2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60216

София, 19.08.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4162 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 10188/29.12.2020 г. от В.К.Д., чрез пълномощника му адв. И. Ю., с искане за изменение на решение № 152 от 22 декември 2020 г., постановено по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. Претендира се присъждането на допълнително разноски за разликата над определените от съда 800 лева до сумата от 2318 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Поддържа се искане за присъждане на разноски за заплатени държавни такси в касационната инстанция, както и за определяне на дължимите разноски в производството пред първа и въззивна инстанция съобразно окончателния изход на делото.

С искане за допълване на същото решение в частта за разноските е постъпила и молба с вх. № 499/21.01.2021 г. от И.Н.П., чрез адв. И. Д.. Поддържа се, че доколкото касационната жалба, по която е образувано производството пред настоящата инстанция, не е уважена в цялост, то на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част.

Производството по делото е образувано по искове на И. П. срещу В. Д. за установяване произхода на роденото от ищцата дете Н.Н.П. от Д. с правна квалификация чл. 69 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), както и за упражняване на родителските права по отношение на детето, определяне режим на лични контакти на Д. с детето и за заплащане на издръжка на детето в размер на 800 лева месечно, считано от 01.11.2016 г. до отпадане на основанието за заплащането, С решение № 1595 от 28 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4635/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], е уважен искът на И. П. по чл. 69 СК за произход на детето Н., родено на ............... г., от бащата В.К.Д., постановено е детето в бъдеще да носи името Н.В.Д., предоставено е упражняването на родителските права върху детето на майката И. П. и е определен режим на лични отношения на детето с неговия баща. По отношение на исковете по чл. 70 СК за издръжка на детето Н., с въззивното решение е отхвърлен искът за издръжка за една година назад – от 01.11.2016 г. до предявяването на исковата молба в размер на 800 лева месечно; отхвърлен е искът за издръжка до размер от 800 лева за периода 01.11.2017 г.-30.05.2019 г. За периода след 30.05.2019 г. до настъпване на причина за изменението или прекратяването на издръжката, искът е уважен за сумата до 400 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 800 лева, искът е отхвърлен. Страните са осъдени на разноски.

По съществото на подадените молби съдът намира следното:

Производството пред настоящата инстанция, по което е постановено решението, чието изменение и допълване се иска от страните, е образувано по касационна жалба на В. Д., подадена срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за издръжка в размер на 400 лева за периода от 30.05.2019 г. занапред. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по настоящото гражданско дело, въззивното решение се отмени в обжалваната му част и искът за издръжка на детето Н. от неговия баща в размер на 400 лева за периода от 30.05.2019 г. занапред се отхвърли. В резултат на постановеното решение са отхвърлени изцяло предявените от И. П. срещу В. Д. искове за издръжка. Срещу въззивното решение в останалите му части, включително в частта, с която са отхвърлени исковете за издръжка за минал период и за периода 01.11.2017 г.-30.05.2019 г., касационна жалба не е подадена. В тези части решението на въззивния съд е влязло в сила по аргумент от чл. 296, т. 2 ГПК.

Поради изложеното, в производството пред настоящата инстанция страните чрез процесуалните си представители са упражнили правото си на процесуална защита в рамките на очертания от касационната жалба спорен предмет –по иска за издръжка на детето Н. от неговия баща за периода след 30.05.2019 г. занапред. С необжалването на въззивното решение в останалите му части относно исковете за установяването на произход на детето и определянето на режим на лични отношения с неговия баща, правото на защита по тези претенции е било изчерпано. Ето защо в производството пред ВКС страните следва да понесат разноските съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от касационната жалба, с която е инициирано производството пред този съд.

С оглед пълното отхвърляне на исковете за издръжка, съответно – пълното уважаване на касационната жалба на В. Д., и при съответното приложение на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, в тежест на И. П. следва да бъдат възложени всички разноски по делото, сторени в рамките на касационното производство. Предметът на делото по исковете за издръжка се определя от търсеното вземане и обстоятелствата на които се основава то, а цената на тези искове е в размер на претендираните платежи за три години по аргумент от чл. 69, т. 7 ГПК. Доводите за наличието на парични суми, с които вземането за издръжка е погасено, представляват правопогасяващи възражения, които съставляват защитата срещу иска, но не определят неговия предмет и цена. Ето защо и размерът на присъжданите разноски не може да бъде определен в съотношение с частта, в която правопогасяващото възражение на ответника е било уважено. Предвид изложеното, в полза на касационния жалбоподател и ответник в исковото производство В. Д. следва да бъдат присъдени внесените от него държавни такси в размер на 30 лева за допускане на касационно обжалване, сумата в размер на 288 лева за разглеждането на касационната жалба, както и сумата от 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Ю., за което страната представя договор за правна помощ с изрично указание, че възнаграждението е заплатено в брой от доверителя. С оглед горното на В. Д. се дължат общо разноски в размер на 2318 лева за производството пред касационна инстанция. Сторените от И. П. разноски в касационното производство в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение следва да останат изцяло в нейна тежест поради пълно уважаване на касационната жалба на В. Д..

По отношение на съдебните производства пред Софийския градски съд и пред апелативния съд в [населено място] следва да се посочи, че пред тези инстанции предмет на разглеждане е бил целият спорен предмет, очертан от първоначално предявената искова молба. С въззивните жалби на страните е обжалвано решението на първата инстанция във всичките му части, като по иска за определянето на режима на лични отношения на детето с неговия баща производството е било висящо поради обусловеното положение на този иск спрямо главния за произход. Предмет на разглеждане са били три обективно съединени иска – за установяване на произход, за определяне на лични отношения с детето и за издръжка. Доколкото с оглед окончателния изход на делото пред касационния съд, първите два от исковете са уважени, а третият – за издръжката на детето, е отхвърлен изцяло, то настоящата инстанция намира, че разноските пред първата и втората съдебни инстанции следва да бъдат понесени от страните в съотношение 2/3 в полза на ищцата – И. П. и 1/3 на ответника – В. Д., като в случая, поради липсата на изрично искане от страна на П. за присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство, преценката за дължими разноски се извършва само спрямо искането на касатора Д.. По книжата на първоинстанционното дело липсват доказателства за извършването на разноски от ответника В. Д., поради което в негова полза разноски не следва да се присъждат за това производство. Във въззивното производство от ответника В. Д. са заплатени суми за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2000 лева, както и сумата от 920 лева за повторна ДНК-експертиза и 40 лева за държавна такса. На В. Д. се следват 1/3 от претендираните от него разноски с изключение на разноските за повторна ДНК-експертиза, които следва изцяло да останат за негова сметка, доколкото са сторени във връзка с иска за установяване на произход. Следователно И. П. следва да бъде осъдена да заплати на В. Д. сумата от 680 лева (1/3 част от 2040 лева). Предвид изхода на спора, на В. Д. се дължи пълната сума от 2000 лева за защита по жалбата на ищцата по иска за издръжка, или допълнително му се дължи сумата от 354,17 лева. Общо за въззивното производство на В. Д. се дължи сумата от 1034,17 лева.

Отделно от това, с въззивната жалба на В. Д. се обжалва първоинстанционното решение само в частта му за установяването на произхода на детето Н. от баща В. Д., като за отговора на тази въззивна жалба е удостоверено заплащането от И. П. на 1000 лева адвокатско възнаграждение. Присъдената във въззивното решение сума от 269,97 лева по иска за издръжка над 1000 лева разноски за отговора на въззивната жалба е недължима.

Предвид изложените съображения, следва да бъде изменено и допълнено решение № 152 от 22 декември 2020 г., постановено по настоящото гражданско дело в частта му за разноските, като вместо присъдените с това решение разноски за касационното производство в размер на 892 лева в полза на В. Д., бъдат присъдени разноски в полза на същия за касационно обжалване в размер на 2318 лева. Следва да бъде отменено решение № 1595 от 28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4635 по описа за 2018 г. на апелативния съд в [населено място] в частта му относно разноските, и вместо него да бъдат присъдени съдебни разноски за воденето на делото пред въззивната съдебна инстанция, и отменено въззивното решение в съответната му част за разноски в полза на И. П. съобразно изложените мотиви.

Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ решение № 152 от 22.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4162/2019 г. по описа на IV г.о. на Върховния касационен съд за 2019 г. в частта за разноските така:

ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], ап. 14, да заплати на В.К.Д., с адрес в [населено място],[жк], [улица], вх. Б, ап. 4, от [населено място], сумата от 2318 лева разноски за производството пред касационна инстанция.

ОТМЕНЯ решение № 1595 от 28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4635/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му относно разноските, дължими от И.Н.П., като вместо него постановява:

ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], ап. 14, да заплати на В.К.Д., с адрес в [населено място],[жк], [улица], вх. Б, ап. 4, от [населено място], сумата от 1034,17 лева разноски в производството пред апелативния съд в [населено място].

ОТМЕНЯ решение № 1595 от 28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4635/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която В.К.Д. е осъден да заплати на И.Н.П. разноски от 268,97 лева за производството пред апелативния съд в [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: