O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60120

гр. София, 11.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 3249/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н.П.Т., чрез пълномощника му адв. А. Б., срещу определение № 690 от 21.06.2021 г., постановено по въззивно ч. гр. д. № 497/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8782/02.04.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. на Районен съд – Петрич за оставяне без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение от 16.02.2021 г. по цитираното дело, в частта му за разноските.

В частната жалба като незаконосъобразен се сочи направения извод на въззивната инстанция за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Поддържат се основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. преклудира ли се правото на страната да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, ако възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не бъде заявено най-късно в последното съдебно заседание пред съответната инстанция и тази преклузия важи ли и в случая, когато производството е приключило с уважаване на исковете с решението по делото, но ответникът не се е явил, съответно не е направил възражение за прекомерност; 2. може ли страната, осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение при изцяло уважени искове, да иска изменение на решението по чл.248 ГПК, въпреки че е пропуснала срока за възражение за прекомерност; 3. при данни за наличие на злоупотреба с право, съдът свободен ли е да намали поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение, при липса на възражение; 4. при уважаване на претенцията за разноски следва ли съдът да следи служебно нарушението на материална или процесуална норма, в случай че липсва направено възражение за прекомерност, като се твърди, че постановеното определение е в противоречие с тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /т.3 от същото/, определение № 372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. на четвърто г. о., определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на четвърто г. о. и определение № 205/19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на второ т. о.

Ответниците по частната жалба считат, че същата е неоснователна.

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

С първоинстанционното решение са уважени предявените срещу ответника положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на описани идеални части от недвижими имоти. Ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците сумата 351,11 лв., включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. С молба по чл.248 ГПК жалбоподателят в настоящото производство е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в неговия общ размер. Такова възражение не е било направено до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Посочено е също така, че не са били представени доказателства за реално заплащане на сумата 300 лв. от всеки от ищците.

Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение. Посочил е, че са били представени 9 броя договори за правна защита и съдействие. Отбелязано е заплащането на сумата 300 лв. Изложил е съображения, че въпросът за прекомерността на адвокатското възнаграждение не може да се повдига служебно от съда /съобразно мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, а следва да се постави за разглеждане от насрещната страна и то до приключване на устните състезания.

За да остави без уважение частната жалба въззивният съд е приел, че възражението за прекомерност, направено за първи път в молбата по чл.248 ГПК, е преклудирано. Позовал се е на т.11 от цитираното тълкувателно решение. Приел е, че е доказано и заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение – договорите имат характер на разписки, като удостоверяват реално заплатените суми.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Първите два въпроса са свързани с допустимостта на молбата по чл.248 ГПК. Същата е била разгледана, но приета за неоснователна, поради което те не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Обобщени, следващите въпроси се свеждат до служебното задължение на съда да извършва проверка на прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение при постановяване на решението, както и до възможността страната да направи искането след приключване на устните състезания в производството пред съответната инстанция.

Съдът не се произнася служебно по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение /видно от мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /. Искането на страната за намаляване на възнаграждението, заплатено от насрещната страна, следва да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл.80 ГПК това е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл.149, ал.2 ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Настоящата хипотеза обаче не е такава. До приключване на последното съдебно заседание по делото жалбоподателят не е направил искане за намаляване на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, поради което съдът не е дължал произнасяне за съответствието на неговия размер с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Цитираната съдебна практика напълно съответства на даденото в обжалваното определение разрешение.

В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се касае и за липса на съдебна практика по поставените правни въпроси или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 690 от 21.06.2021 г., постановено по въззивно ч. гр. д. № 497/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8782/02.04.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. на Районен съд – Петрич за оставяне без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на Н.П.Т. за изменение на първоинстанционното решение от 16.02.2021 г., в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: