О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60511

София, 18.08. 2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………......, като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 316 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С определение № 22/2.ІІ.2021 г., постановено по настоящето дело, е била оставена без раглеждане – „като процесуално недопустима, просрочена“ – касационната жалба (с вх. № 5436/2.Х.2019 г. по описа на Варненския апелативен съд) на „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] река, [община], област Варна, подадена срещу онази част от решение № № 196/7.VІІІ.2019 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по т. д. № 363/2018 г., с която са били частично уважени три обективно съединени отрицателни установителни иска на „С.Ф.Б“ ЕООД срещу търговеца настоящ касатор и варненското дружество негов цесионер „Девня трейд“ ООД.

С определение № 60275/17.VІ.2021 г. на тричленен състав от Второто отделение на ТК на ВКС горното прекратително определение е било отменено и делото върнато на настоящия състав на ВКС за произнасяне по същата касационна жалба „по реда на чл. 288 ГПК“.

Предмет на въпросната редовна касационна жалба на ответното по трите отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ е атакуването на частта от горепосоченото въззивно решение, с която са били уважени отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК на длъжника-ищец „С.Ф.Б“ ЕООД по обратен изп. лист от 19.ІІІ.2015 г. към търговеца настоящ касатор в размер на 147 531.23 лв., както и на 5 282.83 лв. – адвокатски хонорар, а също и на сумата 6 873.92 лв., представляваща такси по изп. дело № 684/2015 г. по описа на столичния ЧСИ Г. дичев с рег. № 781 на КЧСИ.

Оплакванията на касатора „ЗС-Механизация“ ЕООД са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в тази му част: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това, с довод за липса на правен интерес от воденето на тези отрицателни установителни искове, се претендира частичното му обезсилване, респ. – отменяването му, както и присъждане на „направените в производството разноски“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от съдържанието на тази касационна жалба, подателят й „ЗС-Механизация“ ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и за очевидна неправилност (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване) на въззивното решение в тази му част, с която трите иска по чл. 439 ГПК са били частично уважени, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на този свой акт по съществото на спора Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса:

1./ „Дали арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е разгледал по вътр. арб дело № 487/2011 г. иск по чл. 422 ГПК, свързан със заповедното производство по ч. гр. дело № 15994/2010 г. по описа на РС-Варна, ГК, 31-и с-в или същият АС при БТПП е разгледал друг установителен иск?“;

2./ „Дали постановеното по този иск арбитражно решение е нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като постановено по иск по чл 422 ГПК или не е?“;

3./ „Поражда ли правни последици въпросното арбитражно решение и оттам – възможно ли е да бъде извършето прихващането, което твърди ищеца?“

Тезата на касатора „ЗС-Механизация“ ЕООД е, че „в решаващата си дейност по изложените по-горе въпроси въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС, а по които такава липсва, те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. При наличиеито на формулирани от касатора общо три правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, релевирането на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с повече от един правен въпрос, налага извод, че произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваната част от решението му в противоречие с практиката на ВКС е възможно по само един друг правен въпрос: този с пореден № 2.

С молба вх. № 6565/22.ХІ.2019 г. по описа на Варненския апелативен съд вторият ответник по исковете с правно основание по чл. 439 ГПК „Девня трейд“ ООД-гр. Варна /ЕИК[ЕИК]/ се е присъединил към касационната жалба на „ЗС-Механизация“ ЕООД.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „С.Ф.Б“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията в касационната жалба на „ЗС-Механизация“ ЕООД за недопустимост и за неправилност на постановеното от Варненския апелативен съд решение в атакуваната му част, претендирайки за оставянето й без уважение, вкл. и досежно наведените на плоскостта на касационния контрол доводи за „вероятна недопустимост“ и за „очевидна неправилност“ на въззивното решение в тази му част.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК (във вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК и чл. 60, ал. 3 ГПК) и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на ответното по отрицателните установителни искове с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК „ЗС-Механизациия“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] река, [община], област Варна, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол по жалбата на този ответник /цедент/, както и на присъединилият се към към нея цесионер „Девня трейд“ ЕООД-гр. Варна /ЕИК[ЕИК]/, са следните:

І. По твърдението на касатора „ЗС-Механизцация“ ЕООД за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение:

Твърдение за наличието на порок на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е било поддържано от търговеца настоящ касатор и във въззивната му жалба. В тази връзка Варненският апелативен съд е могъл да констатира, че – видно от приложеното т. д. № 1802/2015 г. по описа на ОС-Варна – действително веднъж вече е бил предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 2 ГПК между същите страни, но образуваното по него производство е било прекратено (с влязло в сила определение) - предвид недопустимостта на този иск: преценено е било, че ищецът „С.Ф.Б“ ЕООД не се позовава в исковата си молба по прекратеното търговско дело на факти, които да са настъпили „след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание“. Ето защо, предвид неприложимостта на запрета по чл. 299 ГПК за непререшаемост на делото, не се констатира вероятност в настоящия случай въззивната инстанция да се е произнесла по съществото на процесуално недопустим отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК, щом като между страните по спора няма постановен и влязъл в сила предходен съдебен акт, който да е разрешил този спор със сила на пресъдено нещо. Напротив, повторно заведеното дело по отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК, е било основано на нови факти, настъпили между страните по спора прехващания „на основание чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД“ след издаването на процесния обратен изпълнителен лист от 19.ІІІ.2015 г.

ІІ. Относно допустимостта на касационния контрол в хипотезите по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:

Прието е било от въззивната инстанция по другите две защитни възражения на ответника настоящ касатор „ЗС-Механизация“ ЕООД – относно недопустимост и невалидност на арбитражното решение от 11.ІІ.2013 г. на АС при БТПП по вътрешно арб. дело № 487/2011 г., че именно поради своевременно направен отвод за наличието на арбитражна клауза първоначално заведеното пред ОС-Варна по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК дело по положителен установителен иск е било прекратено. Разгледан е бил по същество друг, несвързан със заповедното пр-во по чл. 417, т.3, предл. 3-то ГПК, установителен иск за дължимостта на погасителни вноски и неустойка по договор за финансов лизинг и относно предмета на това производство съставът на АС при БТПП е бил компетентен. Прието е също от въззивния съд, че тезата на „ЗС-Механизация“ ЕООД за невалидност на горепосоченото арбитражно решение следва да се счита отречена по силата на решение № 229/22.VІІ.2014 г. на състав на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 2789/2013 г. в производство по чл. 47, т. 3 ЗМТА, но също и защото първоначало издадените по ч. гр. дело № 15994/2010 г. по описа на РС-Варна, ГК, 31-и с-в, заповед за незабавно изпълнение, както и изп. лист в полза на молителя в заповедното производство по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК „С.Ф.Б“ ЕООД, са били надлежно обезсилени.

Обуславящите изхода по конкретното дело изводи на въззиввната инстанция са били основани и на приетото по делото влязло в сила друго арбитражно решение от 8.І.2018 г. на ОС при БТПП, постановено по в.а.д. № 163/2014 г., с което търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на „С.Ф.Б“ ЕООД сумата 157 004.26 лв., представляваща пазарната стойност на употребяван самосвал „Скания“ с кош „Майер“, която движима вещ е била предмет на сключения помежду им договор за финансов лизинг от 25.V.2009 г. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на това арб. дело - 23.ІV.2014 г., която дата предхожда издаването на обратния изп. лист от 19.ІІІ.2015 г.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросът с пореден № 2 от изложението на търговеца настоящ касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК е с изцяло хипотетичен харктер, тъй като новелата на чл. 47 ЗМТА, а именно добавената алинея втора към този законов текст, има действие след датата 27 януари 2017 г. Докато останалите два правни въпроса се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваната от настоящия касатор негова част. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от „ЗС-Механизация“ ЕООД две допълнителни предпоставки за това /по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст/.

В заключение, в атакуваната негова част, с която срещу търговеца настоящ касатор са били частично уважени отрицателни установителни искове на неговия лизингодател „С.Ф.Б“ ЕООД с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК, решението на Варненския апелативен съд не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът /чл. 439, ал. 2 ГПК/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (съставът на този въззивeн съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 на Варненския апелативен съд, ТК, от 7.VІІІ.2019 г., постановено по т. дело № 363/2018 г., В ЧАСТТА по касационната жалба на ответника по отрицателните установителни искове с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] река, [община], област Варна, към която се е присъединило и ответното по същите искови претенции „Девня трейд“ ООД-гр. Варна /ЕИК[ЕИК]/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2