О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60119

гр. София, 11.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 3192/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.С.К. срещу определение № 1571 от 15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1651/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото, поради липса на първоначална процесуална легитимация на молителката В.Г.В., с искане да бъде отменено като неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.276, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното определение апелативният съд е прекратил образуваното пред него производство по частна жалба от 23.01.2020 г. на В. В., чрез пълномощника й адв. П, срещу определение по гр. д. № 1591/2015 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от дължимата държавна такса по подадената от нея въззивна жалба. Констатирано е, че жалбоподателката е починала на 22.01.2020 г. – преди подаване на частната жалба. Съдът се е позовал на мотивите на тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Според същите нормата на чл.1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай се касае до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл.227 ГПК. Горните изводи, отнесени по правилото на чл.278, ал.4 ГПК към конкретната хипотеза, предпоставят, че не е настъпило валидно процесуално правоотношение. Това заключение не може да се опровергае и от обстоятелството, че молбата е била депозирана от пълномощника на жалбоподателката, тъй като по аргумент от чл.41, изр.3 ЗЗД пълномощието, учредено в негова полза приживе от В., се е прекратило със смъртта на упълномощителката. Процесуалното правоотношение не може да бъде продължено в лицето на законния наследник /дъщерята М. К./ при условието на чл.227 ГПК.

Видно от данните по делото, молбата за освобождаване от държавна такса е подадена от В. В. на 17.12.2019 г., като с определение от 02.01.2020 г. същата е била оставена без уважение. Частната жалба е депозирана след смъртта на молителката на 23.01.2020 г. от адв. П.

За процесуалната правоспособност на страната, подала жалбата – абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба, съдът следи служебно и въпросът за липсата на процесуална правоспособност може да бъде повдиган по всяко време на делото. Именно така е процедирал и съдът, като е извършил горната проверка. Постановяването на съдебен акт спрямо страна, която е загубила процесуалната си правоспособност, би довело до неговата недопустимост.

С оглед на изложените съображения, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1571 от 15.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1651/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: