№ 60118 С., 11.10.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 2964/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.

С определение № 80 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 1048/2021 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от Ц.И.Г. и Л.А.Г. молба за отмяна на влязло в сила решение от 08.03.2018 г. по гр. д. № 543/2017 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.06.2016 г. по гр. д. № 70019 /2015 г. на Монтанския районен съд в частта, с която са уважени искове на М.В.В. – И. и Д.В.И. срещу Ц.И.Г. с правно основание чл.108 ЗС за реална част с площ от 38.75 кв. м., индивидуализирана по скица към заключение на вещо лице на л.213 по гр. д. № 70019/2015 г. на МРС, от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ 691 кв.м. и с правно основание чл.109 ЗС за премахване на ограда и част от сграда, които попадат в имот ***, или се намират на по-малко от 3 метра от имотната граница на този имот, на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК.

Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от молителите с искане да бъде отменено като неправилно.

Ответниците по жалба М. В.-И. и Д. И., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна. Посочил е, че единственото твърдяно от молителите основание за отмяна на влязлото в сила решение е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда не само изброени по вид престъпни обстоятелства, но и установяването им по надлежния съдебен ред, който е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, каквито молителите не твърдят да са постановени и влезли в сила, нито сочат и представят такива, поради което искането на молителите не попада в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, нито в която и да е друга хипотеза на основанията за отмяна, предвидени в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК.

С разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл.280, ал.1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК.

Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поне едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна. В случая поддържаното отменително основание е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, като е посочено, че експертното заключение е невярно. Тази разпоредба изисква по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на заключение на вещо лице, което да е обусловило изхода на спора. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Установяване по този ред на неистинността на заключението на заключението на вещото лице Г., не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. Посочва се единствено, че направените в него констатации не съответстват на правните норми, уреждащи съответната материя. Горните доводи са възпроизведени и в частната жалба.

С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима.

В обобщение, молителите не са изпълнили изискването на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото жалбоподателите дължат на ответниците по жалба направените разноски в производството, възлизащи на сумата 450 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.И.Г. и Л.А.Г. срещу определение № 80 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 1048/2021 г. на Върховния касационен съд, на състав на Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 70019 /2015 г. на Монтанския районен съд.

Осъжда Ц.И.Г. и Л.А.Г. да заплатят на М.В.В. – И. и Д.В.И. сумата 450 лв. – разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: