№ 291

[населено място], 12.05.2021 год.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1958 по описа за две хиляди и двадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Кик – Дизайн„ ООД / в несъстоятелност / против решение № 499/26.02.2020 г. по т.д.№ 3436/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 787/24.04.2019 г. по т.д.№ 3406/2017 г. на Софийски градски съд, С потвърденото решение са отхвърлени предявените от синдика на „ Кик – Дизайн „ ООД / в несъстоятелност / против дружеството и „Пи Ейч Ай „ АД искове с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ Кик - Дизайн „ ООД / н./ няколко сделки по покупко - продажба, с предмет – недвижими имоти / 6 гаража и прилежащи идеални части към същите от поземления имот, в който са застроени /, собственост на несъстоятелното дружество, като са отхвърлени и обусловените от същите искове по чл.649 ал.2 ТЗ, за връщане на недвижимите имоти в масата на несъстоятелността. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Оспорва се обосноваността на извода за липса на свързаност, по смисъла на пар.1 ал.1 от ДР на ТЗ, между ответниците – страни по атакуваните сделки. Съдът, според касатора, не е съобразил, че е възможно да е налице непряка, опосредена свързаност и оказване на контрол по косвен път, в който смисъл сочи формирана практика на ВКС – решение по гр.д.№ 4606/2014 г. на ІV г.о. на ВКС.

Отговор е постъпил от ответната страна „ Пи Ейч Ай „ АД, като се оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос – относим към решаващ извод на въззивния съд и обоснован с допълнителен селективен критерий.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в съответствие с касационните доводи за неправилност на въззивното решение и със съдържанието на изложението по чл. 280 ГПК, настоящият състав съобрази следното :

Спорът в касационна инстанция е съсредоточен в наличието на свързаност между страните, по смисъла на пар.1 т.6 от ДР на ТЗ вр. с чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. В исковата молба ищецът се е позовал на обстоятелството, че „ Кик - Дизайн „ ООД / н./ е било акционер в „ Пи Ейч Ай„ АД към датите на атакуваните сделки. Последното дружество – ответник е оспорило това обстоятелство, позовавайки се на преустановено акционерно членство на „Кик-Дизайн„ ООД на 06.10.2014 г., с прехвърляне притежаваните от него акции от капитала на „Пи Ейч Ай „ АД на трето лице – „Аман 2013„ ООД, преди сключването на атакуваните сделки. С последваща молба от 19.09.2018 г., преди датата на първото открито съдебно заседание, ищецът се е позовал на обстоятелството, че лицето Е. М., в периода 2011г. – 2013г. е обслужвала счетоводно „Кик - Дизайн „ ООД / н./, като в същия период и насетне - към момента на атакуваните сделки - е била член на Съвета на директорите на „ Пи Ейч Ай„ АД.Същата е сключила атакуваните сделки от името и за сметка на „Пи Ейч Ай „ АД. Ищецът сочи, че макар длъжността й на счетоводител да не е била управленска, а оперативна, тя е могла да въздейства и мотивира управителните органи на дружеството – продавач, вкл. за разпоредителни действия с имуществото му. Същата е имала достъп до данните за финансовото му състояние и съответно е имала възможността да даде аргументиран съвет на управителя на дружеството, как да спаси активите му при бъдеща несъстоятелност, каквато заплаха обективно е съществувала при постоянно влошаващото му се състояние. От друга страна, качеството й на член на Съвета на директорите на дружеството – приобретател, й е позволявало да окаже решаващо влияние при вземане на решение за покупка на процесните имоти. Ответникът „ Пи Ейч Ай „ АД оспорва факта, че Е. М. е обслужвала счетоводно дружеството в несъстоятелност, което не счита, че следва от факта на изготвени от нея и обявени в търговския регистър годишни финансови отчети. Последното, според страната, установява само,че е имала достъп до счетоводните данни за изготвяне на отчетите, но не и до цялата търговска документация на дружеството.

Въззивният съд е отхвърлил исковете, като е споделил съображенията на първоинстанционния съд, препращайки към тях, на основание чл. 272 ГПК.Пстанционният съд е приел, че между „ Кик - Дизайн „ АД / н. / и „ Пи Ейч Ай „ АД е съществувала свързаност, по смисъла на пар.1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ, тъй като дружеството е придобило повече от 5 % от поименните обикновени акции с право на глас от капитала на „Пи Ейч Ай„ АД, въз основа увеличение на капитала му, с направена от него апортна вноска, вписано в търговския регистър на 23.09.2014 г.. Тази свързаност, обаче, съдът е приел за приключила с последващо прехвърляне на акциите в полза на „Аман 2013„ ООД, чрез джиро върху временното удостоверение, издадено за придобиването им, което джиро се ползва с достоверна дата 10.10.2014 г. / предходна за атакуваните сделки / - датата на заявление образец Г 1, за вписване на обстоятелства в търговския регистър, към което заявление временното удостоверение, с джиро върху лицевата му страна, е представено като приложение. Първоинстанционният съд е отрекъл свързаност чрез лицето Е. М., по смисъла на пар.1 ал.1 т.6 от ДР на ТЗ, тъй като хипотезата предполага всяка от страните по атакуваните сделки да се явява контролирана от трето лице, каквото качество, по отношение на „Кик - Дизайн„ ООД / н./ лицето М. няма. Счетоводната дейност не би могла да се квалифицира като „контролираща„, по смисъла на пар.1в от ДР на ТЗ, а е оперативна, неуправленска дейност - не включва правомощието за вземане на управленски решения, в това число за придобиване или отчуждаване на активи. Въззивният съд, аналогично на първоинстанционния, изрично е възприел и фактическата констатация за недоказаност на самия факт, че Е. М. е обслужвала счетоводно „Кик - Дизайн„ ООД /н./, в периода 2011г. - 2013 г., т.е. че е била в постоянна служебна ангажираност с дружеството, а не инцидентна такава – за нуждите на изготвяне годишните финансови отчети.

В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира въпроса : Когато едно и също физическо лице заема длъжност на счетоводител в едно търговско дружество и същевременно е член на колективен орган на управление на друго търговско дружество, това основание ли е за фактическа близост / свързаност / между двете дружества и следва ли тази близост / свързаност / да се отчита като основание за определяне на двете търговски дружества като „свързани лица„ по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ ? Обосновава допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 13/19.02.2015 г. по гр.д.№ 4606/2014 г. на ІV г.о. на ВКС. В евентуалност се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради наличие на неяснота относно приложното поле на пар.1 от ДР на ТЗ. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.

Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като изхожда от неприета за установена от въззивния съд фактическа обстановка – на доказано осъществявана от Е. М. счетоводна отчетност на „ Кик - Дизайн „ ООД / н./, доколкото на постоянния, а не инцидентен характер на същата, се основава самият ищец, за да обоснове постоянен достъп на лицето до данните относно финансовото състояние на дружеството и на това основание – за възможността му да мотивира управляващия му орган за процесните разпоредителни сделки. Независимо от това, дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, не се явява покрит допълнителния такъв с цитираното решение. Същото е постановено по въпроса за „ знанието за увреждане „ у приобретателя, по атакувана от кредитор на праводателя му сделка, на основание чл.135 ЗЗД, Съставът е приел, че презумпцията за знание в чл.135 ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но определени обстоятелства за фактическа близост между страните по сделката б и х а м о г л и, но само с оглед конкретните обстоятелства, да обосноват, при това знание за увреждане – че праводателят е длъжник някому и с факта на сключваната сделка го уврежда, тъй като затруднява или осуетява удовлетворяването му, Само в този аспект съставът е коментирал, че свързаност между юридически лица, по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ, би могла да има значение, доколкото би било установено,че членовете на управителните органи на съответните юридически лица – страни по сделката – са в известност за увреждането. Нещо повече, изрично е посочено, че „приложението на презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не може да бъде разширено до хипотезата на пар.1 от ДР на ТЗ, когато търговските дружества са свързани лица „. Хипотезиса на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ е напълно различен от този на чл.135 ЗЗД и предпоставя квалифициране на връзката като такава на „контрол„, по смисъла на пар.1в от ДР на ТЗ. Тъй като свързаността е предвидена в санкционна по правни последици норма, каквато е чл.647 ТЗ, хипотезите й по пар.1, вкл. във връзка с пар.1в от ДР на ТЗ, не могат да се тълкуват разширително, каквото по същество цели с поставения въпрос касаторът. Следователно, не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като липсва обосноваване на вероятност за непълнота или неяснота на приложимия закон, която да би била преодолима чрез тълкуване, при това с позоваване на формирана противоречива практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване на еднозначна, но непротиворечива такава, явяваща се неправилна, поради изменение в обществените условия или промяна на законодателството, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

„Очевидна неправилност „ на въззивното решение не е обоснована, съобразно формираната практика на ВКС, по приложението на това основание за допускане на касационното обжалване. Неправилност не е изводима само и единствено от мотивите на съдебния акт, без анализ на процесуалните действия на съда и страните и събраните по делото доказателства, в подкрепа на което е и гореизложеното, нито е налице установимо от произнасяне contra или extra legem.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 499/26.02.2020 г. по т.д.№ 3436/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: