№ 290

[населено място], 12.05.2021 год.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1982 по описа за две хиляди и двадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. и А. Л., вторият - действащ чрез своя законен представител А. Л., в качеството на наследници на починалата в хода на съдебното производство ищца и тяхна наследодателка – Е. Т., против решение № 2247/15.10.2019 г. по гр.д.№ 4702/2018 г. на Софийски апелативен съд, в ч а с т т а му, с която е обезсилено решение № 2048/30.03.2018 г. по гр.д.№ 167212/2015 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която ответникът „Дженерали застраховане „ АД е осъден да заплати общо на касаторите, в качеството на универсални правоприемници, застрахователно обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП, настъпило по вина на водача на застраховано при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, МПС, над размера от 30 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 140 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, считано от 05.07.2015 г., к а т о производството в тази му част – по предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ / отм. /, за обезщетение над 30 000 лева и до размера от 150 000 лева, въз основа на увеличение на иска, по реда на чл.214 ГПК, с молба в открито съдебно заседание от 04.04.2017 г. – е прекратено. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, за недопустимост на претенцията в тази й част, заявена след смъртта на ищцата от наследниците й, като намира за достатъчно обстоятелството, че искът е предявен като частичен, с посочване в исковата молба пълния размер на претенцията на ищцата срещу ответника, в рамките на който пълен размер е предявено и увеличението. Не се оспорва личния характер на претенцията, но се акцентира на обстоятелството, че със заявяване на пълния й възможен размер ищцата изначално е формирала и изявила субективната си преценка и воля за действително дължимото, предвид което действията на правоприемниците й не се явяват в противоречие със същите.

Ответната страна – „ Дженерали застраховане „АД – оспорва касационната жалба / неправилно титулувана като частна жалба / и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неотносимост на визираната от касаторите съдебна практика, в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :

Ищцата Е. Т. е предявила иск по чл.226 ал.1 КЗ отм. срещу „Дженерали застраховане„АД, за обезщетяване на неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило по вина на водача на застраховано при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, МПС. Искът е предявен изрично като частичен, за сума от 30 000 лева, при пълен размер на вземането 150 000 лева, посочен в исковата молба, Ищцата е починала в хода на производството и касаторите са конституирани като нейни наследници. Същите са предявили увеличение на иска до размера от 150 000 лева, съответно уважен от първоинстанционния съд до размера от 140 000 лева. Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника. Въззивният съд е обезсилил същото в частта, в която е уважен иска за сума над 30 000 лева / първоначално предявената от ищцата /, поради недопустимост на поисканото увеличение, съответно прекратил производството в тази му част. Съдът се е обосновал с това, че увеличението на иска по съществото си е нов иск, който правоприемниците на ищеца не са легитимирани да предявят, тъй като процесуалното им правоприемство е ограничено в рамките на вече предявения иск – по предмет и размер. Съдът се е обосновал и със строго личния характер на иска, доколкото се основава на чисто личните, субективни изживявания на пострадалата. Акцентирал е обаче, на това, че правоприемниците са обвързани с положението на процеса към момента на възникване на правоприемството. Поради това е счел за неотносим и факта, че с предявяването му като частичен, ищцата е заявила и пълния размер на действително считаното от нея за дължимо й обезщетение.

В изложението по чл.280 ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/ Налице ли е определяне размера на иска за неимуществени вреди от правоприемниците, когато изрично е предявен от ищеца като частичен и в течение на производството е поискано увеличението му от правоприемниците до пълния, предявен от пряко увредения ищец размер, предвид факта, че ищецът е предявил своя иск в известен и точно определен размер, защото е считал, че такъв е обема на правата му и вземането е индивидуализирано при предявяването на иска и допустимо ли е правоприемниците по иск за неимуществени вреди да направят уточняване на действителния размер на претенцията, след като вземането е индивидуализирано по размер при предявяване на иска? Необходимо ли е да се разграничи правото на правоприемниците да изменят цената на иска от случаите, в които ищецът е заявил правата си в пълния им обем при завеждане на иска с предявяването на иск с една цена, защото ищецът е считал, че такъв е обема на правата му и след встъпване правоприемниците искат по-висок размер на цената ? ;2 / В случай, че заявеното увеличение на иска, чрез преминаване от частичния към пълния му размер, не е резултат на неточност или затруднение при определяне на цената на иска и последната е определена пряко от ищеца при завежданена иска, допустимо ли е правоприемниците на починал в хода на делото ищец да заявят увеличение чрез преминаване от частичния към пълния размер на вземането ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на същите, но кумулативно е посочена и хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с решенията по гр.д.№ 2364/72 г. на Іг.о., т.д.№ 428/2009 г. на І т.о., гр.д.№ 4647/2014 г.на ІІІ г.о. на ВКС ; 3/ Има ли действително изменение на цената на иска от правоприемниците или 1/ цялата цена на иска, с оглед оценката на действителния размер на справедливата парична компенсация за търпените неимуществени вреди е направена със завеждане на иска, с определяне на целия размер на счетената за справедлива парична компенсация, независимо от заявената част от иска и 2/ представлява ли същинско изменение на иска увеличаване н а размера на иска за неимуществени вреди до сумата, въведена и заявена още с исковата молба от ищцата, съответно пряко увреденото лице ?; 4/ Завеждането на иска за неимуществени вреди, като частичен, с изрично посочване на целия размер на считаното за справедливо обезщетение, променя ли факта, че цената на иска е определена от ищеца и затова изрично е заявена цялата цена на иска ? ;5/ В случая, когато правоприемниците заявят иска до пълния предявен от праводателя им размер, определят ли сами цената на иска за неимуществени вреди или последната е определена още при завеждане на иска, от праводателя и пряко увреденото лице и с това не е нарушено изискването за строго личното право за компенсиране на неимуществени вреди, цената да се определя от правоимащото лице, а не от правоприемниците ?; 6/ Следва ли да се направи разграничение между увеличаване цената на иска от правоприемниците, когато 1/ иска не е предявен като частичен с изрично посочване на цялата цена на иска и съответно определяне на размера от ищеца още със завеждането на исковата молба и 2/ иск, заявен като частичен с точно посочване на цялата цена на считаната от пряко увредения ищец за справедлива, да компенсира пряко търпените неимуществени вреди и едва при това разграничение да се направи преценка дали цялата цена на иска е определена от пряко увреденото лице, имащо право на компенсация на неимуществени вреди или съответно от правоприемниците, конституирани в хода на висящ процес; 7/ Увеличаване на заявен като частичен иск до пълния посочен още при завеждането му размер, представлява ли същинско изменение на иска, с оглед правото на правоприемниците да направят такова и имат ли право правоприемниците да уточнят и изменят иска до пълния заявен от праводателя размер в исковата молба и следва ли да се разглежда именно точно пълния заявен размер, предвид определянето му от увреденото лице, а съответно уважаването да е до поддържания от правоприемниците размер ? – въпросите са обосновавани аналогично на първите два, в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – със същите решения на ВКС и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика, в отговор на същите ; 8/ Предвид правото на правоприемниците на починал в хода на делото ищец да потвърдят представителната власт на пълномощника и съответно всички извършени в хода на делото действия, следва ли и че правоприемниците могат да поддържат иска в пълния заявен от праводателя им размер, изрично посочен в исковата молба, независимо от предявена само частична претенция? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решение по гр.д.№ 1776/2016 г. на ІV г.о. на ВКС и в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Така формулираните въпроси са непрецизни, боравят с несъответни на значимите процесуални качества на ищцата и наследниците й понятия – като праводател и универсални правоприемници, а не като „пряко увредено„ или „ правоимащо „ лице за първата, спрямо вторите. Въпросите демонстрират явно неразграничаване на понятията „размер на иска” от „цена на иска „, вероятно обяснимо с факта, че в конкретната хипотеза цената на иска съвпада с размера му - чл.69 ал.1 т.1 ГПК. В случая, обаче, не се касае за спор относно цената на предявен иск. Част от въпросите несъстоятелно се основават на напълно различна от тази на частичен иск хипотеза - на предявяване на иск, при неяснота на ищеца относно действителния размер на претенцията му, като установима въз основа на допълнително събирани доказателства и чрез тях преодоляна в хода на производството, поради което и последващото му конкретизиране не е равносилно на предявяване на нов иск. Няма спор в съдебната практика, обаче, че предявяването на иск за разликата до пълния размер на дължимата престация, е по същество нов иск, за различна от вече предявената част от вземането, макар на същото основание. Касаторите, обаче, формулират въпроси, изхождайки от предявен от праводателката размер на вземането и само „ уточнен „ такъв от правоприемниците, противно на действителната хипотеза - увеличение на иска от универсални правоприемници на ищцата, починала в хода на производството, предявила същия като частичен, макар при указване на считания за действително дължим й се окончателен размер. Допустимостта на това процесуално действие е и простичкия, относим към решаващите мотиви на въззивното решение, в тази му атакувана част, въпрос, който дори да се приеме, че касаторите са задали, не са обосновали с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираната съдебна практика е напълно неотносима по преждеизложените съображения за различие в хипотезите, а обосноваване на селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е предложено. Няма основание за съмнение, че универсалните правоприемници на ищеца встъпват в границите на упражненото от него, а не и възможно, но неупражнено право на иск, вкл. в конкретната хипотеза на предявен изначално частичен такъв. Касаторите не сочат неясната, противоречива или непълна процесуална норма, която би могла да даде основание за противно тълкуване, за да би била удовлетворена хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2247/15.10.2019 г. по гр.д.№ 4702/2018 г. на Софийски апелативен съд, в ч а с т т а му, с която е обезсилено решение № 2048/30.03.2018 г. по гр.д.№ 167212/2015 г. на Софийски градски съд .

ОСЪЖДА П.Х.Х. и А.А.Л. – вторият действащ чрез законния си представител А.М.Л., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплатят на „Дженерали застраховане” АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: