1 № 60252/12.10.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Л. А разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2502 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 147/23.02.2021 г. по гр.д. № 2694/2020 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 2093/03.04.2020 г. по гр.д. № 15880/2019 г. на Софийски градски съд, е признал за установено по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, че поради погасяване по давност не съществува правото на принудително изпълнение за сумата 33 824.79 лв. – непогасена главница по договор за банков кредит от 20.10.2008 г. и 162.05 лв. – неолихвяема сума по издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на която ответникът „Ф. Ил“ ЕАД е частен правоприемник, срещу ищеца Е.Й.К. по ч.гр.д. № 10823/2012 г. на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Решението се обжалва от „Ф. Ил“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.20210 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Дали и как се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД по вземания по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. – датата, на която т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК породи задължителното си действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване, а допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с довод, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г., все на IV-то ГО на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация Е.Й.К. възразява, че повдигнатият въпрос нямат претендираното значение, евентуално – иска производството по делото да бъде спряно до приключване на тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС.Ният процесуален представител адв. М. П. иска да му бъде определено възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство (чл. 38 ЗА).

Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет (делото е гражданско, с цена на иска над 5 000 лв.), при надлежна процесуална легитимация (касатор е ответникът), спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност, но е налице привременна пречка за допустимост на производството по чл. 292 ГПК. Съображения:

За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че след две цесии ответникът „Ф. Ил“ ЕАД е частният правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, в полза на която Банка са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ищеца Е. К. за сумите 39 274.64 лв. – главница по договор за банков кредит от 20.10.2008 г, ведно със законната лихва за периода от 29.02.2012 г.; 7 125.48 лв. – договорни лихви; 1 235.17 лв. – наказателни лихви и 1 879.06 лв. – разноски по делото по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По изпълнителният лист е образувано изп.д. № 3107/2012 г. по описа на ЧСИ Б., а след успешно приключилата публична продан с постановление за възлагане на имота на длъжника, влязло в сила на 21.01.2014 г., и извършени преводи от трудовото му възнаграждение, последният от 25.03.2014 г., непогасени по изпълнителното дело са останали сумите 33 824.79 лв. – главница по кредита и 162.05 лв. – неолихвяема главница. Именно за тях ищецът твърди, че правото на принудително изпълнение в полза на ответника „Ф. Ил“ ЕАД – конституиран като взискател след две цесии от 30.07.2014 г. и от 13.09.2016 г. - не съществува поради изтекла погасителна давност.

Въззивният съд е съобразил, че т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС обяви за изгубило значение ППлВС № 3/1980 г. Приел е, че разликата в двата тълкувателни акта се изразява относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземане, за което кредиторът се е снабдил с изпълнително основание и изпълнителен лист, когато образуваното изпълнително дело е прекратено поради т.нар. „перемпция“ – защото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм. ). Въззивният съд е намерил, че за изпълнителните дела, прекратени на това основание към 26.06.2015 г. – датата, на която ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС е породило задължителното си действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), новата погасителна давност започва да тече от датата, в която е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК, но за заварените или образувани изпълнителни дела след 26.06.2015 г., - от датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие. Приел е, че изпълнително дело № 3107/2012 г. по описа на ЧСИ Б. е заварено към 26.06.2015 г., доколкото към тази дата по него не е осъществено основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. То е осъществено на 25.03.2016 г., когато е изтекъл 2-годишният срок от последното предприето по делото изпълнително действие – превода от трудовото възнаграждение на длъжника от 25.03.2014 г. Изп.д. № 3107/2012 г. по описа на ЧСИ Б. е заварено към 26.06.2015 г., а за него се прилага т. 10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. 5-годишният срок на новата погасителна давност, с която се ползват непосените части от паричните притезания по изпълнителния лист, е започнал да тече от 25.03.2014 г. и е изтекъл на 25.03.2019 г. Въззивният съд е заключил, че са изцяло основателни исковете, предявени на 04.12.2019 г. при условията на чл. 439 ГПК, за несъществуване на правото на принудително изпълнение в полза на ответника – взискател срещу ищеца длъжник по изпълнителното дело, а първоинстанционното решение, с което са уважени, е длъжен да потвърди. Добавил е, че изводът не се променя от това, че на 28.05.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил три запорни съобщения. Мерките в обезпечение на непогасените парични задължения следват изтеклия срок на погасителната давност.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, доколкото той стои в основата на въпроса, по висящото тълк.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВАдв.С поради противоречивата практика на Върховния касационен съд (чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ), а поставеният по него въпрос е: Прилага ли се т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС за вземания по изпълнително дело, образувано преди да бъде обявено за изгубило сила ППлВС № 3/1980 г.? Излишно е настоящият състав също да констатира противоречивата практика на ВКС и да сезира повторно тълкувателния форум, но е необходимо да спре производството по настоящото дело до приключването на тълкувателното дело (чл. 292 ГПК).

При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И :СПИРА производството по гр.д. № 2502/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение до приключване на тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС.

Делото да се докладва с приключването на тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.