5№ 60649/12.10.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: Л. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1515 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1817/21.12.2020 г. по гр.д. № 2802/2020 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 2915/07.07.2020 г. по гр.д. № 18637/ 2019 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил исковете на К.С.Р. срещу Министерство на правосъдието, както следва:

· за установяване на дискриминация с въведената в затвора в [населено място] система за телефонни услуги „Контел“ за периода 2007 – 31.05.2009 г. (чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ));

· за осъждане на ответника да преустанови нарушението (чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗЗоД) и

· за осъждането му за сумата 12 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушението (чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.).

Решението се обжалва от К.С.Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната) по следните въпроси (първите два – материалноправни, а останалите – процесуалноправни): 1. Следва ли да се приеме, че са налице сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. в положението на лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор, и лицата, изтърпяващи същото наказание в друг затвор; лицата, изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода и лицата, настанени в затворническите общежития към същия затвор, при условие, че правната рамка за достъпа до телефонна връзка за всички тези лица е еднаква, а не се касае за предоставяне на условия, свързани с архитектурните особености на пенитенциарните заведения, където тези лица са настанени? 2. Следва ли да се приеме, че са налице „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. в положението на лице, изтърпяващо наказание „доживотен затвор“, и гражданите на Р. Б, които не са настанени в пенитенциарни заведения, по признака „лично положение“, когато твърденията за дискриминация са в осуетената възможност от затворническата администрация за лицето, изтърпяващо наказанието, да избере услугите на предпочитана телекомуникационна компания? 3. Необходимо ли е съдът по исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗДискр. да даде указания за уточняване на исковата молба относно вида на твърдяната форма на дискриминация, разграничена в чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр. – пряка или непряка? и 4. Непроизнасянето по установяване на неравностойно третиране относно двете проявни форми на дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. обуславя ли непълнота на мотивите и осъществява ли касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК - „необоснованост на въззивното решение“? Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр, при съществено нарушение на чл. 129, ал. 4 ГПК и необоснованост.

От Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, ответници съответно по главните и по евентуалните искове, не са постъпили отговори на касационната жалба.

Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация, спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:

Въззивният съд е приел, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗДискр. са основани на твърдения за дискриминация на ищеца К. Р., изтърпяващ наказанието „доживотен затвор“ в зоната за постоянна сигурност, т.нар. „тежък коридор“ в затвора в [населено място], в сравнение с положението на: 1) лицата, изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода“ в същия затвор; 2) лицата, настанени в затворническите общежития към затвора в [населено място]; 3) лицата, настанени в другите пенитенциарни заведения в Р. Б и 4) всички останали граждани на Р. Б, които не са настанени в пенитенциарни заведения, поради това, че в периода 2007 г. – 31.05.2009 г. системата за телефонни услуги „Контел“, избрана от затворническата администрация, е единствената, която може да ползва ищецът. Той твърди, че е третиран неравностойно. За лицата в първите три групи Министерството на правосъдието (предпочитаният ответник) и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията (ответникът по евентуалните искове) са осигурили ползване на телефонни услуги чрез апаратите от системите „Мобика“ и „Булфон“, а не само от апарати от системата „Контел“, монтирана в затвора в [населено място], където ищецът е настанен. Гражданите на Р. Б, които не са в пенитенциарни заведения (лицата в четвъртата група), могат свободно да избират измежду всички доставчици на телефонни услуги, участващи на този пазар.

Установено е, че до края на 2006 г. в затвора в [населено място] са били монтирани телефонни апарати от системите „Мобика“ и „Булфон“. Лицата, настанените там и в общежитията към този затвор, са провеждали телефонни разговори посредством карти, закупувани от лафката. След това е била внедрена системата „Контел“. Към началото на зададения с иска период заварените телефонни апарати в затвора в [населено място] са демонтирани. Това е в изпълнение на договор за изграждане и експлоатацията на телефонната система „Контел“, сключен на 19.09.2006 г. между Министерство на правосъдието и „Б. Б“АД, предвиждащ въвеждането на системата във всички места за лишаване от свобода и в изпълнението на заповед на директора на затвора в [населено място]. Цените на телефонните разговори от апаратите „Контел“ са чувствително по-високи от цените на разговорите от апаратите „Мобика“ и „Булфон“, включително цените на разговорите в чужбина. В зададения с иска период ищецът е поддържал телефонна връзка с адвокат, със сестра си и с приятелката си в Германия. Оплаквал се е пред останалите затворници в т.нар. „тъмен коридор“, където са настанени изтърпяващите наказанието „доживотен затвор“ в [населено място], че цените на телефонните услуги в системата „Контел“ са непосилни за него. Общоизвестно е, че гражданите на Р. Б, които не са настанени в места за лишаване от свобода, имат избор между услугите на всички доставчици на тези услуги.

Въззивният съд е съобразил, че разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. забранява всяка пряка и непряка дискриминация, основана на посочените признаци, в т.ч. лично или обществено положение, имуществено състояние (ал. 1). Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства (ал. 2), а непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 или на лица, които без да са носители на такъв признак, съвместно с първите, търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерии или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед законова цел и средствата за постигането на целта са подходящи и необходими (ал. 3).

За да отхвърли исковете за защита от дискриминация, основани на твърденията за неравностойно третиране на ищеца спрямо лицата в първите две групи, въззивният съд е приел, че в периода 2007 – 31.05.2009 г. всички настанени в затвора в [населено място] и в общежитията към този затвор са поставени при еднакви условия. Всички осъществяват телефония чрез апаратите от системата „Контел“ на еднакви цени на минута разговор, т.е. ищецът не е третиран по-неблагоприятно. Изводът е, че еднаквите за всички тези лица условия изключват всяка форма на дискриминация - пряка или непряка.

За да отхвърли исковете за защита от дискриминация, основани на твърденията за неравностойно третиране на ищеца спрямо лицата в третата група, въззивният съд е приел, че по-неблагоприятното третиране (материална предпоставка по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр.) или поставянето в по-малко благоприятно третиране (друга материална предпоставка по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.) са изключени при сравняване положението на ищеца с положението на лицата, които изтърпяват наказанието си в друго затворническо заведение, в случая – в затвора в [населено място]. Първо, зададеният критерий - в кое затворническо заведение лишените от свобода изтърпяват наказанието си, - не представлява дискриминация по признак „лично или обществено положение“, нито това разграничение провежда „привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“. Настаняването на лишените от свобода в различните затвори в РБългария е по нормативно установени критерии, но провеждането им не предвижда права и свободи за лицата, лишени от свобода.

За да отхвърли исковете за защита от дискриминация, основани на съпоставка с положението на гражданите на РБългария, които не са лишени от свобода, въззивният съд е приел, че лишените от свобода не могат да бъдат третирани като свободните граждани, защото подобно третиране надхвърля рамките на приложената наказателна репресия, която по естеството си предполага разграничение между тези лица.

Настоящият състав приема, че по първите два повдигнати въпроса е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С начина, по който са формулирани, касаторът предлага по тълкувателен път настоящият състав да изведе критерий за дискриминация, различен от посочените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., без да произтича от друг закон или международен договор, по който Р. Б е страна, – еднакъв достъп до телефонна услуга за всички лица, настанени в заведения за лишаване от свобода, включително с правото да избират измежду всички доставчици на услугите, участници в този пазар. Предложението е да изостави практиката, установена в решение № 3/22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012г., решение № 428/13.05.2010 г. по гр.д. № 1207/2009 г. и решение № 244/14.08.2011 г., ВКС, все на IV-то ГО. В тях се приема, че признаците за дискриминация са в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а привидно неутралната разпоредба, критерий или практика в смисъла по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. следва да се свързва обективно с гарантирани от правния ред права и свободи. Предложеният критерий – еднакъв достъп до телефонна услуга – не е сред признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиср., нито гарантира права и свободи, които правният статут на всички лица, лишени от свобода, наложеното наказание да не ограничава. В цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема също, че лишените от свобода не могат да бъдат третирани като свободните граждани, защото подобно третиране надхвърля рамките на приложената наказателна репресия, която по естеството си предполага разграничение. Тази практика настоящият състав споделя, а не съзира основание да я променя.

Третият повдигнат въпрос (№ 3) не обуславят обжалваното решение, а по него е изключена не само общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, но и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. Първо, във въззивната, а и в касационната си жалба ищецът не се е оплаквал, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Второ, не е налице и основанието „вероятна недопустимост“. Няма законово изискване, което да задължава ищецът с предявяването на иск по чл. 71 ЗЗДискр. не само да въведе твърдения, от които според него дискриминацията произтича, но и да я квалифицира като пряка или непряка по смисъла на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 ЗЗДискр. Съответно е и неизводимо такова задължение за съда по исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за даване на указания и срок за уточняване на исковата молба относно формата на дискриминация – пряка или непряка. Такова задължение по чл. 129, ал. 2 или 4 ГПК, каквото за съдът не съществува, не може да бъде установено и в резултат на служебно установяване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Последният повдигнат процесуалноправен въпрос се свежда да касационно оплакване – че въпреки доказаната по делото дискриминация, исковете са били отхвърлени (касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК). В настоящата фаза по селекция на касационната жалба обаче Върховният касационен съд няма правомощие да се произнася по касационните основания (така ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС).

При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1817/21.12.2020 г. по гр.д. № 2802/2020 г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи