- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378

гр. София 12.05.2021 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.04.2021 (четиринадесети април две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 564 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6547/11.12.2020 година, подадена от М.И.П., против решение № 542/05.11.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 285/2020 година.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 39/12.02.2020 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 826/2019 година и на основание чл. 340 от ГПК, по искане на И.М.П., е отменил ограниченото запрещение, под което същата е била поставена с влязло в сила решение № 299/13.07.2017 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 371/2017 година.

В подадената от М.И.П. касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Апелативен съд Бургас е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на И.М.П. за отмяна на ограниченото й запрещение, под което е била поставена с влязлото в сила решение № 299/13.07.2017 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 371/2017 година да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по касационната жалба И.М.П. е подала отговор на същата с вх. № 6617/30.12.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 542/05.11.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 285/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Останалите участници в производството по чл. 340 от ГПК, а именно А.И.К. и Прокуратурата на Р. Б не са подали отговор на касационната жалби, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.

М.И.П. е била уведомена за обжалваното решение на 17.11.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6547/11.12.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Бургас е изложил съображения, че по делото била изслушана съдебнопсихиатрична експертиза с вещо лице д-р Г.. Същата установявала, че И.М.П. била снета от диспансерен отчет към ЦПЗ [населено място] през 2011 година по нейно искане. Била лекувана амбулаторно въз основа на решение на съда, след което била освидетелствана от психиатър на 01.08.2011 година. Към този момент по данни от епикризата на приемно-диагностичното звено била поставена диагноза персистиращо налудно разстройство-F22.0 по МКБ-10. Вещото лице описвало параноидните налудности като усещане за преследване, увреждане, налудности на Ен бомб, изводими от тактилните халюцинации на фона на дълбока некритичност към състоянието и поведението на И.М.П. от страна на самата нея. Съгласно писмените доказателства началото на отклоненията датирало от 2011 година, като дотогава П.-родена през 1946 година била изградена като пълноценна личност-с висше образование, трудова активност, реализирана в обществото като пълноценен негов член, отговорен родител на две деца, с нормални социални контакти. Като най-негативно преживяване самата П. посочвала драматичния развод със съпруга си и баща на двете деца. Съставът на Апелативен съд Бургас приела, че разпитаните по делото свидетели К. и С. пресъздават личните си отношения от общуването с И.М.П.-единият като съсед, а другата като дългогодишна приятелка. Показанията им сочели, че през 2016 година И.М.П. си била закупила жилището, в което живеела от „едни руснаци“, като живее с него сама, била общителна и любезна, сама се грижела се за себе си, пазарувала, поздравявала хората при среща, домът й бил поддържан и чист, редовно плащала общите разходи за входа, споделяла с приятелите си, че има проблеми и от съда „искат да й назначат попечител“, често пътувала до [населено място], познавала града и сама се ориентирала и си организирала срещи. По делото бил представен документ в превод от немски език, от който ставало ясно, че И.М.П. била ходила във Ф.Р.Г на преглед, за да се консултира за състоянието си. Нямало данни да е била придружавана при своите пътувания нито от първоначално определения попечител, нито от определения по-късно такъв. С оглед на тези доказателства при разпита на вещото лице д-р Г. в съдебното заседание на 19.12.2019 година пред Окръжен съд Бургас била потвърдена способността на П. да се справя с обичайните ежедневни дейности, но вещото лице, сочело, че цялостната интерпретация на случващото се била пречупена през нейната психотична продукция. Въззивният съдебен състав е посочил, че при личния контакт с И.М.П., въз основа на свободното й изразяване и отговори на обикновени въпроси, съдът бил изградил лични впечатления за жена, която разбирала значението на съдебната процедура, в която участвала, не желаела ограничението, което й било определено, пространно разяснявала разбиранията си на какво се дължало това, изразявала се възпитано, словесно ясно и в контекста на задаваните въпроси.

Съставът на Апелативен съд Бургас е изложил съобразения, че предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС била дееспособността на пълнолетно лице, за което се искало поставяне под запрещение-пълно или ограничено, а основание за това е наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и възможността на лицето да се грижи за своите работи (юридически критерий). Съдебната практика била безпротиворечива, че неспособността на лицата с душевни страдания да се грижат за делата си трябвало да е причинена от заболяването или слабоумието им. Обратно, наличието на душевно страдание или слабоумие не обосновавало задължителност на ограничителни мерки по отношение на дееспособността на лицето, ако не били доказани конкретни негови прояви, които да обосновават извод за неспособност само да се грижи за себе си. В конкретния случай, поради това, че душевното страдание било придобито в по-късна възраст и И.М.П. имала активен социален и професионален живот (била пенсионирана като учител), личността й била достатъчно съхранена, за да води самостоятелен живот, сама да се грижи за издръжката и прехраната си, да обслужва битовите си и културни интереси, да поддържа лични приятелски контакти, да взема самостоятелни решения на плоскостта на преценка, кое накърнява интересите й. за последното свидетелствало и обстоятелството, че сама била инициирала настоящето производство. Отклоняващите се и погрешни тълкувания на поведението на хората от близкото й обкръжение, възприемането им като опасност за самата нея, не можели да променят този извод. По делото било установено в достатъчна степен, че И.М.П. не получава най-вече емоционална подкрепа и съпричастност от близките си родственици. Не се твърдяло, а и отсъствали каквито и да са сведения да нейно агресивно или обществено неприемливо поведение, от което да произтичала потенциална опасност за околните. Склонността на И.М.П. да се обръща писмено към различни институции, което се изтъквало от роднините, често по няколко пъти по един и същи въпрос, не било поведение, обосноваващо извод за наличие на основание за ограничаване на дееспособността. Съставът на Апелативен съд Бургас не намирал основание, при така очертаните данни за личността на П. да приеме, че вследствие на установеното душевно страдание, тя е ограничено неспособна сама да се грижи за делата си и има нужда от заместващо волята й вземане на решение за дейности извън обичайните дребни покупки, като покупки например. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания прогласявала принцип на равенство пред закона и приемане на мерки за подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права. Приложението на националните разпоредби, посветени на ограничаване на дееспособността-чл. 5 от ЗЛС в частност, следвало да се прилагат при зачитане на принципа и при спазване на необходимия баланс между личния и обществения интерес, ако последният е бил накърнен от поведението на лице с увреждания. Този подход бил в съгласие с приетото в съобразителната час на решението на Конституционния съд на Р. Б по к. д. № 10/2014 година. При положение, че в периода след поставянето на диагнозата И.М.П. била извършила покупка на недвижим имот-жилище, като живеела сама в него, посрещала необходимите за съществуването си разходи от паричен доход-пенсия като учител, сама пазарувала и се грижела за дома си, изпълнявала задълженията си към етажната собственост, поддържала приветливи отношения със съседи и приятелски взаимоотношения с други хора, сама и без придружител пътувала до столицата и един път до друга държава, не можело да се приеме, че макар и в ограничена степен тя не може да се грижи сама за своите работи, което да обоснове поставянето под ограничено запрещение. В подкрепа на този извод на въззивния съд били най-вече обстоятелствата установени по делото след 2017 година-първоначалното поставяне под ограничено запрещение, между които отсъствали данни за страдания, свързани с преследване, поставяне на паразити и халюцинаторни преживявания.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М.И.П. е поискала обжалваното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е съдът, когато отхвърля изцяло или частично експертните заключения да изложи мотиви, в които посочи недостатъците на тези заключения, неточните или ненаучните позиции, като прецени и другите доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК и задължен ли е въззивният съд служебно да назначи съдебно-психиатрична експертиза, ако прецени, че не е изяснено поведението на ищцата с оглед дадените констатации на експерта; за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във въззивната инстанция в тяхната съвкупност, задължен ли е съдът да анализира всички доказателства събрани по делото и ако не направи това допуснато ли е нарушение на процесуалната норма на чл. 236, ал. 2 от ГПК; за това за да приеме за установени дадени обстоятелства, длъжен ли е съдът да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните и за това длъжен ли е съдът да се съобрази с компетенциите на вещото лице по дела за поставяне под запрещение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска страда от болести или слабоумие, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето, неговото поведение и останалите доказателства да направи преценка може ли фактически то да се грижи за своите работи и интереси. Изложени са съображения, че обжалваното решение на Апелативен съд Бургас е постановено в противоречие с ППВС № 5/13.02.1980 година, решение № 132/29.05.2015 година, постановено по гр. д. № 7298/2014 година, решение № 214/19.10.2015 година, постановено по гр. д. № 1619/2015 година, решение № 98/12.07.2017 година, постановено по гр. д. № 3871/2016 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 59/24.04.2020 година, постановено по гр. д. № 3624/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Вторият и третия от поставените от М.И.П. правни въпроси не обуславят допускането на въззивното решение на Апелативен съд Бургас до касационно обжалване. Въззивният съд се е съобразил със задължението си при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от страните и относими към спора факти и обстоятелства, а също така и техните твърдения, доводи и възражения, като след съвкупната преценка на относимите към тях доказателства, посочи кои от тях приема за доказани и кои не, като отрази изводите си в тази насока в мотивите към решението си. При извършването на преценката на доказателствата съдът следва да ги обсъди в тяхната съвкупност, като не дава предимство на едно от тях пред друго (освен ако това не е предвидено в закона), да не игнорира едни доказателства за сметка на други, а при противоречиви доказателства да посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, като обоснове този свой извод. В случая съставът на Апелативен съд Бургас е съобразил и обстоятелството, че устните обяснения на вещото лице, дадени при изслушването му в откритото съдебно заседание, представляват част от заключението и следва да бъдат преценявани от съда при постановяване на решението му. В тази връзка първият и четвъртият от така поставените от М.И.П. въпроси също не обуславят допускането на въззивното решение на Апелативен съд Бургас до касационно обжалване, тъй като при постановяването му съдебният състав не е отхвърли изцяло или частично заключението на изслушаната по делото съдебнопсихиатрична експертиза, а се е съобразил със същата, по отношение на заболяването на И.М.П., а що се отнася до това как това заболяване се отразява на дееспособността на лицето, съдът е преценил обясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в откритото съдебно заседание, като с оглед на тях и на останалите събрани по делото доказателства е преценил дали заболяването е в такъв етап и на такава степен, че да обоснове ограничаването на дееспособността на И.М.П.. Последната преценка е от компетенцията на съда, поради което вещото лице не може да дава заключение относно това дали лицето трябва да бъде поставяно под запрещение и за това какво да бъде то-пълно или ограничено.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 542/05.11.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 285/2020 година по подадената против него от М.И.П., касационна жалба с вх. № 6547/11.12.2020 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 542/05.11.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 285/2020 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.