№ 60352София, 12.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1984 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1797 от 17.12.2020 г. по в. гр. д. № 2163/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1681 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 17992/2018 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С.Г.Г. срещу П.В.П. и А.И.Д. установителен иск, а срещу ответницата А.С.С. - иск по чл.108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението на 186,80/376 ид. части от дворно място с идентификатор .... по КККР на [населено място], цялото с площ от 376 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .... с площ от 65 кв. м., построена в предната част на имота откъм [улица], както и искането за отмяна на нотариален акт № .... г. на нотариус П. С..

Вззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата С.Г.Г. е наследник на прабаба си Д.С.К. /Д.К.Ч./, която закупила с нотариален акт № .... г. процесното дворно място, което по нотариален акт е с площ от 372,80 кв. м., а по скица 376 кв. м. и по действащата кадастрална карта представлява ПИ с идентификатор .... Д. К. построила в имота си жилищна сграда с площ от 46 кв.м., която представлява част от съществуващата понастоящем сграда с идентификатор .... с площ от 65 кв. м. и заема северозападната част от тази сграда откъм [улица]. В кадастралната карта е отбелязана и втора жилищна сграда с идентификатор .... с площ от 21 кв. м., представляваща приземен етаж, таванът на който е железобетонна плоча на височина 1,80 м. над земята.

Прието е, че Д.С.К. е имала две дъщери – М.С.Н. и И.С.П., които след нейната смърт са извършили следните разпоредителни сделки: - на 15.09.1958 г. М.С.Н. продала с частен писмен договор на В.И.И. недвижимия си имот в [населено място], [улица], представляващ стая и кухня на първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположена към задната част на двора, заедно с половин идеална част от дворното място, цялото с площ от 380 кв. м. - с нотариален акт № ... г. И.С.П. продала на В.И.И. 190 кв. м. ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с общо пространство от 372 кв. м., както и части от къщата – стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора /помещенията са откъм двора/. На 08.12.1960 г. е вписан отказът на М.С.Н. от наследството на майка Д.С.К., починала на 27.05.1957 г.

Част от процесната сграда с идентификатор .... представлява и пристройка от 16 кв. м., за която на В.И.И. е издаден позволителен билет от 1961 г. и одобрен проект. Пристройката от 16 кв. м. се намира в източната част на жилищната сграда, откъм вътрешността на двора. В тази част е било застроено и килерче от 6 кв. м., за което също има издаден позволителен билет.

Прието е, че понастоящем единствен наследник на И.С.П. е ищцата С.Г.Г..

Ответниците П.В.П. и А.И.Д. са наследници на В. И. и съпругата му А. Т.. Преди смъртта си, с нотариален акт № ... г., В. И. и съпругата му А. Т. дарили на децата си И.В.И. и П.В.П. 190 кв. м. ид. части от дворно място цялото от 372 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо парцел ... от кв.... в 12 подрайон по плана на града и от построената в мястото къща: стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора. С нотариален акт № ... г. наследниците на И. И. – Н.Д.И. и А.И.Д., са продали на П.В.П. 80 кв. м. ид.части от собствените си 190 кв. м. ид части от недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ ПИ ... от кв.... в 12 подрайон по плана на града, целият с площ от 372 кв.м., заедно с 1/2 ид.част от построената в имота къща, състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора. С нотариален акт № .... г. А.П.И., П.В.П. и А.В.Д. са признати за собственици по наследство и давност на ПИ ..., при квоти 4/6 за А. и по 1/6 за П. и А..

С нотариален акт № .... г. А.П.И. дарила на П.В.П. и на А.И.Д. своите 4/6 ид. части от описания имот, представляващ 180 кв. м. от ПИ ....

С нотариален акт № ....г. П.В.П. се разпоредила с 345 кв. м. ид. части, а А.И.Д. с 31 кв. м. ид. части от ПИ .... в полза на третата ответница А.С.С., а П.В.П. продала на А.С.С. недвижими имоти, придобити по дарение: жилищна сграда с площ от 50 кв. м., състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, която представлява еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .... със застроена площ от 65 кв. м.; еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .... със застроена площ от 21 кв. м.; селскостопанска сграда ... със застроена площ от 10 кв. м., находящи се в [населено място], [улица]

Съдът е възпроизвел и свидетелските показания, ангажирани от страните за установяване на ползването на имота от различните собственици.

При тези данни въззивният съд приел от правна страна, че искът за собственост, предявен от С.Г.Г. срещу П.В.П., А.И.Д. и А.С.С., е неоснователен.

На първо място съдът е приел за доказана идентичността между лицата Д.С.К. и Д.К.Ч., като е съобразил както представената от ищцата декларация за идентичност, подписана много преди завеждане на делото, така и от акт за смърт на И. П. /баба на ищцата/, в който е посочено, че нейна майка е Д.К.Ч., фигурираща като купувач по нотариалния акт от 1947 г. Посочено е също, че и двете страни по делото се легитимират като собственицина на спорното имущество като правоприемници на това лице – ищцата по наследство, а ответниците – чрез прехвърлителни сделки.

Прието е, че както договорът от 15.09.1958 г., така и нотариалният акт № .... г., имат за предмет помещения, разположени на първия етаж, а сграда с идентификатор ... представлява приземен етаж, затова е неоснователно твърдението на ищцата, че нейната баба И. П. е прехвърлила на В. И. сграда с идентификатор ....

Прието е, че няма как с нотариалния акт от 1960 г. наследодателят на ответниците да е закупил сграда с идентификатор ..., тъй като тя не е съществувала към този момент, видно от кадастралните планове от 1950 и 1960 г. и от заключението на вещото лице, което сочи, че тази сграда е строена след 1969 – 1970 г. Следва да се приеме, че с нотариалния акт от 1960 г. В. И. е закупил от И. П. 190 кв. м. идеални части от мястото, ведно с помещения от процесната сграда с идентификатор .... Затова недоказани са твърденията на ищцата, че е придобила по наследство от И. П. дворно място и сграда ... в него.

Не може ищцата да е придобила собствеността на 186,80/376 ид.части от дворното място след отказа от наследство, извършен от М. Н.. Този отказ е недействителен, тъй като преди това М. Н. е извършила разпореждане с наследственото имущество чрез договора от 15.09.1958 г., който има характер на предварителен договор, т.е. тя е приела наследството на своята майка Добра. Неоснователно е възражението, че този отказ от наследство е недействителен и че в случая трябва да намери приложение разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗН, която гласи, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да предявят иск за унищожаване на отказа в своя полза в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от отказа. М. Н. е приела наследството чрез конклудентни действия, а след като наследството е прието веднъж, наследникът не може да оттегли приемането и да се откаже от наследството. Отказът от наследство не е породил действието, посочено в чл.53 ЗН, т.е. не е уголемил дела на И. П. от наследството на Д. К., затова не е налице и претендираното от ищцата придобивно основание за 186,80/376 ид.части от дворното място.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата С.Г.Г..

Жалбоподателката счита, че е доказала активната си материалноправна легитимация като собственик на спорния имот. Тя произтича от възмездната сделка по нотариалния акт от 1947 г., с която прабаба Д. е закупила спорното място; построила е в него две жилищни сгради: № 1, състояща се от приземен етаж с две стаи и антре, етаж над него с две стаи, антре и остъклена тераса с обща площ на етажите около 65 кв. м. и сграда № 2, прилепена към първата сграда, но откъм страната на двора, състояща се от стая, кухня и сутеренна стая с площ от 21 кв. м., както и стопанска постройка с тоалет в дъното на двора. След отказа от наследство на М. Н. и след продажбата, извършена от И. П. с нотариалния акт от 1960 г., И. П. останала собственик на 188,80/372 ид. части от дворното място и сграда № 1. Счита, че наследодателят на ответниците е живял със съпругата си в сграда № 2 до 1990 г., след което напуснал имота.

Очевидно неправилен бил изводът на съда, че с договора от 1958 г. и нотариалния акт от 1960 г. са продадени помещения, които се намират на първия етаж от спорната сграда. Жалбоподателката счита, че след разпоредителната сделка от 1960 г. в собственост на нейната баба И. П. са останали 188,80/372,80 ид. части от мястото и жилищна сграда № 1. Позовава се на допълнителната техническа експертиза по делото, на показанията на свидетелите Ц. Й. и Т. Д., на обстоятелството, че всички нейни наследодатели живели и починали в тази сграда, че партидата на земята се водела на името на жалбоподателката, както и че след 2010 г. тя посещавала имота и заплащала данъците за него.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 /стара редакция/ и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на ищеца и представени в тази връзка доказателства относно активната материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.108 ЗС;

2. Може ли договорът от 15.09.1958 г., наименован от една от наследничките, но подписан с участието на двете наследнички, да прехвърли вещни права, когато не е обективиран в изискуемата от закона нотариална форма и няма доказателства купувачът да е поискал неговото обявяване за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД;

3. При какви условия, ако се приеме, че договорът от 15.09.1958 г. има различно съдържание от нотариалния акт от 08.12.1960 г., може да доведе до придобиване на собственост, ако обявеният в него краен срок е изтекъл, няма данни за пълно плащане и продавачът го е владял повече от 52 години;

4. Ако се приеме, че отказът от наследство на М. С. е нищожен, то действителен ли е бил договорът за продажба от 1960 г. на другият съсобственик и наследник И. П. за същата част на имота, както в писмения договор от 1958 г., без да са спазени специфичните изисквания за продажба на съсобствен имот;

5. Трайното и непрекъснато владение на претендираната част от имота – сграда и идеална част от земята, в продължение на 52 години, отразено в нотариалните книги и данъчни регистри, плащаните данъци и отразената в кадастралните карти собственост на тези обекти, води ли до придобиване на имота по давност, ако се приеме, че е бил продаден целият. Жалбоподателката се позовава на следната практика на ВКС: решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III-то г.о., решение № 160-А/16.12.2020 г. по т.д. № 2156/2019 г. на ВКС, II-ро т.о., както и на решение на САС, което обаче не може да обуслови допускане на касационно обжалване след изменението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /ДВ, бр.86/2017 г./.

Ответниците П.В.П. и А.И.Д. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане от ВКС. Излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Ответницата А.С.С. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втората част от първия въпрос - следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства относно активната материалноправна легитимация на ищеца по предявен иск за собственост. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, тъй като въпреки правилната фактическа констатация на въззивния съд, че с нотариалния акт от 1960 г. В. И. е закупил от И. П. 190 кв. м. идеални части от мястото, ведно с помещения от процесната сграда с идентификатор ...., съдът не е дал отговор на въпроса какъв е статутът на останалите помещения в същата сграда, предвид данните по плана на стр.201 от първоинстанционното производство, като не са изложени и доводи във връзка с правното значение на факта на обособяване на две самостоятелни жилища от първоначално построената сграда в имота преди 1963 г. и приложимостта на ТР № 96/1971 г. по този въпрос. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, включително и посоченото от жалбоподателката решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III-то г.о., което е по по-общия въпрос следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди доказателствата по делото, относими към релевантните за спора факти.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1797 от 17.12.2020 г. по в. гр. д. № 2163/2020 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: