№ 206

гр. София, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1352 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 261734/23.02.2021 г., подадена от Н.А.Д., действащ като ЕТ „Никис 72 – Н. Д.“, чрез адвокат Е. Г., срещу решение № 260013 от 8.02.2021 г. по гр. д. № 559/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 146 от 4.02.2019 г. по гр. д. № 1122/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на Н.А.Д., действащ като ЕТ „Никис 72 - Н. Д.“, срещу О. П, за признаване за установено правото на собственост на ищеца на основание покупко-продажба с нотариален акт № 183, том ІІ, рег. № 5496, нот. д. № 348/7.07.2006 г. на нотариус Н. Х.-С., рег. № 229 на НК, и давностно владение повече от 10 години върху две помещения, сега ползвани за санитарни възли, съблекалня и част от търговска зала, със застроена площ от около 40 кв. м, попадащи в подблоковото пространство на сграда с идентификатор 56784.518.124.1 по КККР на гр. Пловдив.

Въззивният съд е съобразил в решението си, че производството пред него е повторно въззивно по реда на чл. 294, във вр. с чл. 258 - 273 ГПК, по въззивна жалба на Н.А.Д., действащ като ЕТ „Никис 72 - Н. Д.“, срещу решение № 146/4.02.2019 г., постановено по гр. д. № 1122/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от едноличния търговец положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, на основания покупко-продажба и давностно владение повече от 10 години, на следния недвижим имот: масивна едноетажна постройка (коктейл-бар) с монолитна конструкция, с реална застроена площ от 177 кв. м, състояща се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул.Младежка № 23, бивш ПИ № 5180125 по кадастралния план на жилищен комплекс, който имот е включен в УПИ І - жилищен комплекс, при граници на имота: от юг - междублоково пространство, от запад - ул. П. С, от изток - жилищен блок, от север - ул. Младежка, която сграда по КККР на гр. Пловдив съставлява самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.124.2 по КККР на гр. Пловдив.

Посочил е, че в исковата молба ищецът твърди, че с нот. акт № 183, том II, рег. № 5496, нот. д. № 348/7.07.2006 г. закупил процесния недвижим имот, представляващ масивна едноетажна постройка (коктейл-бар) с монолитна конструкция, със застроена площ по документи от 135 кв. м и реална площ от 177 кв. м, състоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул. Младежка № 23, бивш ПИ № 5180125 по кадастралния план на кв. Русин махала, индивидуализиран към настоящия момент по КККР на гр. Пловдив с идентификатор 56784.518.124.2. Описаният недвижим имот бил бивша собственост на „Роден плод“ ЕАД - гр. Пловдив, приватизиран чрез продажба от Общинска агенция за приватизация - Пловдив с договор № А-2001-1/15.02.2001 г. в полза на праводателите на ищеца - Ц.Д.Д.-Г. и А. (А.) К. Г., за който те притежавали нотариален акт № 40, том І, рег. № 3083, нот. д. № 395/18.07.2000 г. на нотариус Н. Хва-Стойкова.. На описания недвижим имот било извършено преустройство при спазване на всички действащи строителни правила и норми и съобразено с издадените и одобрени строителни книжа и документи, като за разрешаване ползването на строеж „Преустройство на магазин за плодове и зеленчуци, клон 109 на „Роден плод“ ЕАД в коктейл - бар“, находящ се в парцел № І-237 от кв. 429 (стар) по плана на кв. Русин махала гр. Пловдив имало издадено разрешение за ползване № 20/30.03.2001 г. на началника на РДНСК - Пловдив. От датата на въвеждане на обекта в експлоатация на 30.03.2001 г. до 16.10.2015 г., когато бил съставен констативен протокол № 22 на Район „Централен“ - Пловдив, ищецът, чрез праводателите си, и той лично, в продължение на повече от 10 г. владели, своели и ползвали описания търговски обект в едни и същи граници, с площ от 177 кв. м, което владение и ползване и понастоящем продължавало да се осъществява от ищеца. Погрешно в нотариалния акт на ищеца било записано, че описаният недвижим имот е със застроена площ от 135 кв. м, вместо 172 кв. м. Процесният недвижим имот винаги се състоял от основно помещение и складова площ към него, като границите му, като цяло, не се били променяли през годините. Противно на всички одобрени и издадени строителни книжа и документи през годините, на 16.10.2015 г. бил съставен констативен протокол № 22/16.10.2015 г. от служители на община Пловдив, Район „Централен“, в който било отразено, че в описания недвижим имот било извършено незаконно вътрешно преустройство, посредством което към него били приобщени две помещения, чужда собственост. Въз основа на констативния акт била издадена заповед № РД-16-133/17.02.2016 г. на кмета на Район „Централен“, с която се забранявало ползването на строеж „Преустройство на коктейл-бар с приобщаване на 2 бр. помещения“, какъвто строеж реално не съществувал, като с това кметът на Район „Централен“ - Пловдив реално оспорвал правото на собственост на ищеца върху търговския обект, притежаван от него на законно основание. Ето защо за ищеца бил налице правен интерес да установи спрямо ответника правото си на собственост върху процесния недвижим имот с площ от 172 кв. м, придобито на основание разпоредителна сделка и давностно владение в продължение на повече от 10 години, осъществявано от праводателите на ищеца за периода от въвеждане на обекта в експлоатация на 30.03.2001 г. с разрешението за ползване на началника на РДНСК - Пловдив, към което владение ищецът се присъединил от 7.07.2006 г., когато закупил имота, което владение ищецът продължил до датата на издаване на заповедта на кмета на О. П от 17.02.2016 г. Цитираните в заповедта на кмета две помещения никога не са били чужда собственост, а са били част от описания недвижим имот в неговата цялост и същност. След преустройството му от зеленчуков магазин в коктейл-бар този имот не би могъл да съществува без складово помещение, тоалетни и санитарни помещения. Първоначално заявеният петитум на исковата молба е за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описания недвижим имот със застроена площ от 177 кв. м на основание разпоредителна сделка от 6.06.2017 г. и придобивна давност. В изпълнение на дадените задължителни указания на предходната касационна инстанция въззивният съд е допуснал уточнение на петитума, а именно ищецът да бъде признат за собственик по отношение на ответната община на реална част от около 40 кв. м от описания в исковата молба недвижим имот, сграда, която попада в подблоковото пространство на жилищния блок с идентификатор 56784.518.124.1 по КККР на гр. Пловдив и представлява площта на две помещения, ползвани за част от зала за клиенти и тоалетни и складова част, която спорна площ е защрихованата в червено в приложението към заключението на вещо лице Б. К. на л. 218-219 от първоинстанционното дело, за която ищецът е въвел твърдения, че винаги е била част от приватизирания в полза на праводателите му магазин за плодове и зеленчуци, обособен обект на „Роден плод“ ЕАД, и същата е своена от неговите праводатели и след това от ищеца. Правният интерес от предявения иск е основан на издадените срещу ищеца констативен акт № 22/16.10.2015 г. и заповед от 17.02.2016 г., с предмет: спорната площ от 40 кв. м, за която е посочено, че е „незаконно приобщена чужда собственост“.

Ответникът е оспорил иска по съображения, че не отговаря на действителното положение твърдението на ищеца, че реалната площ на описания в исковата молба търговски обект е 177 кв. м и е налице грешка в записването на площта в нотариалния акт. Процесният имот бил индивидуализиран във всички документи за собственост с граници и площ, като в нито един момент ищецът не бил придобивал собственост върху имот с площ, различна от 135 кв. м, и при граници, различни от определените. Претендираната част от обекта, попадаща в подблоковото пространство, била общинска собственост, като същата не би могла да бъде придобита по давност, предвид установения мораториум с § 1 ЗД ЗС.

Въззивният съд е намерил, че за ищеца е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за спорната реална част от имот, предвид оспорването на правото му на собственост от ответника.

Апелативен съд – Пловдив е приел за установено следното от фактическа страна:

Към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил записан в КККР на гр. Пловдив като собственик на сграда с предназначение „за обществено хранене“, гр. Пловдив, ул. Младежка № 23, с идентификатор 56784.518.124.2, със застроена площ от 133 кв. м, невключваща никаква реална част от съседната сграда с идентификатор 56784.518.124.1, като това записване е съгласно нотариален акт № 192, том 65, peг. № 19147, дело № 14917 от 10.07.2006 г. по описа на Службата по вписванията. С този нотариален акт е обективирана покупко-продажба между продавачите Ц.Д.Д.-Г. и А.К.Г. и ищеца, купувач, с предмет: масивна едноетажна постройка (коктейл-бар), с монолитна конструкция, със застроена площ от 135 кв. м, състоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху общинското дворно място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. Пловдив, ул. Младежка №23, съставляващо ПИ 5180125 по КП на „Русин махала“ Пловдив, включен в УПИ I - жил. комплекс, кв. 429, за цена от 90 900 лв. Посочените граници на продаваемия имот са следните: от юг - междублоково пространство, от запад - ул. П.С, от изток - жилищен блок и от север - ул. Младежка.

Праводателите на ищеца са се легитимирали като собственици на продадения от тях имот със съставен на 18.07.2000 г. констативен нотариален акт № 40, т. І, peг. № 3083, д. № 395/2000 г. на нотариус Н.С, с предмет: масивна едноетажна постройка (магазин), с монолитна конструкция, който магазин е описан със застроена площ от 135 кв. м, състоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху общинското дворно място, върху което е построена сградата, съставляващо имот пл. № 237 от парцел I - компл. жил. стр., кв. 429-стар по плана на[жк], и със същите граници като в нотариалния акт за разпоредителната сделка в полза на ищеца от 2006 г.: от юг - междублоково пространство, от запад - ул. П.С, от изток - жилищен блок и от север - ул. Младежка.

С договор за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез преговори № 97-21/23.07.1997 г., сключен между Пловдивския общински съвет, чрез Общинска агенция за приватизация, като продавач, и А. Г., като купувач, е извършено разпореждане с магазин за плодове и зеленчуци - кл. 109, обособена част на „Роден плод“ ЕАД, представляващ недвижим имот с адрес: Младежка № 23, гр. Пловдив, съставляващ едноетажна масивна постройка, монолитна конструкция, със застроена площ от 135 кв. м, състоящ се от: търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общинско място в имот пл. № 237, част от парцел І - компл. жил. стр. в кв. 429-стар, и граници: от юг - междублоково пространство, от запад - ул. П.С, от изток - жилищен блок и от север - ул. Младежка.

През 2000-2001 г., в периода след приватизацията и преди придобиване на имота от ищеца с разпоредителната сделка от 2006 г., по молба на А. Г. от 29.09.2000 г. до кмета на Район „Централен“ - Пловдив, е извършено преустройство на магазина за плодове и зеленчуци в коктейл-бар, въз основа на одобрен на 23.10.2000 г. проект за преустройство, след което е издадено разрешение за строеж № 337/27.11.2000 г., а строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 290/30.03.2001 г. От представените от ищеца обяснителна записка към част „Архитектурна“ на проекта и скица на магазина е видно, като това е изрично посочено в обяснителната записка, че „обемно-пространствената и архитектурна разработка се базират изцяло на съществуващата изграденост и се ограничават в преустройство, ремонт и реконструкция на помещенията, без да се засягат съществуващи сгради и имоти; съществуващите площи се разделят по зоната на собственост - подблоковото пространство се изолира и не се третира в настоящата разработка; преустройството включва останалата площ, обособена в три части - търговска зала с бар-бюфет в основната си част, обслужващ сектор и санитарен възел“, като не се предвижда склад като отделно помещение. В този смисъл е и съдържанието на приложеното от самия ищец „Описание на обекта“, в което е изрично посочено, че преустройството е ограничено по зоната на собственост, като посочената застроена площ е 130.67 кв. м.

Апелативен съд – Пловдив е изложил, че съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещо лице К.-Х. понастоящем обект „Преустройство на магазин за плодове и зеленчуци, кл. 109, в коктейл-бар“ има застроена площ приблизително от 172 кв. м (застроената площ на първия етаж) и разгъната застроена площ от приблизително 199 кв. м (вкл. застроената площ на второто ниво от около 27 кв. м), като към бившия магазин е приобщена застроена площ от приблизително 37 кв. м, находяща се в геометричните очертания на жилищния блок на запад (като е приобщена разгъната застроена площ от приблизително 64 кв. м в обема на същия жилищен блок), както е показано с червен цвят в приложение № 1 към заключението. От същото заключение се установява, че проектът за преустройство на обекта, одобрен на 23.10.2000 г., и издадените въз основа на него разрешение за строеж № 337, и разрешение за ползване № 290/30.03.2001 г. са били в рамките на застроена площ от 130.64 кв. м, на които не съответства съществуващото на място. Над закупената застроена площ от 135 кв. м е площта на тоалетните за посетители и персонала, разположени в частта от заведението, която се намира в съседния жилищен блок, както и второто ниво с ползване като складова площ. В момента на огледа от вещото лице всички тези пространства са функционално свързани и са част от заведението, но вещото лице не може да отговори дали са конструктивно свързани, без да се извърши разкриване на конструктивните елементи (хоризонтални и вертикални), като същото посочва, че тъй като се касае за две различни сгради (заведението и съседния жилищен блок), които имат различни характеристики - едната сграда (блокът) е жилищна на три етажа с изби, а другата (заведението) е търговска на един етаж по типов проект, които вероятно са изградени по различно време, би трябвало да не са конструктивно свързани. Вещото лице е заявило и че няма достатъчно данни за периода на съществуване на заведението в този му вид.

Срещу ищеца е издадена заповед № РД-16-133/17.02.2016 г. на кмета на О. П, с която се забранява ползването на строеж „Преустройство на коктейл-бар с приобщаване на два броя помещения“, с адм. адрес: ул. Младежка, гр. Пловдив, тъй като се ползва без издадени строителни книжа и разрешение за ползване, и се определя 14-дневен срок на собственика на строежа (ищеца) да възстанови помещенията, съгласно вида им, отразен в одобрените проекти към разрешение за строеж № 337/27.11.2000 г.

Въз основа на заповед на началника на СГКК - Пловдив от 2017 г. е одобрено изменение на КККР на гр. Пловдив чрез нанасяне на нов обект и промяна на границите на съществуващи обекти в КККР; Н.А.Д., действащ като ЕТ „Никис 72 - Н. Д.“ е записан в КККР на гр. Пловдив като собственик на самостоятелен обект в сграда с предназначение „за обществено хранене“, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. Младежка № 23, ет. 1, с идентификатор 56784.518.124.2.1, със застроена площ от 172.95 кв. м, на едно ниво, съгласно нотариален акт № 192, том 65, peг. № 19147, дело № 14917 от 10.07.2006 г. по описа на Службата по вписванията, като в посочената площ е и частта, попадаща в подблоковото пространство на съседния на запад жилищен блок, съгласно удостоверение на О. П.

Въззивният съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че процесните две помещения с площ от около 40 кв. м, намиращи се в подблоковото пространство на жилищния блок, винаги са били част от придобития от него с разпоредителна сделка обект. Направил е извод, че тези твърдения са останали недоказани по делото. Намерил е за основателно поддържаното във въззивната жалба, че съгласно Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, издадена от министъра на строежите и архитектурата, (обн. ДВ, бр. 69/2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977 г.), стопанската площ не се включва в застроената площ, но е счел, че от това не могат да се направят изводи в полза на ищеца, че площта на процесните помещения е извън посочената в приватизационната сделка и нотариалните актове застроена площ от 135 кв. м, тъй като по делото не се установява процесните две помещения към момента на приватизацията да са били складови помещения. В тази връзка въззивният съд е изложил следното:

За масивен магазин със застроена площ от 135 кв. м, с адм. адрес: гр. Пловдив, ул. Младежка № 23, предоставен за оперативно управление на „Роден плод“ ЕАД, собственост на О. П, е бил съставен АДС № 3020/18.01.1996 г. на осн. чл. 6, ал. 1 ЗС, § 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА и писмо изх. № 532/17.11.1995 г. от „Роден плод“ ЕАД. Върху посочения АДС е отбелязана приватизационната сделка от 1997 г., извършена в полза на праводателя на ищеца А. Г.. Съгласно ситуационен план от О. П от 1995 г., издаден за АП, магазинът е с конфигурация, която е извън площта на съседния на запад жилищен блок. В молба на праводателя на ищеца А. Г. от 1998 г. до кмета за закупуване на терен под магазина същият е описан като самостоятелна масивна едноетажна постройка със застроена площ от 135 кв. м. За триетажен жилищен блок с 11 бр. апартаменти е съставен отделен акт № 1058/6818 стар от 12.12.1962 г. и удостоверение от О. П по НДИ на осн. чл. 6 ЗС, за които е отразено в досието, че са продадени, без да са отразени данни да са продавани магазини, попадащи в блока, като не е отразена в досието на блока приватизационната сделка от 1997 г., извършена в полза на праводателя на ищеца.

Съдът е визирал, че посочената застроена площ на магазина в приватизационния договор, в нотариалния акт на праводателите на ищеца и в нотариалния акт за разпоредителната сделка в полза на ищеца съвпада с посочената застроена площ в АДС от 1996 г. Тази площ съвпада и с посочената площ в издадените строителни книжа за извършеното през 2000-2001 г. преустройство на магазина, според заключението на вещо лице К.. От представените от самия ищец документи във връзка с процедурата по приватизация се установява, че магазинът в източната и южната си част е долепен до жилищни блокове и представлява самостоятелна масивна едноетажна постройка с лице и вход откъм ул. Младежка и има застроена площ от 135 кв. м.

Въззивната съдебна инстанция не е кредитирала заключението на изцяло новата съдебно-техническа експертиза с вещо лице П., че всички помещения в обекта, с обща застроена площ около 175-180 кв. м, са архитектурно и конструктивно отделно обособени, независимо дали са в подблоковото пространство или извън него; че конструкцията на обекта е отделена от съседните сгради, конкретно на изток и запад, като е посочил, че тези изводи на експерта противоречат на коментираните по-горе писмени доказателства и са необосновани, предвид установеното от заключението на вещо лице К., че за подобни изводи е необходимо разкриване на конструктивните елементи (хоризонтални и вертикални), за каквото липсват данни да е извършено от вещо лице П..

Съгласно решението допълнително представените от едноличния търговец документи във връзка с площообразуването, че в очертанията на блока с административен адрес: ул. Комсомолска отм. ото име на ул. Младежка) № 23, или на административния адрес на процесната сграда, попада магазин на първи етаж с площ от 59.21 кв. м, като общата квадратура на магазина е 184.14 кв. м (л. 198 и 199 от първоинстанционното дело), и „Разпределение „Арх. заснемане“ (л. 256), част от техническия проект за процесното преустройство от м. април 2000 г., за който липсват данни да е одобрен, остават изолирани и не могат да обосноват извод, че приватизираният магазин е с площ, по-голяма от 135 кв. м и включва и частта от подблоковото пространство на съседния жилищен блок. Такъв извод не следва и от това, че в приватизационния договор посочената западна граница е П.С, а не жилищен блок, както е посочено за източната граница на магазина, че опира в жилищен блок, както и от посоченото в представеното удостоверение от 1996 г. от „Пловдивинвест“ ЕАД, че магазинът се намира в подблоковото пространство.

Апелативен съд – Пловдив е изложил, че доколкото по делото се установява от заключението на вещо лице К., че процесните две помещения, попадащи в подблоковото пространство на съседния блок, сега са функционално свързани и представляват едно цяло с преустроения в коктейл-бар магазин, от това също не следва извод, че те са били придобити от ищеца с разпоредителната сделка от 2006 г., като функционално свързани с магазина, тъй като, както е показано в приложението към заключението на вещо лице К., в одобрения архитектурен проект за преустройство изрично се е предвиждало, следователно е било възможно, изграждането на санитарен обект в рамките на застроената площ от 135 кв. м.

Съдът е намерил, че от изложеното се налага извод за неоснователност на твърденията на ищеца, че процесните две помещения, част от притежавания от него обект коктейл-бар, с площ от около 40 кв. м, попадащи в подблоковото пространство на съседния жилищен блок на запад, са свързани и винаги са били част от преустроения в коктейл-бар магазин още преди приватизацията. Следователно праводателите му не са придобили и не са били собственици на тези помещения, поради което не са могли да му прехвърлят правото на собственост върху тях. Ето защо е заключил, че едноличният търговец не се легитимира като техен собственик на въведеното деривативно придобивно основание - разпоредителна сделка от 2006 г.

Въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил процесните две помещения и по давност, дори и условно да се приеме, че ги е владял и е присъединил и владението на праводателите си. Посочил е, че тъй като площта на тези две помещения надхвърля площта на магазина, придобит от А. Г. въз основа на приватизационната сделка, за придобиването им по давност е следвало да се преобърне държането им във владение и това да се манифестира спрямо техния собственик, каквито твърдения не са въведени и не се установяват по делото. Ищецът изобщо не би и могъл да придобие по давност процесните помещения, които са изградени в терен общинска собственост, и липсват данни да са били функционално свързани с магазина или да са били предмет на разпоредителни сделки, с оглед установения мораториум с § 1 ЗД ЗС. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. След като имотът е индивидуализиран с граници в титула за собственост, следва ли разликата в площта да е основание да се счита, че преобретателят не е придобил площта вповече, с оглед разпоредбата на чл. 210 ЗЗД;

2. Може ли да се считат за част от подблоковото пространство, и съответно общинска собственост, помещения, до които няма достъп, освен откъм обекта, към който са приобщени и който е продаден по реда на ЗППДОП отм. ;

3. Следва ли помещения, до които няма достъп от друго място, да се считат за неразделна част от обекта, или могат да бъдат обща част към подблоково пространство.

В изложението е налице и позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, досежно установените от доказателствата по делото граници на целия обект, които съдът не е съобразил.

От ответника е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Нито един от формулираните в изложението към касационната жалба въпроси не е такъв, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.

За да приеме, че процесните помещения не са били придобити от ищеца, въззивният съд не е изходил единствено от квадратурата на закупения от едноличния търговец обект, пренебрегвайки посочените в документите негови граници, а е съобразил, че в случая е разпореден, още при извършената приватизация, обособен магазин, представляващ самостоятелна масивна едноетажна постройка. Отбелязал е, че посочената застроена площ на магазина в приватизационния договор, в нотариалния акт на праводателите на ищеца и в нотариалния акт на ищеца съвпада с посочената застроена площ в АДС от 1996 г. (135 кв. м), както и с площта, визирана в издадените строителни книжа за извършеното през 2000-2001 г. преустройство на магазина, като от документите по приватизацията е видно, че магазинът в източната и южната си част е долепен до жилищни блокове и представлява самостоятелна масивна едноетажна постройка с лице и вход откъм ул. Младежка и има застроена площ от 135 кв. м, т. е. въпросните доказателства относно площта, границите и ситуирането на приватизирания магазин, придобит впоследствие от ищеца, прецени съвкупно, опровергават той да е включвал и площи от намиращия се в съседство жилищен блок.

Въззивният съд въобще не е разсъждавал относно възможността за достъп до подблоковото пространство-общинска собственост, а и това обстоятелство в случая е правно ирелевантно за спора.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Напротив – Апелативен съд – Пловдив е обсъдил събраните доказателства и се е мотивирал съгласно изискванията на закона защо приема предявения иск за неоснователен. Както бе отразено по-горе, при тези си изводи съдът е съобразил и границите на процесния търговски обект съгласно документацията му, но е изложил аргументирано доводи в подкрепа на заключението си, че процесните помещения не са били придобити от едноличния търговец, тъй като не се установява да са били част от магазина както преди продажбата му, така и при извършването й.

Ответникът по касационната жалба има право на направените разноски пред ВКС – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260013 от 8.02.2021 г. по гр. д. № 559/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 146 от 4.02.2019 г. по гр. д. № 1122/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на Н.А.Д., действащ като ЕТ „Никис 72 - Н. Д.“, срещу О. П, за признаване за установено правото на собственост на ищеца на основание покупко-продажба с нотариален акт № 183, том ІІ, рег. № 5496, нот. д. № 348/7.07.2006 г. на нотариус Н. Хва - Стойкова, рег. № 229 на НК, и давностно владение повече от 10 години върху две помещения, сега ползвани за санитарни възли, съблекалня и част от търговска зала, със застроена площ от около 40 кв. м, попадащи в подблоковото пространство на сграда с идентификатор 56784.518.124.1 по КККР на гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Н.А.Д., действащ като ЕТ „Никис 72 - Н. Д.“, ЕИК115867421, гр. Карлово, ул. Г. З № 3, да заплати на О. П, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, разноски пред ВКС в размер на 100 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: