О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 253

София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НЕКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Т

гр. дело №4183 /2020г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието храните и горите, чрез ю.к К.П. срещу решение №250 от 10.06.2020г. по в.гр.дело № 226/2020г.на Русенски окръжен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №275 от 28.12.2010г на Беленския РС, по уважен иск на основание чл. 55 ал.1 за връщане на внесена парична гаранция, депозирана от ищеца Ц.К.П. съгласно два сключени сред проведен търг договора за аренда за земеделска земя от ДПФ с обща площ 116 650 дка в землището на [населено място] и с .Беляново, обл. Русе, понастоящем прекратени.При подписванве на договорите арендаторът е внесъл исковата сума в общ размер 5380,92лв ./по 30 лв на декар/ като гаранция за изпълнение на задълженията си. За фактическото предаване на имота на арендатора е съставен опис-протокол. От сключването на двата договора през 2015г,до прекратяването им през стопансата 2017/2018г не е осъществявано предвиденото в конкретни обеми ежегодно засаждане на орехови насаждения от арендатора, за четиригодишен гратисен период.Общинската служба по земеделие е констирала това през 2017г съгласно чл.47, ал.8 ППЗСПЗЗ, както и че цялата площ на имота по единия договор и преобладаваща част от площта на имота по другия, имат характеристиките на гора по смисъла на 2, ал.1 т.1 и 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ). Това констатирано в отношенията между страните обстоятелство е обосновало предложение от директора на ОД „Земеделие“ [населено място] договорът да бъде прекратен, като бъде върната само част от гаранцията. Ищецът е заявил, че приема предложението за прекратяване на договора по внаимно съгласие, но не и по отношение задържането на гаранцията. При така установените обстоятелства Министърът за земеделието и горите е прекратил договорите едностранно,поради неизпълнение задълженията на арендатора,в който случай съгласно клаузите на договорите /т.38.5, т.36 във вр т.3 от договора/ гаранцията не подлежи на връщане след развалянето им. На свой ред въззивният съд е установил, че след като имотите са със статут на гора, ищецът- арендатор е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по т.3 от договорите – да създаде трайни насаждения,като ежегодно засажда определена площ.Ответникът- арендодател е бил задължен да предостави под аренда земеделски земи в състояние което отговаря на условията за ползването им, да осигури безпрепятственото ползване/т.2,7 от договорите/ и при установеното положение не може да се приеме, че неизпълнението се дължи на виновното поведение на арендатора и че са налице предпоставките за задържане на гаранцията.Отхвърлено е възражението на ответника, че декларираното от ищеца при огледа на земята дава основание гаранцията да се задържи,тъй като тази процедура не променя предмета на договора.По така изложени съображения въззивният е потвърдил първоинстанционното решение само в обжалваната от ответника част, за присъдената с решението на Беленски РС сума от 2690,49лв, тъй като до пълният предявен размер искът е бил отхвърлен и първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца .

В касационната жалба се изтъква незаконосъобразност и необоснованост на решението, В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване свързано се формулират пет въпроса :(1)Представява ли самозалесяването на земеделска зумя скрит недостатък или недостатък, който е можело да бъде известен на арендатера при сключване на договора и да бъде забелязан, съобразно чл. 24 от Закон за аренда в земеделието /ЗАЗ/ ;(2) освобождава ли се арендатора от задължението да уведоми незабавно писмено арендодателя по чл.26,ал.1 ЗАЗ за установени недостатъци и обективна невъзможност;(3)наличието на подписана декларация за оглед на имотите и двустранно подписан протокол, годни доказателства ли са, че арендаторът е запознат със сътоянието на земеделския имот;(4) следва ли да се освободи от вина арендатера поради „обективна невъзможност „въпреки бездействието за уведомяване повече от една година ;(5)налице ли е плащане при отпаднало основание -чл. 55, ал.1 предл трето ЗЗД при едностранно прекратяване, при виновно неизпълнение, което не е било оспорено пред съд .

По всички въпроси се изтъква основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Изтъква се и очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК, тъй като установените и сочени недостатъци не са били скрити и е могло да бъдат забелязани при обикновен оглед от арендатора, за което има и неоспорими доказателства –констатирано е че имотите са изоставени и се самозалесяват.

В депозиран отговор ответникът по жалбата Ц. П. я оспорва като изтъква, че арендованият имот се е оказал гора, а в тържната процедура е било обявено, че е земеделска земя.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Поставените пет въпроса в изложението на касатора преформулират доводи на страната, които нямат обуслявящо значение за изводите на съда. Въпросите са предпоставени от собствената, при това правно ирелевантна оценка на значението, което огледът на отдадените под аренда имоти и подписаните в тази връзка документи има при начална, или последваща обективна невъзможност за изпълнение, каквато въззивният съд е приел да следва от безспорни факти по делото .Последният от формулираните въпроси се основава на упражнено потестативно право, което съдът е отрекъл за арендодателя като неизправна страна. Не е изпълено общо условие на чл. 280, ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби, доколкото отговорът на въпросите няма да промени направените изводи в решението, предвид релевантните факти,

По настоящето дело касаторът, в положение на ответник по иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД е направил възражение за задържане на внесената отнапред гаранция в пърния й размер,респ. е предложил /при разменена кореспонденция/ да върне минимална част от нея. В процеса се е позовавал на обстоятелството, че съгласно сключените два договора ищецът е прегледал арендованите имоти, не е възразил за недостатъците им, които били видими, т.к 90% от площите са представлявали самозалесила се гора.Освен това безспорно не е уведомил за тези недостатъци арендодателя в течение на една година и 11 месеца след сключване на договорите, каквото задължение произтича от чл.26, ал.1 ЗА и е отразено в договорите/т.23,т.24, раздел 3/. Арендаторът не е изпълнил това свое задължение,поради което гаранцията не подлежи на връщане, съгласно клаузите на договорите,

Изтъкваната от касатора видимост на фактическото състояние и неговото протоколиране при предаването на имотите не е от решаващо значение,тъй в настоящия спор не се търси отговорност за предаване на вещ с недостатъци, нито причината за прекратяване на договорите е виновно неизпълнение на поети от арендатора задължения за усвояване на земеделския имот по предназначение, които гаранцията по раздел ІІІ, т.18 от договорите обезпечава.

Причината е в правния режим на самозалесилите се изоставени бивши земеделски земи, държавна собственост. За правното проявление на тази причина в решаваща за изхода на спора насока,констатираното фактическо състояние при огледа и предаването на имота е без значение.Както е уговорено и при сключването на договорите,арендодателят е длъжен да предостави земеделската земя в състоянието в което се намира както и да осигури безпрепятственото й ползване .Не са изпълнени и двете задължения,тъй като предоставената земя не е земеделска ,/представлява гора/ а безпрепятственото й ползване е невъзможно за арендатора.Невъзможността договорът да се изпълнява следва от чл.2,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), тя е от правно естество, констанирана е безпорно между страните след сключването на договорите, като е съществувала още при сключването им. Не може се вменява вина на арендатора,че не е уведомил за недостатъци в срока по чл. 26, ал.1 ЗАЗ. Нормата има предвид хипотези на появили се недостатъци, необходимостта от вземане на мерки за предпазване на обекта на договора от повреждане или унищожаване, или предявени от трети лица права върху имота.Нейното съдържание е възпроизведено в договорите.Ако установената в случая правна невъзможност е била преодолима, за което е била необходима сезираща активност от арендатора, неизпълнението на поетото с договора и кореспондиращо с разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗАЗ негово задължение да уведоми насрещната страна ще е от значение,но нито една от страните не поддържа твърдения,че пречката е била преодолима. Затова изводи по този въпрос въззивният съд правилно не изградил и изложил, т.к обстоятелствата са извън спорния предмет.

Поначало не е необходимо уведомяване от страна на арендатора и липсата му не води до последиците по чл. 26, ал.2 ЗАЗ,когато насрещната страна знае за „недостътка“. Принципът е закрепен и в чл.23 ЗАЗ.Освен това не се касае за недостатък по смисъла на чл. 26,ал.1 ЗАЗ, а за юридическа пречка,която в Министерство на земеделието и горите са длъжни да знаят.Касае се за обстоятелства с правно значение,констатирани по административен ред от компетентните органи, отказали разрешение по чл. 32,ал.3 ЗАСИ след сключване на договорите.Установено е съгласието на двете страни, че пречката не подлежи на преодоляване. Съобразяването с правния режим на имота е задължение на арендатора независимо от договореното, а преодоляването на установената пречка - с цел да е възможно земята да служи по предназначението за което е арендована,е изцяло в прерогативите на държавата. Съществуването на тази пречка към 2015г свидетелства за неизпълнено задължение, поето от държавата като арендодател при сключването на договора,както е приел и въззивния съд,

Несъстоятелен е и доводът, че по поставените въпроси няма формирана практика на ВКС, Аналогично на общите правила при договора за наем, правната природа на банковата гаранция, внесена от арендатора е да обезпечи вредите от неизпълнението на поетите задължения.Когато след прекратяването на договора спорът е на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и се иска връщане на внесената парична сума като гаранция, възражението за нейното задържане е противопоставимо на общото правило, че даденото подлежи на връщане,но само при установено виновно неизпълнение на вносителя, вредите от което са обезпечени с внасянето на гаранцията без да е необходимо те да се доказват Вземането, или правото да се задържи депозирана отнапред парична сума с обезпечителна цел/гаранция/, намира основание в общите правила на чл. 79 и чл. 82, чл. 83 ЗЗД,договорната свобода и правилото на чл. 92 ЗЗД. Приложими към арендния договор са правилата на двустранните договори /при взаимни права и задължения / и основанията за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение /чл. 81,чл.85,чл.89 ЗЗД/ и основанията за намаляванена обезщетение /чл. 83 ЗЗД,чл.89 ЗЗД/, доколкото в ЗАЗ няма специални правила за това .

Основание по чл. 280,ал.1т.3 ГПК не се обосновава.Не е налице необходимост от запълване на празноти в закона по тълкувателен път, липса на практика по поставените въпроси или необходимост следвана съдебна практика да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, да бъде променена чрез преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба ( ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Преформулира се единствено защитната теза която няма опора в тълкуването на закона .Предвид изложените по горе съображения за релевантните факти по делото и решаващите прави изводи въз основа на тях, не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК за допускане на касационен контрол. В случая са сключени два договора по които не само аорендаторът, а и държавата като насрещна страна има както права,така и задължения.Договорите за аренда безспорно са прекратени, като представители на държавата не оспорват фактите, които изключват вина на арендатора за неизпълнението. Оспорването се изразява в отклоняване на правните последици,една от които е да се върне полученото след прекратяване на договора, в частност гаранцията.Няма основание да се прилагат специалните санкционни клаузи,уреждащи задържане на предварително внесени суми като гаранция.Прилагат се общите правила на договорите, както и принипът да не се допуска неоснователно обогатяване,съгласно който принцип полученото на отпаднало основание подлежи на връщане Този общ закон важи и за държавата, когато нейни органи са встъпили в равопоставени и регулирани от гражданското право отношения по договор, отпаднал като основание .

Ответникът по жалбата не е заявил и установил разноски.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №250 от 10.06.2020г. по в.гр.дело № 226/2020г.на Русенски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .