О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60476

[населено място], 12.10.2021 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадест и осми септември през две хиляди двадесет и първа година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: KОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И т.д № 2441 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А.Х.М. и С.Е.М. /ищци в първоинстанционното производство/ обжалват решение № 11687 от 24.07.2020 г. по в.гр.д. № 5270/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1407 от 27.02.2019 г. по гр.д. № 16716/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 5 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели искове срещу Гаранционен фонд за заплащане на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ отм. на сумата за разликата над 130 000 лв.. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им А.С.М., причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.08.2015 г. по вина на водача Х.А.А. при управление на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. [рег.номер на МПС], за който не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателите молят за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове до сумата от по 180 000 лв. за всеки един от тях.

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че решението е неправилно по отношение на определените размери на дължимите застрахователни обезщетения за неимуществени вреди. Позовават се на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения за недостатъчно оценяване на всички релевантни критерии за определяне на дължимите обезщетения. Молят да се отмени решението в обжалваната част. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационните жалбоподатели са поставили на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, конкретизиран във връзка с конкретното дело сочената съдебна практика, както следва:

1.1. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

1.2. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г.?

По така конкретизираните въпроси решението противоречало на: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г., на ВКС, I т.о.; решение № 28 от 09.04.2014 г., по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о.

1.3. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално възпроизвеждане на свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи? – противоречие с ППВС № 4/68 г.; решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.

1.4. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени е ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите? - противоречие с решение № 88 от 09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о.

2. Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение? - противоречие с решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 1 от 05.02.2019 г. по т.д. № 1002/2017 г. на ВКС, I т.о.

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР па КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2015 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това?

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?

Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2015 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?

Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер /в случая 40-50% по - нисък/ от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по - нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия - освен ако към средата на 2016 г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива?

Според жалбоподателите, тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в пълно отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии и постоянната практика, обективирана в - решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о.; решение № 83 от 06.07.2009 г., по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о.

О. Г фонд, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок. Съобщения с препис от решението са връчени на 04.09.2020 г. Срокът на касационно обжалване е изтекъл на 04.10.2020 г., неделя, неприсъствен ден. Подадената по пощата на 05.10.2020 г. касационна жалба е в срок, предвиден в чл. 283 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че жалбоподателите А.Х.М. и С.Е.М. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на сина им А.С.М., настъпила в резултат на ПТП от 04.08.2015 г. Според въззивния състав, между страните било установено със сила на пресъдено наличието на предпоставките на чл.288 от КЗ отм. , ангажиращи отговорността на ответника - Гаранционен фонд спрямо увредените ищци: липсата на застрахователен договор, сключен между застраховател и прекия причинител на вредите - Х.А.А.- незастрахован водач на л.а. „Пежо 206“ с рег. [рег.номер на МПС], наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на Гаранционен фонд спрямо увредените ищци - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на ищците - болки и страдания от смъртта на сина им, загинал при ПТП; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца, отправено искане до Гаранционен фонд за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди. Това е така, тъй като решението на Софийски градски съд в частта, с която Гаранционния фонд, на основание чл. 288 от К3 /отм./, е осъден да плати на ищците по 100 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им, загинал при ПТП на 04.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015 г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, било влязло в сила.

По отношение на спорния въпрос, очертан от оплакванията във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба за справедливия размер на обезщетението, което се дължи на родителите на загиналото дете, въззивният съд е приел следното: че следва да се преценят критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. при прилагане принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в тяхната съвкупност, с оглед на конкретно установените за всеки отделен случай обективни факти. В конкретния случай, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, установяващи личността на починалия А., като отзивчиво и трудолюбиво момче, гордост за родители си и пример за близки и познати. Както и е установено, че загиналият и родителите му са живеели заедно, установените близки и безконфликтни отношения на подкрепа и разбирателство между детето и родителите. Отчетена е ранната възраст на загиналото дете, възрастта на родителите към момента на пътно-транспортното произшествие. А също, наличие на преживените болки и страдания от родителите, мъката по детето, боката от загубата, изключително преждевеременната му смърт. Установено е, че родителите са лишени от възможността да се радват на постаженията и успехите на детето, както и от подкрепата и помощта му. Взет е предвид начина на настъпване на произшествието, при което е причинена смъртта на детето, причиненото стресово състояние на родителите, което ще ги съпътства до края на живота им. Съдът е отчел стандарта и условията на живот в държавата към 04.08.2015 г.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва служебно само на основанията, посочени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, а именно ако се установи вероятност обжалваното съдебно решение да е нищожно или недопустимо. В конкретния случай такива пороци не се установяват при извършената служебна проверка.

Извън посочените основания за допускане касационно обжалване служебно, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по отношение, на който въпрос следва да е налице някое от основанията, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК, както може и да релевира основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

В случая посочените от касаторите правни въпроси, са свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД, както и за това кои са обективните критерии, които съдът следва да вземе предвид, за да определи размера на справедливото обезщетение. Касаторът е посочил, че решението на въззивния съд, следва да се допусне до касационно обжалване, поради това, че противоречи на задължителната практика на ВС, както и на трайната практика на ВКС. В настоящия случай, действително, с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл. 288 от КЗ отм., в предмета на делото е включен въпросът за определяне на обезщетението, на основание справедливост, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд изцяло е съобразил разясненията в ППВС 4/68 г., като след събиране и анализ на доказателствата, е установил фактите по делото и при преценка в тяхната съвкупност, е установил конкретните обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението. За да определи размера на обезщетението като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, понесени от увредените лица, всички емоционални и психически сътресения, въззивният съд е взел предвид начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие, при което е причинена смъртта на детето на жалбоподателите. А също така възрастта на увредения и на родителите му, дълбокият стрес, причинен от смъртта на детето им, който ще продължи до края на живота им. Изхождайки от всички конкретни установени в процеса обстоятелства, въззивният съд е определил размера на обезщетението, съобразяваки обективните факти. Възприемайки посочените факти и анализирайки ги в тяхната съвкупност, въззивният съд е определил обезщетението на основание справедливост, но не като е приложил абстрактно това понятие, а изхождайки от подробно анализираните обективни обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетение за неимуществени вреди Липсва отклонение от разясненията, посочени в задължителната практика на ВС – ППВС 4/68 г. А също така не се установява формално отношение към анализа на фактите. Намерен е точният паричен еквивалент на претърпените нематериални вреди, причинени от болките и страданията от загубата на детето. Съобразени са конкретните икономически условия в страната, като е акцентирано, че обезщетението следва да отговаря на действително причинените вреди. Въззивният съд е изложил мотиви за наличие на съобразяване с конкретните икономически условия. Не може да се приеме, че е налице основание за допускане касационно обжалване поради неправилно съпоставяне на действително търпените вреди със справедливия размер на обезщетение. Въззивният съд е дал разрешение в мотивите и е обосновал изхода на спора именно при приложение на критериите, които следва да се вземат предвид, за да се определи обезщетението по справедливост. Съдът е отчел както общите, така и специфичните критерии, обсъдил е всички данни, преценил е по отделно и в съвкупност релевантните обстоятелства и е определил следващите се обезщетения. Липсва разрешение в отклонение от допълнително соченото основание. Поради това не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

При наличие на задължителна съдебна практика по въпросите, обусловили резултата от делото, няма причина решението да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Посочено е формално и без изрично мотивиране на посоченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съобразно изхода на настоящето дело на ответника по касационната жалба - Гаранционен фонд следва да се присъдят направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед осъщественото представителство от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП, следва да се определи възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 687 от 24.07.2020 г. по в.гр.д. № 5270/2019 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА А.Х.М., ЕГН [ЕГН] и САБИН Е. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „6-та“ № 9, област В. да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], [улица], ет. 4 сумата от 400 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за осъществено представителство пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: