О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288

[населено място], 12.05.2021 година

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.П.Ч: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1944 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗАД”ДаллБОгг: Живот и Здраве”АД против решение № 1496/08.07.2020г. по в.гр.д. № 1656/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 7997/19.12.2018 г. по гр.д. № 6326/2017 г. на СГС, І-6 състав, с което е осъдено ”ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.М.И. и на С.И.М. сумите от по 100 000 лева (сто хиляди лева) за всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина им А.М.М. при ПТП, реализирано на 28.10.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.12.2016г. до окончателното издължаване. Решението е постановено при участието на ЗК„О.“, К., чрез „ЗК О.-КЛОН БЪЛГАРИЯ”КЧТ, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответниците по касацията М.М.И. и С.И.М. в писмения си отговор оспорват основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Третото лице помагач не е подало писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че към момента на произшествието лекият автомобил, управляван от виновния водач /признат за виновен с влязла в сила присъда/, е притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица № BG/30/116002327886 от 01.09.2016г. с покритие от 05.09.2016 г. до 04.09.2017 г. При ПТП по непредпазливост е била причинена смъртта на повече от едно лице – А.М.М. и А.А.Ш.. Ответниците по касацията са родители на починалия А. М.. САС е установил, че те имат още шест общи деца освен А., както и че починалият е оставил дъщеря и двама сина. На 07.12.2016 г. са предявили пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД искане за изплащане на застрахователно обезщетение за смъртта на техния син, причинена при ПТП на 28.10.2016 г. Съобразно заключението на вещото лице по САТЕ, САС е приел, че МПС, в което е пътувал пострадалият, е било оборудвано с триточкови инерционни колани на предните и задните лява и дясна седалка, чиято функция е да намали възможността за получаване на тежки телесни наранявания при автомобилна травма в салона на автомобила. Обезопасителните колани задържат тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение на направлението на движение – при челни сблъсъци. При рязка промяна скоростта на автомобила– рязко потегляне или блъскане на автомобила отзад при пътуващите на предната седалка се получават характерни увреждания на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, 12-ти гръден прешлен и 4-ти и 5-ти поясни прешлени на гръбначния стълб – т.нар. камшични счупвания. В случая е имало удар отзад от лек автомобил и последващо въртене, при което предпазният колан няма превантивно действие. Установява се още от САТЕ, че скоростта на движение на л.а. „Сеат И.“, непосредствено преди да настъпи ударът е била около 46 км/ч, а скоростта на движение на другия автомобил- около 121км/ч. САС е отчел, че както в основното, така и в допълнителното заключение вещото лице посочва, че към момента на удара, лек автомобил „Сеат И.“ не е бил спрян, а е бил в движение с насоченост към аварийната лента. Ударът върху лекия автомобил се намира в дясната част на дясната лента, считано за посоката на движение на автомобилите. Водачът на другия лек автомобил не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП посредством аварйино спиране, тъй като се е движил със скорост, която не му е позволявала да спре в рамките на осветената си зона. Приетото по делото заключение на СМЕ дава според САС основание да се приеме, че по време на ПТП тялото се е движило свободно, което изключва пострадалият да е бил с правилно поставен предпазен колан. В същото време вещото лице е посочило, че тежките повреди на автомобила в задната му половина мотивират извод, че в конкретния случай независимо дали пострадалият е бил с или без поставен предпазен колан би настъпил смъртен изход. Въззивната инстанция е приела, че по делото е доказано и настъпване на претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от непреодолимата загуба на морална опора и подкрепа от загубата на сина на ищците. От разпита на свидетели се е установило, че ищците са живеели заедно със своя син, разбирали са се и са се подкрепяли. Синът е подпомагал и материално своите родители. Смъртта му е била тежък удар за родителите, майката припаднала, бащата плачел. Оттогава майката не била добре, отслабнала. Бащата плакал и страдал от загубата на сина си. Останали са без финансовата подкрепа на своя син, тъй като нямали доходи. Все още не са преодолели загубата. САС не е кредитирал показанията в частта им относно това, че ищцата е била на легло и е заболяла от диабет след смъртта на сина си и в причинна връзка с нея. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди е изходил от конкретните особености на случая. Ищците са в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия от ПТП, живеели са заедно и са се грижели и подкрепяли един друг; ПТП е настъпило през 2016 г., към който възрастта на пострадалия е 38г., а на ищците - 66 г. Съобразен е бил установеният интензитет на техните болки и страдания, който не се доказва по-делото да е по-голям от обичайния; като и обстоятелството, че ищците имат още шест деца, които също са тяхна морална опора и подкрепа, а вероятно и финансова. Отчетени са били действащите лимити на застраховките към този момент, и с оглед практиката на ВКС по аналогични случаи за загуба на пълнолетен низходящ роднина от първа степен през съответния период, според въззивния съдебен състав размерът на обезщетението за претърпените болки и страдания на всеки един от двамата родители от по 100 000 лева.

САС е приел, че направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите от ПТП от загиналия не е доказано в процеса. Последният не е допринесъл обективно за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. САС се е позовал на свидетелските показания и на изслушаното заключение на СМЕ, че А. М. е седял на задната седалка и не е бил с поставен предпазен колан, което поведение несъмнено е противоправно и виновно – нарушен е чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Заключението на вещото лице по СМЕ обаче е категорично, че при установения механизъм на ПТП, при който лек автомобил „К. Вояджер“ е ударил отзад автомобила, в който е пътувал А. М. и то с висока скорост, обстоятелството, че последният е бил без поставен предпазен колан не би повлияло на леталния за него изход. Т.е, липсата на поставен предпазен колан не е в причинна връзка с неговата смърт и тя би настъпила и при поставен предпазен колан. Според САС тези изводи на вещото лице не са опровергани от другите събрани по делото доказателства, поради което и възражението на ответното дружество за съпричиняване, чиято е била и доказателствената тежест да го докаже главно и пълно, е недоказано и като такова е неоснователно. По отношение оплакването на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид независимото съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от водача на автомобил „Сеат И.“, е било посочено, че застрахователят отговаря пълно пред увредените лица за претърпените от тях вреди от ПТП, причинено от противоправно виновно поведение на застрахован водач, защото последният е солидарно отговорен с независимия съпричинител за причинените вреди – чл. 53 ЗЗД, като всеки от солидарните длъжници отговаря пълно пред увредения (чл.122, ал. 1 ЗЗД), а в отношенията с другия солидарно отговорен длъжник – до размера на приноса. Възражение за независимо съпричинителство може да се прави от застрахователя само в отношенията с независимия съпричинител или неговия застраховател, но не и с пострадалия от ПТП. Ето защо евентуалното независимо съпричинителство е намерено за ирелевантно за предмета на спора.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в рвзултат на смъртта му при ПТП?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани релевантни доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236, ал.2 вр. чл.235, ал.2 и 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?; 3/ Следва ли с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да с е отчита съпричиняването на вредите от страна на загиналия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение е изричнонаправено в отговора на исковата молба, събрани са доказателства във връзка с това, в резултат на което е безспорно доказано по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан от страна на пострадалия, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта му? По първия правен въпрос касаторът се е позовал на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По втори и трети въпрос сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въвежда се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на родителите на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения в семейството на пострадалия – с неговите родители, наличието на други братя и сестри и в какво конкретно се е изразявал приносът на А. М. за установените близки връзки на взаимопомощ и разбирателство. Изрично в т.1 на ППВС №4/1968г. е прието, че болките и страданията, които понасят лицата в резултат на деликт, представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. При причиняване на смърт на пострадалия неговите близки, които са били издържани и са имали право на издръжка, търпят имуществени вреди поради лишаването им от такава издръжка. Те имат право да търсят обезщетение за тези вреди, доколкото същите не се покриват от наследствената пенсия, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат предвид разходите, които надхвърлят обичайните. Следователно в настоящия случай при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие със съществуващата задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна на този етап от развитие на обществените отношения, САС е съобразил приносът на починалия син в помощта и подкрепата, която е давал на своите родители, с оглед на претърпените от близките му неимуществени вреди, а не в точно финансово изражение, в който аспект въпросът за доходите на пострадалия би имал значение само при иск за обезщетение за имуществени вреди.

Третият правен въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване. Конкретното поведение на пострадалия е факт, който следва да се изследва с оглед установения по делото механизъм на извършване на ПТП и действията/ бездействията на починалия. Следователно предполага преценка на доказателства и има отношение към проверката по същество на касационната жалба по касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Съответно приносът на всеки един участник в ПТП също следва да се обсъди в своята конкретика и отношение към вредоносния резултат.

Вторият въпрос не отговаря на изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : по т.д № 3638/2014г. на ВКС, I т.о.; по гр.д.№ 5488/2013г. на ВКС, IV г.о. и мн. други последователно се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая, въззивният съд е изложил собствени мотиви, като е подложил на самостоятелна преценка доказателствата, които е счел за относими за спора и е обсъдил оплакванията във въззивните жалби в контекста на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Мотивите са ясни и не сочат за грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда. Съдът не е игнорирал оплакванията относно свидетелските показания, като изрично посочва, в коя част не ги кредитира. Твърдението на касатора за неточно възприемане от съда на фактическата обстановка, както и несъгласието с правните изводи, по своята същност представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, което не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Изложените от касатора доводи във връзка с чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба – анализ на свидетелски показания, съпоставяне с други събрани доказателства, преценка на процесуални действия на страните и съда и пр., която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .

В полза на адв.Т. Г. касаторът следва да заплати възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 5295лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10/10.01.2019 г. по в.гр.д. № 632/2018 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и Здраве”АД да заплати на адв. Т. Г. от САК сумата от 5295лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М.М.И. и на С.И.М. пред касационна инстанция, на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: