№ 370 гр. София, 11.05. 2021 година

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от председателя С. Д гр.д. № 3897/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 3678 от 01.10.2020 г. от „Топлофикация Р.“ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Севдалин Ж., чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-Р., против въззивно решение № 171 от 26.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 167/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, с което като частично е отменено решение № 487 от 11.12.2019 г./погрешно посочена 2020/, постановено по гр.д. № 348/2019 г. на Русенския окръжен съд, касаторът „Топлофикация Р.“ЕАД е осъден да заплати на Н.С.Ю. от [населено място], сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука, настъпила на 01.12.2018 г.(пропадане в дупка с вряла вода, вследствие авария на уличен топлопровод) в [населено място], на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху нея, считано от 01.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Топлофикация Р.“ЕАД поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 60 000 лв., съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие със задължителната и установена практика на ВКС/ВС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят се позовава на противоречие с: Постановление № 4 от 23.12.1968 г на П., както и на решение № 168 от 05.10.2018 г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 892/2018 г.; решение № 67 от 16.03.2012 г. на ВКС, IIІ г.о. по гр.д. № 1101/2011 г.; решение № 59 от 15.03.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 434/2011 г.; решение № 33 от 04.04.2012 г. на ВКС, IІ т.о. по т.д. № 172/2011 г. Поставени са следните правни въпроси от процесуално и материално естество, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: първата група въпроси: 1/ Какви са фактите и обстоятелствата, които съдът задължително следва да съобрази към момента на постановяване на решението при определяне на конкретния размер на обезщетението по см. на чл. 52 ЗЗД; 2/ Следва ли съдът да вземе предвид освен възрастта на пострадалия, вида, характера и продължителността на интензитета на причинените неимуществени вреди, продължителността на лечението, начинът на извършване на увреждането, социалното положение на пострадалия преди и след увредата, обстоятелствата, при които е извършено увреждането, както и всички други релевантни факти и обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД; 3/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид общата тенденция в съдебната практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; и втората група въпроси: 1/ Следва ли въззивната инстанция да събере доказателства относно размера и наличието на неимуществени вреди при съобразяване на чл. 266 ГПК и при формиране на собствена преценка на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД към момента на постановяване на въззивното решение; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното увреждане; 3/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като ги анализира и посочи значението им за увеличаването, съответно намаляването на присъдения размер; 4/ За справедливия размер на обезщетението, въззивният съд дължи ли собствени съображения, основани на конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, както е указано в ППВС № 4/1968 г., както и в посочената практика; 5/ До какъв порок на въззивния съдебен акт водят грешките на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното значение.

Ответницата по жалбата Н.С.Ю. от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. С. М. от АК-Р. и адв. М. Б. от АК-Р., е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата е претърпяла злополука на 01.12.2018 г., около 19 ч. в [населено място], зад блок „Ч.“, като пропаднала в дупка с гореща вода и претърпяла телесни увреждания. От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че ищцата, нейният съжител и св. У. тръгнали към дома им, като се движели по алея, на която била разчистена от снега до асфалта тясна пътечка, колкото за преминаване по един човек. Времето било студено и мъгливо, по алеята имало лампи, но не било достатъчно осветено като изведнъж ищцата пропаднала в асфалта до кръста, подпряла се на ръцете си и започнала да крещи: „Изгорях, изгорях…“. Свидетелят У., който вървял непосредствено след нея, я грабнал, вдигнал и я изхвърлил настрани на пътеката върху снега, където със съжителя й веднага й събули панталона. Съдът е приел за безспорно установено на този ден наличието на аварирал топлопровод в участъка, изразяващ се в теч и разлив на топла вода на бордюра между алеята и тревната площ до едно дърво, без пропадане на терена, който терен обаче не бил обезопасен, като при извършения оглед в 21.20 ч. при намалена видимост и снежна покривка е установена дупка с дълбочина повече от 1.20 м., от която изтича гореща вода. След травмата ищцата е откарана в болница и съгласно анализираната от вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза медицинска документация, са констатирани следните увреждания: изгаряния на десен долен крайник до долната трета на бедрото – най-тежко в областта на глезена, като изгарянето е с площ около 17 % от площта на цялото тяло и дълбоко охлузване в областта на дясната тазобедрена става, както и оток на белите дробове като усложнение в резултат на общата интоксикация на организма вследствие на изгарянията, които са получени вследствие на пропадането на ищцата в дупката с гореща вода – 70 – 80 градуса, като уврежданията и усложнението от тях са създали опасност за живота на пострадалата. На ищцата е проведено 21-дневно болнично лечение, по време на което са извършени шест оперативни интервенции за отстраняване на некротизирала тъкан, почистване, терапия и превръзки и една операция за трансплантиране върху изгорения участък на дясното бедро на кожа от лявото бедро с площ 27 см/ 27 см и от лявата подбедрица с площ 23 см/ 27 см. През цялото време тя изпитвала изключително силни болки, поставян й е морфин. Имала е поставен уретрарен катетър до 18.12.2019 г. След изписването й от болница ищцата е била около два месеца на легло, не е можела да става и да се движи и била обгрижвана от майка си, съжителя си и сина си, приемала обезболяващи. В резултат на стреса и силните болки ищцата от общителен човек се превърнала в неконтактна, затваряла се в стаята си, страхувала се дори едно кафе да направи. Към датата прегледа й от вещото лице по съдебно медицинската експертиза са констатирани белези с розовееща хипопигментация и леко променен релеф на кожата на широки площи в дясната тазобедрена област, по далечната трета на дясното бедро и по цялата дясна подбедрица, хиперпигментация на кожата и груб релеф в областта на дясната глезенна става и белези с хипопигментация на кожата в донорските участъци на лявото бедро и лявата подбедрица. Установено е, че в резултат на проведеното лечение усложненията, характерни при изгаряния на големи кожни участъци, са избегнати, но са останали естетичните белези, които макар да се очаква с течение на времето постепенно да се доближат до естествения цвят на кожата, няма да се заличат напълно, налични са оплаквания от повишена чувствителност на кожата в увредените участъци, за които се очаква постепенно да намалеят и е налице отток и болки в дясната глезенна става, който е възможно да отшуми, но предвид наличието му толкова време след инцидента, е възможно да остане и за цял живот/заключението на СМЕ/. От заключението на комплексната съдебно психологична-психиатрична експертиза, съдът е приел за установено, че към 24.07.2019 г. при ищцата са налице изразени симптоми на посттравматично стресово разстройство, като при проследяване на състоянието й към 23.10.2019 г. е констатирано едновременното наличие и на рецидивиращо депресивно разстройство с умерена интензивност на симптомите. Последните се изразявали с реакции на интензивен страх, безпомощност и ужас, мисловно преживяване на травмиращото събитие по причиняващ стрес начин, раздразнителност, изблици на гняв, нервност, постоянно чувство „нащрек“, проблеми с концентрацията, снижаване на интереса към хобита и социални дейности. В резултат на проведеното лечение с антидепресанти и провежданите психологически сесии е отчетен ефект към подобрение, но медикаментозната терапия и работата с психолог следва да продължат до пълно овладяване на психиатричната симптоматика. Научно прогнозата при такова заболяване е за възстановяване, като в малка част от случаите то може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, към чиито мотиви препраща по реда на чл. 272 ГПК, че са осъществени всички елементи на на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащ задължението на възложителя на работата за репариране на вредите на пострадалата, причинени в резултат от бездействието на служители на „Топлофикация Р.“ ЕАД във връзка с възложената им работа. В тази връзка съдът е приел, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като справедливият размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява сумата от 60 000 лв. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалата въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: силно травмиращият механизъм на получаване на уврежданията – под краката на нищо неподозиращ пешеходец по алея, която следва да е безопасна за движение, зейва дупка и той пропада в нея, като дупката се оказва пълна с гореща вода. Причинените травматични увреждания са от такова естество, че са свързани с много силни по интензитет и по продължителност на търпене болки, което е наложило приемането на силни обезболяващи в това число и морфин, като лечението също е болезнено до степен, че изисква поставянето на пострадалото лице под анестезия. Направени са седем оперативни интервенции и за възстановяване на кожата на засегнатия десен крайник се е наложило да бъде причинено увреждане на кожата на незасегнатия ляв крайник, което е обусловило допълнителни болки и страдания на ищцата и други естетични загрозяващи белези. Естетичните белези на пострадалата са с траен характер – няма да се заличат напълно, което несъмнено би създало психичен дискомфорт на всяка жена без значение на възрастта й, а в случая се касае до млада жена, и с оглед и събраните доказателства те в изключителна степен са се отразили на нейното самочувствие, поведение и отношение към близките и живота. Година след инцидента тя продължава да има оток на глезена и да изпитва болки при движение, не е изчезнала и повишената чувствителност на кожата в засегнатите участъци. Три седмици в болницата ищцата е била в безпомощно състояние и след това около два месеца вкъщи тя също не е можела да се обслужва сама, а е имала нужда от обгрижване от своите близки, т.е. причинени са й значителни неудобства в ежедневието й. Доказано е състоянието й към датата на приключване на устните състезания на рецидивиращо депресивно разстройство, което показва, че тя не е преодоляла травмата и негативните емоции не са отзвучали въпреки провежданото продължително лечение с антидепресанти и сеанси с психолог, съобразени са и икономическите условия в страната към датата на инцидента, а именно, че средния доход на човек от домакинство в края на 2018 г. по данни на НСИ възлиза на 1541 лв., а средният разход на 1517 лв. Съдът е приел, че не са налице основания за редуциране на определения размер обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, тъй като по делото не се установява ищцата да е допринесла за настъпването им. Участъкът на аварията не е бил надлежно обозначен и обезопасен, нито целостта на асфалта е била нарушена, за да може опасността да бъде визуално възприета от пострадалата и тя да съобрази действията си с нея.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, предвид разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този правен въпрос касаещ съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради увреда в резултат на деликт, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и в постановени решения от ВКС по реда на чл. 290 ГПК – тези, посочени от касатора, както и решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 4686/2013 г., решение № 129 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 3070/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др., поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите правни въпроси от материално и процесуално естество не се явяват обуславящи изхода на делото и по тях не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите се отнасят до основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях настоящата инстанция ще се произнесе в решението си по чл. 293 ГПК.

Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 1 200, 00 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 26.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 167/2020 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, по касационна жалба с вх. № 3678 от 01.10.2020 г. от „Топлофикация Р.“ЕАД [населено място].

УКАЗВА на „Топлофикация Р.“ЕАД [населено място] в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 200, 00 лева, като представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните по реда на чл. 289 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: