8определение по.гр.д.№ 1101 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 204

София, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.П.Ч: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Г гр.д.№ 1101 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В.И.К. и В.Т.К. срещу въззивно решение № 260022 от 14.09.2020 г. по в.гр.д.№ 15456 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „в“ състав, с което е отменено решение от 31.08.2018 г. по гр.д.№ 52867 от 2016 г. на Софийския районен съд, 79 състав и вместо него е постановено ново решение за допускане на делба на придобити по време на брака имоти /2 офиса, 2 склада и 3 гаража, подробно описани в решението/ между бившите съпрузи В.И.К. и В.Т.К. при следните квоти: 16 % за В. К. и 84 % за В. К..

В.И.К. обжалва решението относно квотите, при които е допусната делбата, като поддържа, че те следва да са равни. Твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната от нея част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /противоречие с решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр.д.№ 1872 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ по следния правен въпрос: Доколко съдът може да ползва предположения и логически съждения при решаване на спора дали за делбените имоти е приложима презумпцията по чл.19, ал.1 СК отм. или същата е опровергана изцяло или отчасти, поради установяване на хипотезите на чл.21 СК отм. , ако по делото липсват преки доказателства и са налице противоречиви свидетелски показания ?

В.Т.К. обжалва решението като поддържа, че искът за делба е следвало да бъде отхвърлен изцяло, поради липса на съсобственост с В. К.. Твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с практиката на ВКС/ по следните въпроси:

1. Относно фактите и обстоятелствата, които страната, направила възражение за преобразуване на лично имущество, следва да доказва в процеса ? По този въпрос сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 3056 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 69 от 13.05.2019 г. по гр.д.№ 3436 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Относно целта на доказването при направено възражение за трансформация на лично имущество- оборване на презумпцията за съвместен принос или установяване на факти и обстоятелства, сочещи на личния характер на имуществото, послужило за придобиване на процесните имоти ? По този въпрос сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 32 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2562 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Относно правилното приложение на чл.154, ал.1 ГПК при разпределение на доказателствената тежест с оглед твърденията и възраженията на всяка от страните, очертаващи предмета на доказване ? По този въпрос сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 47 от 21.07.2016 г. по т.д.№ 828 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 48 от 19.06.2020 г. по т.д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 32 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2562 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 475 от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 2017 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Относно задължението на въззивния съд да съобрази доказателствената тежест, разпределена на страните с доклада по чл.146 ГПК, респективно относно липсата на процесуална възможност съдът да се позовава в решението си на доказателствена тежест, каквато не е разпределяна ? По този въпрос сочи противоречие на обжалваното решение с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 124 от 30.09.2019 г. по гр.д.№ 3824 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 144 от 10.05.2012 г. по гр.д.№ 609 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр.д.№ 3937 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за допускане на делбата при посочените по-горе квоти, въззивният съд е приел за безспорно установено от представените по делото нотариални актове и бракоразводно решение, че процесните имоти са били придобити от В.И.К. и В.Т.К. по време на брака им, продължил от 21.03.2004 г. до 23.06.2010 г. Счел е за безспорно установено, че част от стойността на имотите е била заплатена със сумите по получен от съпрузите кредит. Приел е за неоснователно възражението, че представеният по делото договор за кредит от 22.02.2005 г. не доказва влагането на тези суми в покупката на имотите, защото те били закупени 2-3 години след изтеглянето на кредита /през 2007 г. и 2008 г./, тъй като по делото не е било спорно между страните, а и ответникът В. К. изрично е признал, че цените на делбените имоти са заплащани на части и авансово на дружествата- строители, по време на строителството през 2005 г. и 2006 г. Тъй като сумата, получена по договора за кредит /24 000 евро с левова равностойност 46 939,92 лв./ съответствала по стойност на 32 % от стойността на всички делбени имоти, съдът е приел, че 32 % от тях са съпружеска имуществена общност, поради което след прекратяване на брака ищцата е останала собственик на 16 %.

За останалата част над 32 %- 68 % от имотите съдът е приел, че е опровергана презумпцията за съвместен принос в придобиването, тъй като от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че те са придобити с лични средства на ответника В. К. в размер на 183 090,31 лв. от общо притежаваните от него лични средства в размер на 243 699,60 лв.: получени от ответника преди 2000 г. /преди сключването на брака през 2004 г./ суми по жилищно-компесаторни записи, вложени по-късно в закупуването на акции на „БТК“ ЕАД, които впоследствие са продадени и сумите от тези продажби са внесени в лична банкова сметка на ответника в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Предвид тези мотиви на съда не са налице посочените от касаторката В. К. основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от нея част по поставения въпрос: Доколко съдът може да ползва предположения и логически съждения при решаване на спора дали за делбените имоти е приложима презумпцията по чл.19, ал.1 СК отм. или същата е опровергана изцяло или отчасти, поради установяване на хипотезите на чл.21 СК отм. , ако по делото липсват преки доказателства и са налице противоречиви свидетелски показания ? По този въпрос в посоченото от касаторката решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр.д.№ 1872 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че при разрешаване на спор по чл.23, ал.2 СК съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложени при придобиване правото на собственост средства. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на съответния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл.21, ал.1 СК презумпция да бъде оборена. Приетото в обжалваното решение съответства, а не противоречи на решението на ВКС. Съдът е основал извода си за вложени лични средства на ответника В. К. в придобиването на делбените имоти не на предположения, а на установеното от представените по делото писмени и гласни доказателства. Фактът, че по делото са събрани противоречиви свидетелски показания, не е основание тези показания да бъдат изцяло изключени от доказателствата по делото. Напротив, в тази хипотеза съдът е длъжен да посочи на показанията на кои свидетели отдава вяра и на кои не, като се мотивира защо кредитира едните, а не кредитира другите. Именно това е направил в решението си въззивния съд /в този смисъл мотивите на стр.10, 11 и 12 от въззивното решение/. Не може да се отрече доказателственото значение на заключението на приетата по делото експертиза, от която се установява какви суми са били теглени от влога на ответника през 2005-2006 г., предвид приетия от съда за безспорен между бившите съпрузи факт, че цената на делбените имоти е внасяна на части и авансово, по време на строителството на имотите през 2005 г. и 2006 г. до прехвърлянето им с нотариалните актове от 2007 г. и 2008 г. Не на последно място, без значение за решаването на делото е какво е посочил съда /дали е житейски „логично“ или „нелогично“ да не се пазят квитанциите от преди повече от 10 години за заплатени в брой части от продажните цени на делбените имоти/, тъй като по същество съдът е приел, че такива квитанции няма, но плащането на цената на имотите е безспорно установен между страните факт /никой от двамата бивши съпрузи не твърди, че не е изпълнено задължението за плащане на продажната цена по нотариалните актове от 2007 г. и 2008 г., а и плащането на цената е удостоверено от тези нотариални актове като официални документи/, а за това дали плащането е извършено с лични на ответника или със семейни средства по делото са събрани други доказателства- писмени и гласни.

Не са налице и посочените от касатора В. К. основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от този касатор въпроси:

1. По първия поставен въпрос в посочените от касатора решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 3056 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 69 от 13.05.2019 г. по гр.д.№ 3436 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже: първо- придобивната стойност на имота, второ- размерът на вложените средства, които имат личен произход и трето- влагането на тези средства в придобиването на имота. Обжалваното решение не противоречи, а изцяло съответства на приетото в това решение на ВКС. В него въззивният съд по същество е приел, че ответникът В. К., чиято е била доказателствената тежест, е доказал горепосочените три предпоставки: придобивната стойност на имотите, размера на вложените лични средства и влагането им в придобиване на 68 % от имотите. Съдът не е приел, както касаторът погрешно твърди в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че в тежест на ответника е било да докаже, че сумите по получения по време на брака кредит не са били вложени в придобиването на имотите. Приел е /стр.7, абзац 2 от решението/, че по отношение на 32 % от процесните имоти ответникът В. К. не е доказал пълно и главно твърдението си, че те са придобити с негови лични средства, а съответно- ищцата В. К. е доказала влагането на семейни средства в придобиването на тези 32 %.

2. По втория поставен въпрос в посоченото от касатора решение № 32 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2562 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че при твърдение за трансформация, предмет на доказване е личният характер на имуществото, употребено за закупуване на спорните имоти. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с него въззивният съд е приел, че предмет на доказване по направеното от ответника възражение за пълна трансформация е личният характер на имуществото, което е вложено в закупуването на придобитите по време на брака делбени имоти.

3. По третия поставен въпрос в посочените от касатора решение № 47 от 21.07.2016 г. по т.д.№ 828 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 48 от 19.06.2020 г. по т.д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 32 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2562 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 475 от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 2017 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че доказателствената тежест не може да се възлага на страна за нетвърдяни от нея факти; че всяка от страните трябва да докаже твърдяни факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици; че презумпцията за съвместен принос не освобождава ищцата от задължението да докаже насрещно заявените от нея факти в отговор на възражението на ответника за наличие на пълна трансформация. И по този въпрос няма противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, а напълно в съответствие с нея въззивният съд е приел, че в тежест на ищцата е било да докаже насрещно заявения от нея факт в отговор на възражението на ответника за пълна трансформация /а именно, че част от покупната цена на процесните имоти е била заплатена със семейни средства от получен по време на брака кредит от двамата съпрузи/ и че ищцата е доказала този факт.

4. По четвъртия поставен въпрос в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 124 от 30.09.2019 г. по гр.д.№ 3824 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 144 от 10.05.2012 г. по гр.д.№ 609 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр.д.№ 3937 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. се приема, че първоинстанционният съд е длъжен да извърши доклад, чиято цел е да определи предмета на делото и предмета на доказване и да улесни защитата на страните, като всяка от тях разбере какви факти и обстоятелства следва да докаже, за да не бъде изненадана едва с решението; че непълнотите и грешките в доклада имат значение за правилността на обжалваното решение и че въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, нито да дава указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, освен в няколко случая: 1. Ако дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, 2. Ако събирането на нови доказателства пред въззивния съд се налага от необходимостта да бъде служебно приложена императивна правна норма и 3. Ако във въззивната жалба като основание за неправилност на решението е посочено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд във връзка с изготвянето на доклада и разпределението на доказателствената тежест. В обжалваното решение напълно в съответствие със закона и с практиката на ВКС въззивният съд не е изготвил нов доклад и не е давал указания относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателстветата тежест, тъй като не е била налице нито една от горепосочените три хипотези. От изготвения от първоинстанционния съд доклад страните са били наясно кой какви факти и обстоятелства следва да докаже и с решението на въззивния съд никоя от тях не е била изненадана относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест.

Не са налице предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно, както твърдят и двамата касатори. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, СК и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

На основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК разноски за делото пред ВКС не следва да бъдат присъждани, тъй като с оглед изхода на делото всеки от касаторите следва да понесе направените от него разноски за делото пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260022 от 14.09.2020 г. по в.гр.д.№ 15456 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „в“ състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.