О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375

гр. София, 12.5.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 630 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на З.Ж.З. и С.Й.А. против решение № 260334/13.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 732/2020 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен и е отменил в тази част решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е обявил на горното основание за относително недействителна процесната сделка.

Съдът е приел, че сделката е осъществена на 12.07.2016, т..е след смъртта на праводателката на З. З., починала на 26.06.2012г., като от датата на смъртта се открива наследството на същата и от него момент възниква правото на ищеца като наследник по закон или по завещание да упражни правото си за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение и съответно да поиска връщането на даденото на отпаднало основание. Въз основа на горното, съдът е приел, че вземането на кредитора е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска. Прието е, че не се установява по категоричен начин отношенията между страните по сделката през лятото на 2012г да са били влошени до степен, че да е настъпила трайна фактическа раздяла, напротив, съдът е приел, че към датата на сключване на възмездната сделката са живели съвместно. Този факт съдът е ценил заедно с другите доказателства по делото, за да направи извод за наличието на знание и у двамата за увреждането на ищеца. Посочено е, че за да е налице знание за увреждане, не е необходимо лицето, с което длъжникът е договарял, да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е било съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор, а е достатъчно на третото лице да са били известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Обстоятелствата, от които произтича вземането, винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията, напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на З. З. се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Първия въпрос е, наличието на споразумение от 14.07.2012 г., сключено два дни след разпоредителната сделка от 12.07.2012 г., във връзка с изчистване на имуществени отношения по теглене на банкови кредити за строеж, останали за лицето, което не е теглило кредити и др.п., представлява ли индиция за фактическа близост – съвместно съжителство и отглеждане на дете.

Така поставен, въпросът не е правен, а е фактически, тъй като касае установените по делото факти, въз основа на част от които съдът е направил своите правни изводи относно основателността на иска, в частност наличие на знание относно увреждането на кредитора.

Останалите въпроси отново касаят наличието на обтегнати отношения между страните по сделката и в тази връзка следва ли да се приеме наличието на знанието, като елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, следва ли да са приеме в тази връзка като доказателство наличието на общо дете и прекратяването на фактическото съжителство.

Съдът не е приел еднозначно, че наличието на фактическо съжителство, общо дете и имуществени отношения сами по себе си водят до извод за наличието на знание за увреждане, напротив, обсъждал е тези факти като доказателства за наличието на знание, но ги е ценил в съвкупност, обсъждайки и други факти /воденото дело за разваляне на договора за прехвърляне на собствеността върху имота срещу задължение за издръжка и гледане/, както и други свидетелските показания в тази насока, като въз основа на всички тези факти и обстоятелства, приети за доказани е приел, че е налице знание за увреждане. Така поставени, тези въпроси не водят до наличие на касационно основание за допускане на обжалването, доколкото съдът не е приел, че самият факт на фактическото съжителство или наличието на общо дете водят до извода за наличие на знание за увреждане. Съдът е приел от фактическа страна, че отношенията между страните, към момента на сделката не са били влошени, поради което поставения в тази насока въпрос е неотносим, а проверката на фактическата обстановка по спора, възприета от съда е недопустимо да се осъществява в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на С.Й.А. се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Първия правен въпрос е, от кой момент възниква вземането на кредитора като наследник по саморъчно завещание за да упражни отменителния иск по чл.135 ЗЗД, както и каква е правната квалификация на иска, ако завещанието е обявено след сделката – по ал.1 или по ал.3 на чл.135 ЗЗД.

В приложените и цитирани в изложението съдебни решения на ВКС е прието, че вземането на кредитора следва да е възникнало преди атакуваната с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД сделка, извод, направени и от въззивния съд с обжалваното решение, поради което по тази част от поставения правен въпрос липсва соченото противоречие. По останалата част от правния въпрос липсва произнасяне както от въззивния съд, така и същия въпрос в тази част не е коментиран в цитираната практика на ВКС и по него липсва соченото противоречие, предвид позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставя се правния въпрос, следва ли да са тълкува разширително разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, извън посочените в същата лица, а именно:“съпруг, низходящ, възходящ, братя или сестри на длъжника“. Разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД не е тълкувана разширително от въззивния съд, напротив, прието е, че е доказано знанието за увреждане въз основа на доказателствата по делото, поради което така поставен, правния въпрос е неотносим към спора, а и по него съдът не е формирал правни изводи в насоката, в която е поставен. В тази връзка липсва и соченото противоречие с практиката на ВКС.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260334/13.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 732/2020 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.