О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60477

[населено място], 12.10.2021 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: KОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 2471 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

“Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, [населено място] обжалва решение № 260000 от 11.08.2020 г. по в.т.д. № 263/2020 г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1178 от 19.12.2019 г. по т.д. № 1758/2018 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Б.В.Т. на основание чл. 226 КЗ отм. във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата над 100 000 лв. до пълния присъден размер от 140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му В.Б.Т., настъпила на 15.01.2015 г. в резултат на ПТП от 08.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на смъртта - 15.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК – нарушение на материалния закон. Изложени са обстоятелства относно неправилно определене на обезщетението за неимуществени вреди на Б.В.Т., претърпени от смъртта на неговия баща В. Т., настъпила на 15.01.2015 г., след пътно-транспортно произшествие на 08.12.2014 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател е поставил на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следните въпроси:

1.Дали справедливото определяне на обезщетение за неимуществени вреди изисква да се съобразява съдебната практика в подобни случаи? – противоречие с решение № 107 от 16.02.2018 г. по т.д. № 1064/2017 г. на Окръжен съд – Варна, II състав, частично отменено с решение № 168 от 10.07.2018 г. по в.т.д. № 292/2018 г. на Апелативен съд – В., I състав; решение № 863 от 13.12.2017 г. по т.д. № 841/2017г. на Окръжен съд - Варна, I състав, потвърдено с решение № 119 от 30.05.2018 г. по в.т.д. № 188/2018 г. на Апелативен съд – В., I състав; решение № 3679 от 21.05.2019 г. по гр. д. № 15097/2017 г. на Софийски градски съд, ГО 1-18 състав; решение № 339 от 20.12.2018 г. по т.д. № 2882/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г. на ВКС, II т.о.

2. Дали е налице нарушение на критерия за справедливост при присъждане на по-високо обезщетение от необходимото? – противоречие с решение № 27 от 27.02.2020 г. по гр.д. № 2614/2019 г. на ВКС, III гр.о. и решение № 93 от 04.07.2018 г. по гр.д. № 3460/2017 г. на ВKC, III гр.о.

Ответникът Б.В.Т. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Съобщение с препис от решението на въззивния съд е връчен на касационния жалбоподател на 03.09.2020 г. Касационната жалба е от 16.09.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за възникване на отговорност на застрахователя с оглед основанието на предявения иск – пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на основание чл. 226 от КЗ отм. Приел е, че в процеса между страните е установено наличието на противоправно деяние, извършено виновно, както наличието на застрахователно правоотношение по отношение на риска „Гражданска отговорност“ между причинителя на увреждането и ответника-застраховател. Освен това въззивният съд е приел, че са настъпили неимуществени вреди за сина на починалия, Б.В.Т.. Обосновано е приемането на противоправност на деянието, авторството и причинната връзка между причиненото ПТП и смъртта на В. Т. с влязла в сила присъда, на основание чл. 300 от ГПК. Прието е, че са установени с присъдата вредоносните последици. Относно обема на претърпените от ответника Б. Т. неимуществени вреди и техния паричен еквивалент, въззивният съд е приел, че влязлата в сила присъда относно размера на причинените вреди формирала сила на пресъдено нещо, поради което била задължителна за гражданския съд, само когато размерът на вредите бил елемент от фактическия състав на престъплението. Когато деянието не обхващало във фактическия си състав размера па щетата, приетото в присъдата не било задължително. Констатации за други факти в присъдата, които не били елемент от престъпния състав, не се ползвали със силата па пресъдено нещо и нямали обвързваща сила. При спор, страните в гражданския процес можели да установят вида и обема на щетата с допустимите доказателства. Според въззивния състав, деянието в процесния случай обхващало във фактическия си състав причинената вреда, поради което присъдата била задължителна за гражданския състав по отношение наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на бащата на Б. Т.. Наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на В.Б.Т. не можел да бъде пререшаван от гражданския съд, а последният бил длъжен да приеме за установени вредоносните последици от деянието, установени с присъдата.

Въззивният съд е приел в своето решение, че събраните по делото доказателства обективирали близките отношения между загиналия баща и неговия син. Починалият помагал всеотдайно на сина си, а връзката им не била прекъснала след промяна на местожителството на сина в [населено място]. Б. Т., 43 годишен, имал отделно домакинство, личен и професионален път. Според въззивния съд, събраните доказателства разкривали сложили се житейски отношения, основани на съхранена родствена и емоционална връзка. Въззивният съд е изложил съображения, че житейски обосновано би могло да се предположи, че посочените взаимоотношения между баща и син били могли да продължат още дълго, ако не би била смъртта на бащата, настъпила в пътно-транспортното произшествие. Подробно са съобразени начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие, уврежданията на В. Т., които се изразяват в счупване на дясна ключица, счупване на малките пищяли на двете подбедрици, кръвонасядания в областта на долните крайници, разкъсно-контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение и последвалата след инцидента хоспитализация, съпроводена с усложнения, като на 13.12.2014 г. състоянието му е усложнено. Бил диагностициран с травматичен субдурален хидром, който редом с установените посттравматични мозъчни промени, както и хронични болести като мозъчна склероза, обусловил състояние на психоорганичен синдром. Състоянието се характеризирало с нарушения на паметта, мисленето и намаляване на интелектуалните възможности. Не била предприета оперативна намеса, а на 7.1.2015 г. пациентът е изписан. На 15.1.2015 г. бил получил белодробен инфаркт в резултат на хроничен застой в малкия кръг на кръвообращението, довело до натрупване на тромботични маси в дясното сърдечно ухо. Инцидентът и последвалата смърт на бащата довели до установено в производството реактивно тревожно-депресивно състояние на Б. Т.. Съдът отчел, че смъртта съвпаднала с тежките здравословни проблеми на майката на Б. Т., довели до последващата й кончина. Така пострадалият бил притиснат от двоен морален ангажимент и страдание. Отхвърлено е възражението, че е настъпило бързо възстановяване на сина, в сравнение с други подобни случаи, като подробно е обсъдено какви са служебните задължения на претендиращия (работещ в „Ръководство въздушно движение“), като е констатирано, че тези задължения са изисквали изключителна концентрация. Обстоятелство, което е наложило Б. Т. волево да се справи с тежкото си емоционално състояние. С оглед установените негативни преживявания на ищеца, както и преживените от него страдания, всички емоционални и психически сътресения са преценени от въззивния съд и това е рефлектирало върху определения точен размер на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Въззивният съд е възприел определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществените вреди, причинени на Б. Т. в размер на 140 000 лева. Изложил е съображения, че при определяне на обезщетението по справедливост следва да се вземе предвид установените в производството близка връзка между баща и син и на последвалото, изразено тревожно-депресивно състояние на пострадалия. Преценена е точно усложнената ситуация към момента на смъртта на единия родител и е взето предвид наслагване на негативни преживявания и от смъртта на майката. Въззивният съд не е кредитирал възражението на дружеството-жалбоподател, че съдът е обезщетил и вреди, нямащи отношение към процесното застрахователно събитие. Прието е, че обезщетението не можело да бъде намалявано само поради обстоятелството, че ищецът е загубил баща си на фона на сложна житейска и комплицирана ситуация. Въззивният съд е отхвърлил възражението, че смъртта на пострадалия е настъпила в хоспис. Настаняването в хоспис на бащата е прието за причинено от доказаната служебна и лична ангажираност в град, различен от града по местообитаване от бащата. Залежаването е отречено да е в резултат на неполагане на грижи, а е в резултат на множество травми от процесното ПТП. Въззивният съд е отрекъл неполагане на грижи от страна на сина към бащата, а напротив, прието е, че синът по всякакъв начин се е опитвал да пътува до баща си, в [населено място] и е поверил лечението му на професионалисти. Преценена е конкретната икономическа обстановка, израз, на която са лимитите на застрахователно покритие, за да се определи точния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва служебно само на основанията, посочени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. В настоящия случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на посочените основания.

Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обусловил изхода на спора, като общо основание за допускане касационно обжалване, както и да посочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1- 3 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване и съдът не може служебно да поставя правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии.

В случая посоченият първи въпрос, не представлява правен въпрос. Дали обезщетението следва да съответства на практиката на съдилищата, не е правен въпрос. Поради това не е формулирано общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория формулиран въпрос, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал наличието на материалноправния въпрос относно критериите за определяне на обезщетение, на основанието, предвидено в чл. чл. 52 от ЗЗД – справедливост. С определяне на конкретния размер на обезщетението, поставеният правен въпрос като включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, също така е обусловил изхода на спора. Поради това следва да се приеме, че касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване по този правен въпрос. Но в случая даденото от съда разрешение не е в противоречие със служебно известната задължителна практика на ВКС, както и с трайната практика на ВКС, по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Изцяло въззивният съд е съобразил задължителното тълкуване, извършено от Върховния съд на Р България в ППСВ 4/68 г., съгласно което съдът следва да вземе предвид всички специфични обективни обстоятелства на разглеждания спор, за да определи паричния еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като извърши анализ на доказателствата, установи фактите, които са от значение за настъпване на вредите – начин на настъпване на увреждането, специфичните прояви на негативни емоции от увреждането, претърпяното емоционално страдание, конкретната родствена връзка между починалия и претендиращия, възрастта на починалия и на претендиращия, както и какви са били конкретните отношения между тях. В настоящия случай, както подробно бе посочено, въззивният съд е взел предвид начина на настъпване на увреждането, преждевременната смърт на родителя в резултат на пътно-транспортното произшествие. Близките отношения между бащата и сина, грижата, която са оказвали един към друг. Възрастта на бащата и на сина. Преживеният стрес, болка и страдание от пътно-транспортното произшествие, насложената сложна житейска ситуация със заболяването на другия родител. Наличието на служебна и семейна ангажираност. Болката и страданието от преживяната смърт на родителя, стресът и необходимостта да се възстанови в бързи срокове, поради тежката и отговорна работа като работещ в „Ръководство въздушно движение“. Всички специфични обстоятелства са преценени като е определен паричния еквивалент на обезщетението. Липсва отклонение от правилото, така както е тълкувано в задължителната практика на ВС и трайна практика на ВКС. Поради това не е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв, заплатени в брой, удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие № 7 от 10.12.2020 г., сключен между ответника по касационната жалба Б. Т. и адв. Ю. Г..

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно ожалване на решение № 260000/11.08.2020 г. по в.т.д. 263/20 г. Апелативен съд – В..

ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Б.В.Т., ЕГН [ЕГН], [населено място] сумата от 500 лв, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: