№ 62

гр. София, 12.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1395 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 262251/23.02.2021 г., подадена от Л.А.В.-С. и Т.С.С. срещу определение № 260302 от 5.02.2021 г. по ч. гр. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено протоколно определение, постановено на 18.11.2020 г. по гр. д. № 1497/2019 г. на Районен съд – Пещера, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е спрял производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на гр. д. № 262/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера.

За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд е посочил, че гр. д. № 1497/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера е образувано по искова молба на Л. В.-С. и Т. С. срещу А. Т. и А. Т., с предмет на спорното право: установяване правото на собственост по отношение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]; при условията на евентуалност срещу А. Т. е предявен отрицателен установителен иск, че последната не е собственик на 3/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и от поземлен имот с идентификатор ***. С протоколно определение от 17.07.2020 г. производството по гр. д. № 1497/2019 г. е частично прекратено по отношение на предявения от Л. В.-С. и Т. С. срещу А. Т. иск за установяване, че ответницата не е собственик на 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и по акцесорната претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като в Районен съд – Пещера е образувано гр. д. № 262/2019 г., по което е предявен положителен установителен иск от А. Т. срещу Л. В.-С. и Т. С. за установяване правото на собственост на ищцата върху 4/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***. При въззивната проверка на определението за прекратяване, Окръжен съд – Пазарджик е приел, че определението е неправилно, тъй като не е налице идентитет между двете дела, и го е отменил; дал е указания на първоинстанционния съд, при наличието на процесуална възможност, да обедини двете дела за разглеждане и решаване в едно общо производство. С протоколно определение от 18.11.2020 г. по гр. д. № 1497/2019 г. Районен съд – Пещера е приел, че е невъзможно да бъдат изпълнени указанията на въззивната инстанция, тъй като двете дела са на различен етап, с оглед на което е спрял производството по делото до окончателното приключване на гр. д. № 262/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера.

Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него определение, е приел, че в конкретния казус, в две различни производства, между едни и същи страни, се решава въпросът за установяване правото на собственост по реда на чл. 124 ГПК по отношение на поземлен имот с идентификатор ***. По гр. д. № 262/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера е постановено решение по съществото на спора, което към момента не е влязло в законна сила. С оглед на това съдът е заключил, че е налице преюдициален спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати права, релевантни за субективното право по гр. д. № 1497/2019 г. на Районен съд – Пещера. Последното следва да бъде спряно и да изчака влизането в сила на решението по преюдициалния спор. Признаване правото на собственост на А. Т. върху 4/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, спрямо ищците в настоящото производство, със сила на пресъдено нещо рефлектира върху изводите на съда относно отричането на това право от ищците по отношение на 1/4 ид. ч. от същия имот. Доколкото обаче предмет на настоящия спор е отричане правото на собственост и по отношение на друг имот, за процесуална целесъобразност не се налага производството да се раздели, а цялото производство да бъде спряно до приключване с влязъл в законна сила акт на производството по гр. д. № 262/2019 г. на Районен съд – Пещера.

Въззивната инстанция е приела, че двете дела са на различен съдопроизводствен етап - по гр. д. № 262/2019 г. е постановено съдебно решение, поради което е процесуално недопустимо да се извършват каквито и да било процесуални действия след постановяване на решението. Жалбоподателите твърдят в частната касационна жалба, че определението на Окръжен съд – Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че преюдициален е спорът по гр. д. № 1497/2019 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите излагат доводи, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК): кой от двата спора – спорът по гр. д. № 1497/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера или спорът по гр. д. № 262/2019 г. по описа на същия съд – се явява преюдициален спрямо другия.

Ответниците по жалбата не са подали писмен отговор.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания в изложението към частната касационна жалба въпрос, тъй като той не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е относим към правилността на обжалвания акт. Начинът, по който е формулиран, сочи, че отговорът на въпроса изисква да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. да се провери правилността на направения от въззивния съд извод, че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Видно от материалите по делото, общото между двете визирани по-горе дела е наличието на спор относно имот с идентификатор ***, като по образуваното по-рано гр. д. № 262/2019 г. на РС – Пещера А. Т. е предявила срещу Л. В.-С. и Т. С. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за 4/8 (1/2) ид. ч. от имота на основание давностно владение, позовавайки се, включително, на издадения на нейно име нотариален акт № 18/16.06.2016 г., том ІІ, рег. № 1778, дело № 218/2016 г. за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка, докато по гр. д. № 1497/2019 г. на РС – Пещера Л.В.-С. и Т. С. са предявили срещу А. Т. и А. Т. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – че ответниците не са собственици на 1/4 ид. ч. от въпросния имот и за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 18/16.06.2016 г., том ІІ, рег. № 1778, дело № 218/2016 г.

Следователно по отношение на спора за собственост на останалите имоти, с идентификатори *** и ***, липсва каквато и да е връзка между делата и не е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 1497/2019 г.

Същевременно настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че спорът по предявения положителен установителен иск за собственост на А. Т. за 4/8 ид. ч. от имот с идентификатор ***, основан и на горецитирания нотариален акт № 18/16.06.2016 г., не се явява преюдициален по отношение на предявения срещу нея отрицателен установителен иск за 1/4 ид. ч. от същия имот. В действителност предявяването на първия иск изключва наличието на правен интерес от втория иск, тъй като с решението по положителния установителен иск между страните ще се установят със сила на пресъдено нещо действителните права на А. Т. от спорния имот. Изложеното обуславя отмяна на обжалваното определение на въззивния съд и на потвърденото с него определение РС – Пещера и връщане на делото на първоинстанционния съд, който следва и да извърши проверка относно допустимостта на производството по предявения от Л. В.-С. и Т. С. срещу А. Т. отрицателен установителен иск за собственост за имот с идентификатор ***. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260302 от 5.02.2021 г. по ч. гр. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ОТМЕНЯ определение № 260302 от 5.02.2021 г. по ч. гр. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик и потвърденото с него определение, постановено на 18.11.2020 г. по гр. д. № 1497/2019 г. на Районен съд – Пещера за спиране на производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пещера за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: