О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60300

гр.София, 06.08.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2563 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х.С.Н. срещу определение № 268048 от 29.04.2021г. по ч.гр.дело № 5195/2021г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „в“ състав, изменено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК с определение № 268295 от 10.05.2021г. и с определение № 270952 от 25.06.2021г.. С атакуваното определение е обезсилено като недопустимо първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове чрез спиране на принудително изпълнение, ведно с издадената обезпечителна заповед, като е разпоредено делото да се докладва на Зам. Председателя на СГС за образуване на производство по чл. 390 ГПК пред родово компетентния СГС.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, без да излага доводи за конкретни негови пороци, като моли то да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба – „Интернешънъл С. К” ООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото частно производство, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 121 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С атакуваното определение, СГС като въззивна инстанция е обезсилил като недопустимо първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от Х.С.Н. срещу „Интернешънъл С. К” ООД, с предмет – прогласяване нищожността на клаузите на т. 1.3 и т. 4 от договор за заем от 06.07.2016г., поради това, че са неравноправни – договорен във вреда на заемополучателя, и несъответстващи на принципа за добросъвестност, чрез спиране на започналото принудително изпълнение на вземанията по договора за заем по изп.д. №20178410405932 по описа на ЧСИ Н. М.. За да достигне до този извод, решаващият съд е счел, че доколкото с процесната т. 1.3 от договора за заем е регламентирано заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в конкретно определен размер от 36 813. 60 евро – на вноски за договорения период на издължаване, то бъдещият установителен иск за прогласяване нищожността на тази договорна клауза е оценяем, с цена 36 813. 60 евро или 72 001. 43 лв., при което на основание чл. 390, ал. 2 ГПК вр. с чл. 104, т. 4 ГПК, компетентен по правилата за родова подсъдност да се произнесе по молбата с правно основание чл. 390 ГПК е СГС. Заради обусловеността си от горепосочения иск и искът за нищожност на договорната клауза по т. 4 от договора за заем подлежи на разглеждане от СГС. СРС като се е произнесъл по молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове, по която не е бил родово компетентен да се произнесе, е постановил недопустимо определение, което СГС е обезсилил, ведно с издадената обезпечителна заповед, като е разпоредил да бъде образувано обезпечително производство пред СГС за произнасяне по молбата с правно основание чл. 390 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя горепосочените правни изводи в атакуваното определение, постановено по реда на чл. 121 ГПК. Съгласно чл. 390, ал. 1 ГПК родово компетентният съд по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск е родово компетентният съд по спора по иска. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК установителният иск за прогласяване нищожността на т. 1.3 досежно договорената възнаградителна лихва е оценяем, доколкото стойността на лихвата за периода на договора е конкретно определена и възлиза на 36 813. 60 евро, с цена надвишаваща 25 000 лв., при което, при приложението на чл. 104, т. 6 ГПК спрямо обусловения иск за нищожност на т. 4 досежно договорения ГПР, и двата бъдещи иска подлежат на разглеждане от съответния окръжен съд /в случая СГС/ по правилата на родавата подсъдност. Тази родова подсъдност на бъдещите искове обуславя и родовата подсъдност на съда в обезпечителното производство. Доколкото СРС е иззел правомощията на СГС по молбата с правно основание чл. 390 ГПК, правилно последният е обезсилил първоинстанционното определение като недопустимо, постановено от родово некомпетентен съд, изпращайки делото на компетентния СГС.

На основание гореизложеното, атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на настоящото производство, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., установени с договор за правна защита и съдействие от 28.06.2021г..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 268048 от 29.04.2021г. по ч.гр.дело № 5195/2021г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „в“ състав, изменено по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК с определение № 268295 от 10.05.2021г. и с определение № 270952 от 25.06.2021г.

ОСЪЖДА Х.С.Н., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „ИН.С.К” ООД, ЕИК: 762106950, сумата 500 лв. – хонорар за един адвокат в настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.