1 № 60647/11.10.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Л. Агледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1621 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 288/ 10.02.2021 г. по гр.д. № 3563/ 2020 г., с което Варненския окръжен съд, потвърждавайки решение № 260808/ 22.10.2020 г. по гр.д. № 3647/ 2020 г. на Варненски районен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Р. Б да заплати на К.И.И. сумата 3 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 206 НК, ведно със законната лихва от 17.10.2018 г.

Решението се обжалва от Прокуратурата на Р. Б с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното), а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуално-правният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение. Материално-правният въпрос е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ. Касаторът счита, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване. Той твърди, че процесуално-правния въззивният съд е решил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а материално-правния – в противоречие със следните решения на ВКС по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК: решение № 302/ 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/ 2011 г. на III-то ГО и решение № 321/ 26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/ 2014 г. на IV-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ.

От ответника по касация К.И.И. е постъпил отговор на касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а той обжалва решението в осъдителната част. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:

Въззивният съд е приел, че основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ доказва влязлата в сила присъда по нохд № 3367/2017 г. на ВРС, с която ищецът К. И. е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Аргументът е почерпил от това, че обвинението е незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, а незаконното обвинение винаги причинява морални вреди.

След това е пристъпил към обсъждане на онези доказани по делото обстоятелства, които са в причинна връзка с обвинението и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Приел е да са следните: 1) престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – предвидените за него наказания са лишаване от свобода от една до шест години; 2) по отношение на ищеца е била наложена мярка за неотклонение – подписка; 3) наказателното производство е продължило три години, седем месеца и четири дни – на 13.02.2015 г. е образувано досъдебно производство, а на 17.10.2018 г. е влязла в сила оправдателната присъда на ВРС; 4) досъдебното производство е било многократно спирано и възобновявано; 5) ищецът е бил обявен три пъти за общодържавно издирване 6) проведени са общо шест открити съдебни заседания, ищецът е присъствал лично на всички тях - пред първа инстанция са проведени пет открити съдебни заседания, пред втора - едно; 7) ищецът е живеел в чужбина, като за всяко заседание се е прибирал лично; 8) повдигнатото обвинение е довело до значителен дискомфорт, психически стрес, несигурност за бъдещето, нарушения на съня, притеснения за семейството – криел е, че срещу него се води наказателно производство от чувство за срам; 9) след влизане в сила на оправдателната присъда криминалната му регистрация не била заличена служебно, а сам положил усилия за нейното заличаване 10) съобразена е от съда и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането на ищеца;

Така въззивният съд е съобразил цялостния начин, по който незаконното обвинение е увредило неимуществената сфера на ищеца и го е съотнесъл към стандарта на живот в страната. Съобразил е, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не съществува извън конкретните обществено-икономически условия. Така е определил обезщетението от 3 500 лв. за адекватното парично изражение на понесените от ищеца морални вреди от незаконното обвинение и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е бил уважен до същия размер.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на Върховния касационен съд намира повдигнатите въпроси обуславящи решението, но не приема те да са разрешени в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., а и с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС, както и с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на онези обстоятелства, които имат значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Мотивирал се е с особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото разрешение е в съответствие с практиката на ВКС по тези дела и с указанията в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с актовете на нормативно тълкуване на Върховния съд и на Върховния касационен съд на Р.Б.И е, че решението съдържа онези мотиви, които дължи съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Правилно са изложени и съображения за началния момент на наказателното производство – независимо, че ищецът е привлечен като обвиняем в един по-късен момент, досъдебното производство е образувано на 13.02.2015 г., като наказателната му отговорност е била ангажирана от датата на образуването на досъдебното производство до влизането в сила на оправдателната присъда; отговорността на държавата за вреди следва да се носи от момент, предхождащ момента, в който увреденият е получил качеството “обвиняем“ (Решение № 300 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 527/2015 г., IV-то ГО; Решение № 397/26.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6047/2013 г. на IV-то ГО; Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III-то ГО).

Противоречие на обжалваното решение с други решения на ВКС по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е възможно, тогава когато по висящото дело и по приключените дела са идентични обвинението, мярката за неотклонение, кръгът на засегнатите неимуществени блага и степента на засягане на неимуществената сфера на увреденото от незаконното обвинение лице, но е различен размерът на определените обезщетения. Такава идентичност липсва в решенията на ВКС, на които касаторът се позовава.

Обобщението е, че по повдигнатите въпроси е изключено соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

По разноските:

Пред настоящата инстанция ищецът К.И.И. е поискал в срок присъждане на разноски. Представен е списък в срока по чл. 80 ГПК. Приложен е договор за правна защита и съдействие. Удостоверено е, че по същия ищецът е платил адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ответника по касационната жалба разноски пред настоящата инстанция се дължат от касатора в цялост.

При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 288/ 10.02.2021 г. по гр.д. № 3563/ 2020 г. на Варненски окръжен съд в осъдителната част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б да заплати на К.И.И., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 000 лв. – разноски за процесуално представителство пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.