумение,с което се променя длъжността му.Тя става „мениджър проекти“, считано от 22.03.2019г и е единствена в щатното разписание.Длъжностна характеристика за нея не е връчвана на ищеца и не се твърди да е изготвяна при ответния работодател. Работодателят е домогвал да докаже, че на 29.03.2019г е взел решение да я съкрати,заедно и други длъжности в същото звено. Твърденията в отговора са,че трудовата фунция на ищеца е била премахната, а показанията на свидетелката, която е ангажирал /търговски директор /са били в насока, че до м.януари 2019г едноименно дружество със седалище в друга държава се водело клиент, то е следвало да плаща за услугите на ищеца като „проджект мениджър“, но „всъщност не си плащаше, защото в последствие всъщност се оказа, че те не са искали тези услуги,не са ги заявили и дефакто нямаше нищо“. Въззивният съд е обсъдил и тези показания като на свой ред е приел,че обстоятелството в какъв обем са се осъществявали основните трудови фунции на длъжността е без правно значение за спора, който е за законосъобразност на уволнение по чл. 328, ал.1 т.2, предл второ КТ,

Касае се за доказване на обстоятелства в указана доказателствена тежест на ответника. Решаващ извод на районния съд е оспорен от въззивния жалбоподатател като необоснован с поддържане на собствени доказателствени изводи, които въззивният съд мотивирано не е въприел.Налице е констатация и доказателствен извод в решението на първата инстанция за липса на нарочен акт на работодателя за намялаване на щатна бройка, възприемането на който извод не е в явно противоречие с фактите и съдържанието на представените доказателства по делото/диспозитивни и свидетелстващи документи/,както и в явно,квалифицирано нарушение на опитни и логически правила .

Последният формулиран въпрос (т.5 от изложението ) не обосновава посоченият селективен критерии в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като отговорът му не е свързан с тълкуването на закона. Въпросът няма правно съдържание, чрез него се оспорват доказателствени изводи,касаещи преценката на писмени доказателства по материализиране на взети решения от работодателя в негови актове и удостоверяването на щатните длъжности в предприятието към определен момент. Съдът не дава методични указания по съставянето на тези документи, Не е необходимо да се разяснява по тълкувателен път,че за да изпълнят доказателствената си цел,диспозитивните документи трябва да отразяват изявената воля на съставителя, а свидетестващите документи следва да отразяват констативно факти от обективната действителсност, като двусмилие, непълнота или противоречия в тях намаляват,или изключват доказателствената им стойност, по преценка от съда.

Следва да се присъдят разноски за ответника по жалбата, установени в размер на 1300 лв за адвокатска защита .

Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №2605 от 27.04.2020г по в. гр.дело № 14/2020г. на Софийски градски съд

Осъжда „СТ България“ ЕООД да заплати на В.С.К. сумата 1300 лева разноски за настоящата инстанция

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .