1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 186

Гр. София, 11.05. 2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.Б.Д СТОЯНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ч.гр.дело № 1506/21 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4698/12.03.2021г. на Н.А.Н., подписана с електронен подпис, допълнена и приподписана от адвокат Б. Б. от АК В., срещу определение № 891 от 11.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 479/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх.№272297 от 16.02.2021г., подадена от Н.А.Н. против определение №_261917 от 16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на В., с което производството е прекратено поради оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на въззивното определение.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл.280 т.3 ГПК по въпроса: „ При противоречива формулировка на искането по чл.232 ГПК, съдът има ли основание да тълкува волята на страната или ако има съмнения каква е тя, следва още веднъж да даде указания, респективно възможност на ищеца да конкретизира изрично прави ли оттегляне на иска. В хипотеза, при която страната, поради различни причини, респективно новонастъпили факти, променя процесуалното си поведение, като заявява, че „не поддържа“ исканията си изцяло, или в някаква част, но в същото време не прави изрично изявление по смисъла на чл.232 ГПК за десезиране на съда от правния спор, съдът длъжен ли е да изясни по несъмнен начин позицията на страната / а не да я тълкува/ и след това да се произнесе със съответния съдебен акт, съобразявайки се с всички факти, осъществили се до момента на постановяването му.“

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията са следните:

Предмет на обжалване е въззивно определение, с което Варненски окръжен съд е потвърдил определение на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на иска.

За да потвърди прекратителното определение въззивният съд е приел, че в молбата си от 16.02.2021г. ищецът Н. е изразил явна, безусловна и недвусмислена воля за оттегляне на иска. Приел е също, че изразените в молбата мотиви за това процесуално действие, изразяващи се в съмнение в безпристрастността на съдията и желание делото да се разглежда от друг съдия, са ирелевантни. След като е изразена ясна воля за оттегляне на иска, производството подлежи на прекратяване поради десезиране на съда.

Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в редакцията на ДВ бр. 47 от 2009 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Съобразявайки задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и вземайки предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС не установява предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Същият е привързан към оплакванията за неправилност на въззивното определение – касационно основание по чл. 288, т. 3 ГПК, поради което не обосновава общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите на касатора за необходимост от изясняване на действителната воля на ищеца, изразяват неговото субективно разбиране за собственото му процесуално поведение, което не съответства на приетите от съда изводи. В случая отчитайки, че в молбата си ищецът изрично е заявил, че „оттегля исковата си молба на основание чл.232 ГПК“, съдът е приел, че волята му е ясно и недвусмислено изразена, не се нуждае от тълкуване или допълнително уточняване, а мотивите за това действие са без правно значение. Предвид това въпросът така, както е поставен от жалбоподателя, не съставлява общо основание за достъп до касация. Същевременно не е изложена от касатора и обосновка за поддържаното допълнително основание по чл.280 т.3 ГПК. Не са изложени от жалбоподателя твърдения за наличие на хипотезата за изменение на тълкуването на дадена правна норма, а в случай, че липсва тълкуване на правната норма, не се обосновава дали тя е непълна, неясна или противоречива по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение или определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т. 4 на ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай разпоредбата на чл. 232 ГПК е точна и ясна и не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той десезира съда с правния спор, като запазва възможността да заяви претенцията си с нов иск. То може да се предприеме по всяко време, през което делото е висящо - не само пред първата, но и пред въззивната и касационната инстанции, а може да бъде предприето и докато тече срокът на обжалване /чл. 249 ГПК/. В случая оттеглянето на иска е предприето преди първото съдебно заседание пред първата инстанция, в момент, към който все още не е бил уточнен ответникът. Същевременно на тълкуване или „уточняване“ подлежи текст, от който не става ясно каква воля е формирал авторът и се налага тя да бъде изяснена с допълнителен акт. В случая такава неяснота липсва.

По тези съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 891 от 11.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 479/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, с която е оставена без уважение частна жалба вх.№272297 от 16.02.2021г., подадена от Н.А.Н. против определение №_261917 от 16.02.2021г. по гр.д. №1968/21г. по описа на В., с което производството е прекратено поради оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи