1 № 60310/12.10.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Л. Агледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3663 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 2364/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2269/2018 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането от 16.10.2017 г. по гр.д. № 11804/2017 г. на Софийски градски съд, неточно именувано „определение“, за връщане на исковата молба на Е.Д.М. срещу Апелативен специализиран наказателен съд на основание чл. 130 ГПК.

Определението се обжалва от Е.Д.М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Недопустим ли е искът, когато в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, и длъжен ли е първоинстанционният съд да даде указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба - за насочване на иска срещу надлежния ответник? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и определение № 447/04.10.2018 г. по гр.д. № 3105/2018 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът се позовава и на очевидна неправилност. Обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с довода, че законът не предвижда процесуална пречка „преждевременно предявяване на иска“. Оплаква се, че правният спор следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема частната жалба с допустим предмет – въззивният съд е потвърдил разпореждане по чл. 130 ГПК, което е преграждащо (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК) и по гражданско дело с цена на иска 166 000 лв. (чл. 274, ал. 4 ГПК); подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът, а обжалваното определение отрича правото му на иск; подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но липсват сочените основания за допускането на касационния контрол. Съображения:

За да потвърди разпореждането по чл. 130 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът Е.Д.М. претендира сумата 166 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконна мярка „задържане под стража“, но искът е недопустим. Първо, насочен е срещу ненадлежен ответник – срещу Апелативен специализиран наказателен съд, а не срещу Прокуратурата на Р.Б.В съд се е позовал на ТР 5/15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС. Второ, искът е предявен преждевременно - обезщетението за неимуществени вреди от незаконна мярка „задържане под стража“ се пресъжда заедно с вредите от незаконно обвинение, а наказателното дело по взетата мярка е висящо. Въззивният е съобразил т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.

Тези мотиви на въззивния съд са израз и на становището, че когато исковата молба е нередовна (поради ненадлежен ответник), но искът е недопустим поради абсолютна процесуална пречка („предявен е преждевременно“), е ненужно да се провежда процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следи служебно както за нередовностите на исковата молба, така и за абсолютните процесуални пречки, но абсолютните процесуални пречки са непоправими и за тях не се прилага чл. 129, ал. 2, а и ал. 4 ГПК. Такава е установената практика и настоящият състав я споделя. Въззивното решение й съответства, а по повдигнатия въпрос са изключени общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Терминът „преждевременно предявен иск“ не произтича от действащото обективно процесуално право, но е използван от съдебната практика. Приема се, че е равнозначен на липса на интерес от предявения иск – абсолютната пречка по чл. 124, ал. 1 ГПК (преди чл. 97, ал. 1 ГПК), която съдебната теория и практика свързват с всички видове искове. Въззивният съд е квалифицирал предявения по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е приел, че е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото наказателното дело по взетата мярка за неотклонение е висящо, т.е. твърденията в исковата молба обективно изключват осъществяването на което и да е основание за незаконност на обвинението, всяка хипотеза по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Такъв е смисълът на нормативното тълкуване в т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Доколкото в изложението към частната касационна жалба няма повдигнат въпрос, свързан с квалификацията на иска, а въззивното определение съответства на логиката, на която е базирано извършеното нормативно тълкуване, изключено е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2364/30.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2269/2018 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.