О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60472

София,12.10.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т.дело № 2247/2020 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Х.Ф.М. и Ф.Ф.М., като наследници на починалия в хода на делото ищец и техен баща Ф.Ш.М., двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1268 от 17.06.2020 г. по гр.д. № 3622/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 3620 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 10385/2016 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, в частта за отхвърляне на предявения частичен иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликата над 60 000 лв./общо/ до 200 000 лева - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на първоначалния ищец в резултат на ПТП на 12.02.2014 г., при което е починал баща му Ш.Р.М., ведно със законната лихва от увреждането.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваната част е неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърдят, че съдът е определил занижен размер на полагащото се на техния наследодател обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на допуснато неправилно приложение на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. В жалбата сочат, че апелативният съд неправилно е приел, че критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението е възрастта на починалия, без да съобрази изцяло силната емоционална връзка между последния и лицето, претендиращо обезщетение. Касаторите считат, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са съобразени в достатъчна степен проявленията на страданията на починалия в хода на делото ищец, в резултат на внезапната загуба на баща му. Намират, че съдът неправилно е дал превес на продължителността на страданията на първоначалния ищец, като самостоятелен фактор за определяне на занижен размер на обезщетението. Според касационните жалбоподатели, техният баща – първоначален ищец, е починал в скръб по загубения си по нелеп начин баща, и то само няколко години след произшествието, което предопределя присъждане на по-високо обезщетение, а не на по-ниско такова. В жалбата се поддържа оплакване за: неотчитане на конкретните икономически условия и на съответните нива на застрахователно покритие; неправилна интерпретация на установени конкретни факти; необсъждане на всички доводи на страните и неправилно отхвърляне на доказателствени искания по чл.266, ал.3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните формулирани въпроси: 1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти; 2. Съставлява ли основен критерий, от който съдът следва да се ръководи при определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк по чл. 226 КЗ отм. , възрастта на починалото лице; 3. При определяне на справедлив паричен еквивалент на обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226 от КЗ отм. следва ли съдът да приеме като фактор, обуславящ присъждане на по-нисък размер на обезщетението по-кратката продължителност на живота на правоимащия, ако същият е починал в хода на процеса, респ., че е търпял през по-кратък период болки и страдания; 4. Съставлява ли местоживеенето на правоимащия и починалия основен критерий, от който съдът следва да изходи при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл.226 от КЗ отм. ; 5. Как следва да рефлектира нормативно установения към момента на увреждането размер на лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка”Гражданска отговорност на автомобилистите”, върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 6. Следва ли въззивният съд, при приемане на различни релевантни факти, определящи размера на обезщетението за неимуществени вреди, от първоинстанционния съд, да постанови мотиви защо приетият от него за справедлив размер на обезщетението съвпада с този на първоинстанционния съд, а не следва да се увеличава, при положение, че първоинстанционният съд при приетите факти от САС е щял да присъди друг размер на обезщетението; 7. Може ли решението да се основава на факти, които не са били установени по делото и възможно ли е интензитетът на търпените неимуществени вреди да почива на хипотетични обстоятелства; 8. Следва ли съдът да отговори на всички доводи и оплаквания на страната, заявени във въззивната й жалба и 9. Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд. При условие на евентуалност, се моли допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност.

Касаторите поддържат допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси №№ 1, 2 и от 4 -9, вкл., а по въпрос № 3 – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитирана и приложена е задължителна съдебна практика на ВС и съдебна практика на ВКС, в противоречие с която е произнасянето на въззивния съд: ППВС № 4/1968 г., г. решение по гр.д. № 60323/2016 г. на ВКС, I г.о., решение по гр.д. № 60334/2016 на ВКС, I г.о., решение по т.д. № 1053/ 2012 г. на ВКС, II т.о., решение по гр.д. № 78/2011 г. на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № 465/2011 г., IV г.о. решение по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о. и решение по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о. – по въпрос № 1; решение по т.д. № 218/2010 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 458/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение по т.д. № 1919/2014 г. на ВКС, I т.о. – по въпрос № 2; решение по т.д. № 2056/2015 г., решение по т.д. № 1599/2015 г. – по въпрос № 4, решение по т.д. № 1948/2013 г., решение по т.д. № 795/2008 г., решение по т.д. № 299/2011 г., решение по т.д. № 634/2010 г., решение по т.д. № 60/2012 г., на ВКС, II т.о. и решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о. – по въпрос № 5; т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение по т.д. № 3456/2015 г. на ВКС – по въпрос № 6;, решение по гр.д. № 60323/2016 г. на ВКС, I г.о., решение по гр.д. № 60334/2016 на ВКС, I г.о. и решение по т.д. № 2056/15 г. – по въпрос № 7; Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по ОСГК на ВКС, решение по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение по гр.д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение по т.д. № 808/2009 г. на ВКС, I т.о., решение по гр.д. № 534/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение по гр.д. № 2254/2013 г. на ВКС, II г.о. – по въпрос № 8; т. 7 от ППВС № 6/1968 г. и решение по гр.д. № 1008/2013 г. на ВКС, IV г.о. – по въпрос № 9.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Застрахователна компания Л. И“ АД, чрез процесуален пълномощник. Заявено е становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, не е заявило становище.

Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, при спазване на срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да достигне до обжалвания правен резултат по спорния във въззивното производство въпрос - за размера на обезщетението за причинените на първоначалния ищец неимуществени вреди, и след преценка на събраните по делото гласни доказателства и заключението на приетата съдебно-прихиатрична експертиза, апелативният съд е приел, че сумата от 60 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претендираните вреди. Решаващият състав е отчел установените от свидетелите Ф. М. и Фами И. много добри отношения между сина и бащата, и независимо, че синът /първоначален ищец – 52 годишен към ПТП/ е живеел и работил през последните 4-5 години в чужбина, синът непрекъснато се е прибирал в България, помагал е във всичко на своя баща, а след смъртта му се чувствал виновен, преживял остра стресова реакция, последвана от тревожно-депресивни оплаквания, косите му побелели, отслабнал, бил смутен и без кураж. Съставът на въззивния съд е посочил, че според постановките на ППВС № 4/1968 г. точният паричен еквивалент на неимуществените вреди следва да се определи при съобразяване на болките и страданията, понесени от увреденото лице, както и всички съпътстващи ги емоционални, физически и психически сътресения. В този аспект, в мотивите към решението е отразено, че от значение са: характерът, тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, възрастта на потърпевшия към датата на инцидента и емоционалните и психически преживявания, стадия на обществено-икономическо развитие на страната, вкл. в аспекта на лимитите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По тези съображения, апелативният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на общо 60 000 лв. съответства на принципа за справедливост, като е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част.

Въззивният съдебен състав не е възприел доводите във въззивната жалба относно обема на неимуществените вреди. Въз основа на събраните доказателства е извел извод, че тревожно депресивните състояния на първоначалния ищец са в рамките на нормалната реакция от смъртта на неговия баща, т.к. те са имали обичайно добра емоционална връзка, типична между баща и син, живеели са в отделни домакинства и в различни държави, със собствени семейства. Съдът е приел, че не са установени по-интензивни и продължителни страдания от преживяваните при подобна ситуация, като е съобразил и фактът, че страданията на Ф. М. са се засилили още повече от смъртта на неговата съпруга – настъпила 40 дни след инцидента с неговия баща.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касационните жалбоподатели материалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с постановките в т.11 от ППВС № 4/1968 год.

Останалите въпроси са пряко относими към правилността на въззивното решение, поради което ВКС дължи произнасяне в производството по чл.290 ГПК.

За разглеждане на касационната жалба ищците следва да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 150 лв., с оглед частичното им освобождаване от ДТ.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1268 от 17.06.2020 г. по гр.д. № 3622/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 150 лева. Съобщението да се изпрати на посочения в жалбата съдебен адрес, като изрично се впише, че при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса в посочения срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение при ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: