O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60303

гр. София, 18.08.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести август, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2282/ 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.Д.Г., чрез адв. Х. М., срещу определение № 10083 от 23.02.2021г. по гр.дело № 71/2020г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение № 10004 от 06.01.2021г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска, досежно разноските за възнаграждение за процесуално представителство за първата съдебна инстанция.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно като несъобразено с нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважена.

Ответникът по частната касационна жалба - Д.З.Г., подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Неоснователен е доводът на ответника по частната жалба, че тя е нередовна, тъй като към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване според изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 24 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение, респективно на определението по чл. 233 ГПК, в частта досежно разноските, подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да остави без уважение молбата на Г.Д.Г. в частта за допълване на постановеното по делото определение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото поради заявен пред въззивния съд отказ от иска, рещаващият съд, в обжалваното определение, е приел, че първоинстанционното решение не подлежи на ревизия в частта за разноските - искът е бил отхвърлен и съдът е следвало да присъди разноски с решението си. По тези съображения е оставил без уважение молбата на касатора с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определението по чл. 233 ГПК чрез допълването му с присъждане на сторените от Г. разноски за хонорар за един адвокат пред първата съдебна инстанция в размер на 400 лв..

С решение № 6861 от 10.10.2019г. по гр.д. № 7873/2018г., Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Д.З.Г. срещу Г.Д.Г. иск с правно основание чл.106, ал.1, т. 2, предл. 2 СК за прекратяване на пълното осиновяване на ответника от ищеца, като съобразно този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Гр. дело № 71/2020г. по описа на САС е образувано по въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение, но с молба от 04.11.2020г., ищецът е заявил отказ от предявения иск. Въз основа на това негово волеизявление, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство, на основание чл. 233 ГПК, като препис от това определение е връчен на Г.Д.Г. на 19.01.2021г..

С молба от 02.02.2020г. ответникът Г. е поискал от въззивния състав да допълни определението си за прекратяване на производството в частта за разноските като присъди такива за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за въззивната инстанция, и в същия размер и за първа инстанция.

С обжалваното определение САС е уважил молбата с правно основание чл. 248 ГПК само досежно адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В цитираната разпоредба законодателят не прави разграничение поради каква причина се стига до прекратяване на делото, т.е. разноски се присъждат на ответника и при отказ от иска. Към това волеизявление на ищеца се прикрепват последиците на силата на пресъдено нещо - преклудират се фактите, от значение за спорното право, осъществени до прекратяване на производството и спор, основан на такива факти и за същото искане е недопустим. Обстоятелството, че апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което са присъдени и разноски, съобразно отхвърлянето на иска, заличава само съдебното решение, вкл в частта му за разноските, но не заличава нито факта на извършването им от ответника в първоинстанционното производство като основание на отговорността на ищеца за разноски, нито факта на своевременно заявеното искане за ангажирането на тази отговорност. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на всички сторени съдебно - деловодни разноски до прекратяване на исковия процес, вкл. в хипотезата на чл. 233 ГПК.

Поради гореизложеното, в нарушение на процесуалния закон, неправилно САС, след като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство поради отказ от иска, е отказал да присъди в полза на ответника своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред първата съдебна инстанция в размер на 400 лв., надлежно доказани като направен платеж в брой с приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020г.. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважена в горепосочения смисъл.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 10083 от 23.02.2021г. по гр.д. № 71/2020г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение като несонователна молбата на Г.Д.Г. за допълване на основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение № 10004 от 06.01.2021г. досежно сумата 400 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА определение № 10004 от 06.01.2021г. по гр.д. № 71/2020г. на Софийския апелативен съд, както следва:

ОСЪЖДА Д.З.Г., [ЕГН], да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: [ЕГН], сумата 400 лв. / четиристотин лева/, представляваща хонорар за един адвокат пред първата съдебна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: