O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60302

гр. София, 18.08.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2673/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р.В.Б. срещу определение № 60241 от 14.06.2021г. по ч. гр. дело № 1383/2021г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 260108 от 12.02.2021г. по в. гр. дело № 508/2020г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като моли той да бъде отменен. Навежда довод, че съдебният състав неправилно е приложил постановките на т. 24 ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато въззивният съд се произнася по искане по чл. 248 ГПК за изменение на въззивно решение в частта за разноските, определението му подлежи на директен контрол пред ВКС, който се произнася като въззивна инстанция, при което предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК не са приложими.

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт на ВКС, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да остави без раглеждане частната жалба на Р. Б. срещу определение № 260108 от 12.02.2021г. по в.гр.дело № 508/2020г. на Врачански окръжен съд, съставът на ВКС по обжалваното определение е приел, че макар редът за обжалване на акта, предмет на частната жалба, да е по чл. 274, ал. 2 ГПК, както е прието в т. 24 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, то и в тази хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК, според която ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивния съд по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. В случая въззивното решение е постановено по иск с цена 5 лв., т.е. то не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, следователно не подлежи на обжалване и определението, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските.

Горепосочените изводи на състава на ВКС, Трето гражданско отделение в обжалваното определение изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС като съобразени с безпротиворечивата практика на ВКС по чл. 248, ал. 3 ГПК, според която ако въззивното решение не подлежи на касационен контрол, то не подлежи на въззивен инстанционен контрол пред ВКС и определението на въззивен съд, с което последният се произнася по същество по искане за допълване или изменение на неговия въззивен съдебен акт, в частта за разноските /в този смисъл са определение № 285 от 07.07.2020г. по ч.гр.д. № 1273/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 223 от 27.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4775/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 79 от 19.02.2018г. по ч.гр.д. № 614/2018г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 24 от 11.02.2019г. по ч.гр.д № 274/2019г. на ВКС, І г.о.; определение № 286 от 07.07.2020г. по ч.гр.д. № 1231/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. Горният извод не влиза в противоречие с т. 24 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, която касае само процесуалноправния ред, по който се разглеждат части жалби срещу определение на въззивния съд по чл. 248 ГПК за изменение или допълнение на въззивното решение досежно разноските, като е приет този по чл. 274, ал. 2 ГПК. Това задължително разрешение се отнася само до случаите, в които определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд подлежи на обжалване, какъвто не е настоящия случая. За последния е приложима общата норма на чл. 274, ал. 4 ГПК, съответстваща на чл. 248, ал. 3 ГПК, според която при необжалваемост пред касационната инстанция на въззивното решение, окончателно е и определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК за изменение или допълнение на окончателното въззивно решение досежно разноските. По този начин процесуалният закон гарантира еднаквост спрямо инстанционното обжалване на подлежащите на обжалване съдебни актове по едно и също дело.

Въззивното решение от 22.12.2020г. по в.гр.дело № 508/2020г. на Врачанския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, защото има за предмет иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 5 лв.. Щом то не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на въззивно обжалване пред ВКС и определение №260108 от 12.02.2021г. по в.гр.дело № 508/2020г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за изменението му в частта досежно разноски.

На основание изложеното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60241 от 14.06.2021г. по ч. гр. дело № 1383/2021г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: