№ 60689

София 12.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.П.Ч : И.П.М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1781 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Стомана индъстри“ АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 261 от 27.11.2020г. по в.гр.д. № 544 по описа за 2020г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 644 от 23.03.2020г. по гр.д.№ 06247/2019г. на РС Перник като е осъдено дружеството да заплати на В.С.С. сумата от 15 000лв., обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „дискова херния с6-С7, двустранна цервикобрахиална радикулопатия с възбудна и отпадна сетивна симптоматика и авнотомна дисфункция, повече в дясно“, което е установено с ЕР № 465/64 от 8.05.2019г.на УМБАЛ „С.И.Р“ ЕАД [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на констатиране на увреждането 8.05.2019г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел предявения иск за основателен като е съобразил представените доказателства, установяващи наличие на установено по надлежния ред /с влязло в сила ЕР/ професионално заболяване и обстоятелството, че през целия си трудов стаж /32г., 1м. и 6дни/ ищцата е работила в ответното дружество на длъжностите „оператор на ПУ СПЦ“ и „машинен оператор,обработка на метал в ПУ СПЦ“, като трудовото й правоотношение е прекратено на 6.11.2018г. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тежките последици на това професионално заболяване върху здравето й, причинената невъзможността да осъществява обичайни дейности, както и отрицателните последици върху социалния й живот, съдът е приел за установени въз основа на ангажираните гласни доказателства по делото. Като неоснователно съдът е преценил възражението, че Експертното решение не е влязло в сила, пред вид наличието върху него на изрично отбелязване, с поставен печат на РЗИ РИКМЕ, че същото е влязло в сила на 31.05.2019г. Настоящият касатор, в хода на производството не е твърдял да е обжалвал същото, а и не е представял никакви доказателства за това.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, касаещ реда за влизане в сила на административния акт /решение на ТЕЛК, НЕЛК/ и неговите правни последици, и по-специално дали то влиза в сила спрямо всички заинтересовани лица в административното производство по установяване на професионалното заболяване едновременно или спрямо всяко заинтересовано лице поотделно /включително и спрямо работодателя/. Съответно, влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, което не е връчено на всички заинтересовани в административното производство лица по предвидения за това ред? Позовава се и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт досежно определения размер на обезщетение, която обосновава с несъобразяване с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. С оглед специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя и въпросът: работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионалния характер на заболяването е породило действие или ищцата следва да установи, че то е влязло в сила при спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица? Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 1635/2010г. на ІV г.о.и гр.д.№ 1147/2010г. на ІV г.о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В.С.С., чрез процесуалния представител адвокат В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посочените специални основания за допустимост, а разгледан по същество - постановеният акт е правилен. Цитира многобройна съдебна практика, част от която прилага. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е заплатена в брой.

Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на никое от посочените специални основания за допустимост.

По първия поставен от касатора въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, пред вид наличието на многобройна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата, за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Признаването на професионалния характер на заболяването, според чл.62 ал.3 от КСО, е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/. Признаването става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Това решение има двойствен характер - от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. Доколкото се касае за административен акт, същият влиза в сила и има действие по отношение на лицата след като неговите адресати са уведомени за съдържанието му и е изчерпана процедурата по неговото обжалване. Съгласно чл.12, ал.1 НРСРПООПБ - експертните решения на ТЕЛК могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете по чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). Всяко едно от тези лица има право на жалба - в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на обжалване в 14 дневен срок от получаването им, пред административния съд. Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Именно защото всеки от тях получава уведомлението за издадения акт по различно време, отговорът на първия поставен от касатора въпрос е, че по различно време изтичат и сроковете за обжалване. Втората част от поставения въпрос /влязло ли е в сила процесното решение на ТЕЛК/ не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и не може да бъде предмет на обсъждане в производството по допустимост тъй като налага обсъждане на ангажираните по делото доказателства. Освен това, тази втора част съдържа условие /че решение на ТЕЛК не е връчено на всички заинтересовани в административното производство лица по предвидения за това ред/, което видно от мотивите на въззивния акт – не е прието за установено, тъй като по делото подобни данни няма.

Не е налице и специалното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният акт не противоречи на посочените от касатора решения по гр.д.№ 1635/2010г.на ІV г.о.и гр.д.№ 1147/2010г. на ІV г.о., съгласно които разпределението на доказателствената тежест относно установяване на датата на влизане в сила на решението, с което се признава професионалния характер на заболяването става съобразно общия принцип по чл.154 ал.1 от ГПК. Страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права /в случая ищцата/, дължи установяването на всички елементи от този състав, включително и влизането в сила решението на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване като юридически факт, част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл.200 ал.1 от КТ. В случая, въззивният съд е приел, че това е направено, защото представеното решение е с поставен печат на РЗИ РИКМЕ за влизането му в сила на 31.05.2019г. В отговора на исковата молба работодателят не е оспорил факта на влизане в сила на решението за него /твърдял е, че няма данни за датата на уведомяване на заинтересованите лица –НОИ, НЗОК, Агенция за социално подпомагане/. Той не е твърдял да не е получил уведомление за издаване на решението на ТЕЛК, нито че е налице висяща процедура по обжалване на акт. Съгласно установената практика – „ако работодателят твърди, че въпреки изтичането на срока за обжалване на решението, то не е влязло в сила, в негова тежест е да докаже, подал ли и е жалба срещу решението, кога и висящо ли е производство по подадената жалба пред горестоящия административен или съдебен орган“ /вж.решение по гр.д.№ 4012/17г.на ІV г.о./ В случая подобни доказателства не са представени, поради което и въззивният съд е приел за недоказана тезата за липса на акт, установяващ професионалното заболяване на ищцата.

Не може да се приеме и довода на касатора за постановяване на въззивният акт в разрез с трайната практика по определяне на справедлив размер на обезщетение, изведен като основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно ППВС № 4/86г. при определяне на обезщетението, съдът дължи преценка на редица обективно съществуващи и конкретно установени по делото обстоятелства и в случая това е направено. Отчетени са видът и характерът на придобитото професионално заболяване, неговата тежест, продължителност, прогнозата за развитието му, реалните морални страдания, които то е причинило, широкият обхват на причинените последици в семейния, социалния и обществен живот на пострадалата.

С оглед изхода от спора, направеното искане на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се осъди касатора да заплати сумата от 1 200лв., установени като реално заплатени, съобразно изискванията, посочени в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261 от 27.11.2020г. по в.гр.д. № 544 по описа за 2020г. на Окръжен съд Перник.

ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори М. и П., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на В.С.С. от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 сумата от 1 200лв. /хиляда и сто лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.