1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60361

гр. София, 12.10.2021 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И ч.т.д. № 1882 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Тилком“ ООД обжалва определение № 2510 от 11.11.2020 г. по ч.гр.д. 2748/20 г., постановено от Софийски апелативен съд, ТК, 13 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение на Софийски градски съд по гр.д. 16 211 /19 г., в частта, с която е изменено разпределение, обективирано в протокол от 26.7.2019 г., по изп.д. 1426/16 г. на ЧСИ Н. М..

Излага съображения, че изводът на съда, че не може да обжалва решението на съда по разпределение, постановено на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК, е незаконосъобразен. Сочи обстоятелството, че е кредитор на несъстоятелността на „Димов къмпани“ ЕООД. Доколкото произнасянето на Софийски градски съд касаело изменение на протокол за разпределение, засягащ масата на несъстоятелността на дружеството-длъжник в нарушение на изричния текст на чл. 638, ал. 3 от ТЗ, както и обстоятелството, че всъщност чрез обжалването се целяло именно да не се променя акта на ЧСИ, то счита, че бил налице правен интерес от обжалването.

Така постановеното решение било в противоречие с целта и текста на закона и осъществявало заобикаляне на закона.

Дословно възпроизведения в протокола за разпределение от 26.7.2019 г. текст на закона бил незаконосъобразен, а се допускало въвеждане на допълнителни обстоятелства, каквито законът не предвиждал. Този извод на съда и постановената промяна в протокола водел до необоснована правна промяна, даваща възможност на жалбоподателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД в противоречие с целта и извращавайки текста на закона да получи предимство и да се удовлетвори предпочтително, в ущърб на останалите кредитори в производството по несъстоятелност, поради което за „Тилком“ ООД бил налице правен интерес от обжалването. По този начин щяла да се предотврати недопустима промяна на акта на ЧСИ, това не било в противоречие с постановените актове за възможността да обжалва самостоятелно разпределението.

Ответникът „Райфайзенбанк България“ ЕАД оспорва частната жалба. Счита, че няма правен интерес от обжалване от страна на „Тилком“ ООД. Разпределението било извършено след успешна публична продан на ипотекирано в полза на банката имущество на „Димов къмпани“ ЕООД и като такова не засягало интересите и правата на жалбоподателя „Тилком“ ООД, доколкото разрешението на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ ползвало единствено кредитора, по чието искане е постановено, в случая „Райфайзебанк България“ ЕАД. Именно поради това жалбата на „Тилком“ ООД срещу разпределението била оставена без разглеждане. Банката била кредитор с прието вземане, на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.Улетворяването на банката от сумата, получена от продажбата на ипотекираното имущество било предпочтително, като в рамките на разрешеното продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, така и в рамките на универсалното принудително изпълнение. Привилегията на банката се ползвала със стабилитет по чл. 693 от ТЗ и не засягала негативно „Тилком“ ООД, нито можела да е в ущърб на останалите кредитори. Моли да не се допуска до разглеждане жалбата. А ако се допусне, да се отхвърли. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване и от легитимирана да обжалва определението страна.

С обжалваното определение № 2510 от 11.11.2020 г. по ч.гр.д. 2748/20 г. по описа на Апелативен съд – София, е оставена без разглеждане въззивна жалба на „Тилком“ ООД срещу решение № 3512 от 11.6.2020 г. по ч.гр.д. 162111/19 г., СГС, ГК, 2 състав. За да постанови този съдебен акт, въззивният съд е приел, че с влязло в сила определение на СГС е преценено, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на разпределението, на основание чл. 463 от ГПК, доколкото е постановено продължаване на индивидуалното принудително изпълнение на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ. От това следвало, че няма правен интерес и от обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 463 от ГПК. Това би било в противоречие с актовете, постановени вече в производството.

Настоящият съдебен състав констатира, че с определение № 1535 от 23.1.2020 г. по гр.д. 16 211/19 г., СГС, 4 ГО, е оставена без разглеждане частната жалба на „Тилком“ ООД срещу извършено на 26.7.2019 г. разпределение по изп.д. 20168410401426 по описа на ЧСИ Н. М. рег. № 841 при КЧСИ, подадена на основание чл. 463 от ГПК до Софийски градски съд. Това определение е потвърдено по реда на инстанционния контрол от Софийски апелативен съд.

С решение от 11.06.2020 г. по в.ч.гр.д. 16211/19 г., СГС, ГО, по реда на чл. 463 от ГПК, по жалба на взискателя „Райфазенбанк България“ ЕАД, съдът е изменил разпределението от 26.7.2019 г. по изп.д. 201684104041426 на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 при КЧСИ, обективирано в протокол за предявяване на разпределение като е постановил да се чете вместо: „на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ получената над размера на обезпечението сума в размер на 300 332,90 лв се внася в масата на несъстоятелността“, вярното „ На основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ получената сума, превишаваща размера на обезпечените вземания по приложените по изп.д. изпълнителни титули в размер на 300 332,90 лв, се внася в масата на несъстоятелността“ и е оставена без уважение депозираната в останалата част жалба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Предмет на разглеждане пред Софийски градски съд е била жалбата, на основание чл. 463 от ГПК на „Райфайзебанк България“ ЕАД срещу протокол за предявяване на разпределение от 26.07.2019 г. С този протокол съдия-изпълнител е разпределил сумата от 639 600 лв, представляваща сума, получена от обявяване на „Тилком“ ООД, присъединен взискател, за купувач на недвижими имоти. Съдия-изпълнител е разпределил сумата, като е посочил удовлетворени вземания на „Райфайзенбанк България“ ЕАД в първа по ред ипотека 259 244,16 лв, вземане от 157 124,50 лв и 8 423,32 лв. За „Тилком“ ООД е разпределена сума от 147 515,18 лв. Освен това на „Райфайзебнак България“ ЕАД е разпределена сумата от 68 634,18 лв, на основание присъединено изпълнително дело, отново обезпечено вземане с договорна ипотека. Посочено е, че сумата от 300 332,90 лв, получена над размера на обезпеченото вземане, се внася в масата на несъстоятелността.

От данните по делото се установява, че за длъжника „Димов къмпани“ е открито производство по несъстоятелност с решение от 22.5.2017 г. на Софийски градски съд по т.д. 1999/2016 г. Решението е постановено в хода на образуваното през 2016 г. изпълнително производство по изп.д. 1426/16 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Видно е от определение № 2950 от 20.09.2017 г. по т.д. 4297/17 г., САС, ТО, 11 състав, че е разрешено на „Райфайзенбанк България“ ЕАД да продължи индивидуалното принудително изпълнение по изп.д. 1426/2016 г. на ЧСИ Н. М. и изп.д. 113/16 на ЧСИ Д. П.- Я..

Настоящият съдебен състав намира, че действително за „Тилком“ ООД липсва правен интерес от обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 463 от ГПК, по жалба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, така както е приел и Софийски апелативен съд. На първо място с оглед посоченото решение, а именно по жалба срещу извършено от съдия-изпълнител разпределение на суми и превеждане на получени суми от осребряване на недвижимо имущество на длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, „Тилком“ ООД, следва да изложи факти и установи наличие на вземане, прието в производство по несъстоятелност. Този извод следва от императивната норма на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, според която при наличие на открито производство по несъстоятелност за длъжника, индивидуалните принудителни изпълнения се спират. В този случай правата на кредиторите могат да се упражнят само след като са предявили вземанията си, възникнали до откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 688, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ и тези вземания са включени от синдика списък с приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността, на основание чл. 692 от ТЗ.

В случая макар да е посочил, че е кредитор на несъстоятелността, няма данни за това вземания на „Тилком“ ООД, които не се погасяват в индивидуалното принудително изпълнение, да са включени в одобрения на основание чл. 692 от ТЗ от съда списък с приети вземания, респ. да е установил съществуването им по реда, предвиден в чл. 692 и чл. 694 от ТЗ.

Съдът е разрешил, на основание чл. 638, ал. 3 от ГПК, продължаване на изпълнение за „Райфайзебнак България“ ЕАД. Жалбоподателят следва да изложи съображения срещу разпределението, с които защитава свои права. Посоченото от него, не дава основание да се приеме, че е налице правен интерес, доколкото не установява прието в несъстоятелността вземане по посочения в ТЗ ред. Решението за откриване на производство по несъстоятелност за длъжника, на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ, препятства възможността да се извършват изпълнителни действия срещу него извън разрешението на основание чл. 638 ал. 3 от ТЗ.

Освен това, въпросите за разпределението на сумите, получени след извършеното изпълнение в посоченото индивидуално принудително изпълнение, продължено на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ, над сумите, за които има издадени изпълнителни листове, присъединени в едно общо изпълнително производство и разрешение от съда да продължи изпълнението не могат да се разрешат в хода на индивидуалното принудително изпълнение. А ще следва да се разрешат в хода на универсалното изпълнително производство по несъстоятелност.

В хипотеза на открито производство по несъстоятелност в хода на индивидуално принудително изпълнение, за което е получено разрешение, на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ, защитими биха били само основания за наличие на неправилно разпределение на суми, за които има данни, че надвишават разрешеното продължаване на изпълнителния процес, на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ и жалбоподателят притежава вземане, включено в одобрения списък, на основание чл. 692 от ТЗ, с приети вземания в производството по несъстоятелност, респ. установени по реда на чл. 694 от ТЗ, което би му дало основание да оспорва сумата, превишаваща получената в резултат на изпълнението след разрешението, на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ. В настоящия случай не се установи изложеното от жалбоподателя обстоятелство, че е кредитор с прието вземане в несъстоятелността. Поради това за него липсва правен интерес от обжалване на решението на Софийскиградски съд, постановено на основание чл. 463 от ТЗ.

Изцяло следва да се потвърди обжалваното определение.

При този изход на делото, на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП в размер на 100 лв.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2510 от 11.11.2020 г. по ч.гр.д. 2748/20 г., постановено от Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Тилком“ ООД срещу решение на Софийски градски съд по гр.д. 16 211 /19 г., в частта, с която е изменено разпределение от 26.7.2019 г. по изп.д. 1426/16 г. на ЧСИ Н. М., обективирано в протокол за разпределение от 26.07.2019 г.

ОСЪЖДА „Тилком“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], етаж 12, офис 15 да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Експо 2000, [улица], фаза III сумата от 100 лв, разноски за настоящето производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП в размер на 100 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: