№ 60346

София 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3753 по описа за 2021 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ [населено място], чрез процесуалния представител ст.-инспектор С. против въззивно определение № 1632 от 21.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 1013 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 215 от 22.02.2021г. по гр.д. № 1240/2020г. на ОС Благоевград за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване, отправено с определение по гр.д.№ 704/2017г.на СГС,по което е образувано дело № С-319/19. Счита обжалвания акт за неправилен, постановен в противоречие със закона, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Към жалбата прилага изложение, изискуемо с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК, в което се позовава на всички специални основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК по следния поставен въпрос: Следва ли да се спре производство, ако друга юрисдикция в ЕС е отправила преюдициално запитване по въпрос от обуславящо за спора значение и СЕС е допуснал запитването? Акцентира на нормата на чл.631, ал.1 ГПК, съгласно която законът предвижда възможност за спиране на производството само за съда, който лично отправя запитване, но не и за другите съдебни състави, които преценят вече отправеното запитване за обуславящо за решаване на спора, който те трябва да разрешат и на мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г., от които счита, че може да се изведе извод за установен рестриктивен подход към основанията за спиране.

Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от В.И.Д. и М.С.В., двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адвокатите М.-Т. и А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Доколкото квалифицират обжалвания акт като постановен на основание чл.631, ал.1, изр.2 ГПК, която норма изключва инстанционния контрол намират, че неговото обжалване е недопустимо. Считат, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, защото не е обуславящ за изводите на съда. Излагат подробни доводи и за неоснователност на направеното искане.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на което и да е от релевираните от жалбоподателя специални основания за допустимост. Съображенията:

В случая БлОС е спрял производството по делото след като с представяне на отговорите си, ответниците са релевирали възражения, по които съдът е преценил, че не може да се произнесе докато СЕС като единствен притежаващ компетентност да тълкува правото на ЕС не даде отговор на вече отправените му въпроси, въз основа на които е образувано дело С-319/19, относно съответствието на националното право с Директива 2014/42/ЕС и с Хартата на основните права на ЕС и основните принципи на правото на ЕС.

Въззивният САС, със сега обжалваното определение № 1632 от 21.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 1013 по описа за 2021г., е потвърдил определението на Бл ОС /№ 215 от 22.02.2021г. по гр.д. № 1240/2020г./, като е възприел извода, че отговорите на въпросите, поставени по дело С-319/19 на СЕС са с обуславящо значение за решаване на спора. Относно допустимостта на обжалването на определението за спиране е дал положителен отговор, позовавайки се общите правила, с мотива, че нормата на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК е приложима само за съда, отправящ преюдициалното запитване.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че на поставеният от жалбопадателя въпрос следва да се даде положителен отговор. Съдът на ЕС многократно в своята практика е имал възможност да отбележи, че когато националният съд прецени, че тълкуването на общностното право му е необходимо, за да има възможност да разреши предявен пред него спор, то първичното право на ЕС го задължава да сезира СЕС /вж.дело С-283/81/. Когато един национален съд вече е сезирал СЕС, отправяйки конкретни въпроси, във връзка с които е образувано производство и преди произнасянето на СЕС и друг национален съд прецени, че отговорът на същите въпроси е от обуславящо значение за решаването и на поставеният пред него спор /какъвто е настоящия случай/, то за последният съд съществуват две възможности : или да отправи идентично питане до СЕС /което по всяка вероятност ще бъде приобщено към вече образуваното дело/и да спре на основание чл.631 ГПК производството или да спре производството на общото основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и да изчака произнасянето на СЕС по вече образуваното дело. Независимо какъв избор ще направи съда и каква правна квалификация ще бъде дадена на този избор, във всички случаи националният съд, при решаване на спора по същество, е длъжен да се съобрази с тълкуването на правото на ЕС, което СЕС ще направи. Това е така, защото решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения както в Р. Б, така и в останалите държави членки, което означава, че по всички висящи в националните съдилища спорове, съдът трябва да се произнесе съобразно с тълкуването, което дава СЕС. Следва да се има пред вид и че постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и мотивите им, като задължителната им сила не се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело. Доколкото преюдициалните тълкувателни заключения са с обратно действие /освен ако Съдът изрично не ограничи действието им във времето/, при наличие на вече отправено запитване, преди постановяване на решение от СЕС по тълкуване на съответната норма от общностното право, евентуално произнасяне от национален съд би било в противоречие с установените процесуални правила. Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждане на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение, което и налага спиране на производството до произнасянето на СЕС. Наличието на установена съдебна практика в този смисъл, която е съобразена от въззивният съд изключва наличието на специално основания за допустимост.

В случая направената от жалбоподателя аналогия с Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. е неуместна, защото неговите мотиви касаят спиране на производството при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд и са свързани с тезата, че релевантната преценка за наличие на противоречива практика на състави на ВКС е в компетентност единствено на съответното общо събрание, до което въпросът е отнесен, а в настоящия случай релевантната преценка касае тълкуване на правото на ЕС и за същата компетентността е на СЕС.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1632 от 21.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 1013 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :