№ 60690

София 12.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.П.Ч : И.П.М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3683 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е.С.Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 77 от 31.05.2021г. по в.гр.д. № 129 по описа за 2021г. на Окръжен съд Разград, с което е потвърдено решение № 109 от 11.03.2021г. по гр.д. № 1607/2020г. на РС Разград, с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-133 от 5.08.2020г. на началника на РУО Р. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, т.8 КТ и за възстановяване на заеманата длъжност „директор на Основно училище „Н. И“ като неоснователно, като присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Е.С.Д., въз основа на сключен с РУО Р., срочен трудов договор № РД-09-24 от 14.04.2020г. / по чл.68, ал.1, т.4 КТ/ е изпълнявала длъжността „директор“ до провеждане на конкурс. Конкурсът е бил обявен, на основание чл.90 и чл.91 КТ със заповед № РД-09-123 от 3.06.2020г. на началника на РУО Р.. Не се спори, че в нея надлежно са били посочени изискванията за заемане на длъжността, сроковете за подаване на документите и че същата е била обявена по установения за това ред. Не се оспорва и надлежното назначаване на комисия за провеждането на конкурса. С протокол от 14.07.2020г. последната е допуснала до участие ищцата и още двама участника, но не е допуснала кандидата Д. П.. Последният е обжалвал нейният извод, че не отговаря на изискването по т.8 към раздел „Изисквания към кандидата за заемане на длъжността“от заповед № РД-09-123 от 3.06.2020г. на началника на РУО Р., изискващ кандидата да има: „висше образование с образователно-квалификиционна степен „магистър“ в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходими за изпълнение на съответната длъжност“. В хода на обжалването, началникът на РУО Р. е възприел като основателно направеното възражение и кандидатът П. също е допуснат до участие. Приел е, че П. притежава професионална квалификация, необходима за изпълнение на длъжността, защото независимо, че е с инженерно образование от 1987г. /специалност „Атоматизация на производството“ и квалификация „инженер по автоматизация“/, той е представил копие от издадена от СУ „С.К.О“ диплома за преквалификация от 14.07.1993г.за придобита професионална квалификация „Учител по ЕИТ и информация“, когато тази дисциплина е била общотехнически предмет. Видно от приложение към диплома за преквалификация № 10208, той е получил нова фундаментална подготовка за учителска правоспособност и е защитил дипломна работа на тема „Използването на дидактически тестове в обучението по ЕИТ и информация“. След оценяване на качествата на кандидатите в хода на проведения конкурс, с протокол № 3 от 27.07.2020г., комисията е класирала на първо място, с 128т., Д. П. и на второ място, с 123 т., ищцата. На 6.08.2020г.е бил сключен трудов договор за неопределено време със спечелилият кандидат за длъжността „директор“,който е постъпил на същата дата на работа. Това е станало причина и за издаване на заповед № РД-09-133 от 5.08.2020г. на началника на РУО Р. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.325, т.8 КТ.

При тези данни, въззивният съд е приел извършеното уволнение за законосъобразно поради наличие на всички изискуеми се предпоставки, посочени в чл.328, ал.1, т.8 КТ. Крайният му извод е, че конкурсът е проведен валидно, като не е възприел направеното възражение, че конкурсът не е проведен по обявения начин, каквото е изискването на чл.95 КТ. Посочил е, че решението на комисията по превеждане на конкурса не е предмет на съдебна проверка, тъй като нейната преценка за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемане на длъжността, е въпрос на целесъобразност. Счел е че съдът има възможност да проверява дали подалият заявление за участие в конкурса кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността, поради което е обсъдил нормите на чл.211, ал.1, чл.213 от Закон за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, §6 от ПЗР на ЗВО и чл.33, ал.1 от Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като е достигнал до извода, че представените документи сочат, че П. отговаря на законовите изисквания за участие в конкурса. Изискването длъжността „директор“ да се заема от лице, което е придобило висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и с не по-малко от 5 години учителски стаж е спазено, защото П. е с призната квалификация „учител по общотехнически и специални учебни предмети“. Съгласно §6 от ПЗР на ЗВО, дипломите за висше образование, издадени от висшите училища до влизане на закона в сила /ДВ.бр.112 от 27.12.1995г./, дават правата на завършилите образователна степен „магистър“. Приел е и че чл.8, ал.1 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, на която ищцата се е позовала, доколкото е приета едва през 2004г., в случая е неприложима.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като формулира следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът в производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ да извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на обявените изисквания и установените в закона изисквания, с оглед зачитане последиците от провеждането му?, 2. Може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства и доводи на страните, без да обсъди същите в тяхната цялост и да изложи съображения защо кредитира едни, а други отхвърля? На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя и въпросът: 3. Може ли в срока за възражение по чл.93, ал.2 КТ, да се представят допълнително документи от недопуснатия кандидат, с които да се санира констатирано от комисията нарушение на процедурата, въпреки, че срокът за това е вече изтекъл? Депозирането на допълнителни документи в срока по чл.93, ал.2 КТ представлява ли представяне на документи след срока, посочен в обявлението за конкурса? 4. Счита постановения въззивен акт и за очевидно неправилен.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ОУ „Н. И“, представлявано от директора П., чрез процесуалния представител адвокат В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискванията за допустимост и излага доводи по съществото на спора, аргументирайки извода си за правилност на постановеният акт. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., реалното извършване на които установява с представени договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021г., в раздел ІІІ от който е посочено, че сумата е заплатена „по банков път“ и платежно нареждане за плащане от 26.08.2021г.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по нито един от поставените от касаторката въпроси, защото по тях не са налице посочените специални основания за допустимост.

По първия поставен въпрос, касаещ обхвата на проверката, която съдът извършва при оспорване законосъобразността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.325 т.8 КТ, практиката единно и непротиворечиво приема, че решението на комисията по провеждане на конкурс не е предмет на съдебна проверка, защото нейната преценка за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност. Проверява се проведен ли е успешно конкурс, спазени ли са императивните изисквания за неговото провеждане и дали лицето, спечелило конкурса е постъпило на работа / вж. в този смисъл решения по гр.д.№ 792/2019г. на ІІІ г.о.,гр.д.№ 1723/2002г. на ІІІ г.о./ По същия начин в случая е процедирал и въззивния съд

Отговорът на втория поставен от касатора въпрос за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства и изразени от страните доводи в тяхната цялост, като изложи съображения защо кредитира едни, а други отхвърля е безспорен и в случая това е направено, видно от гореизолжените подробни мотиви на въззивния съд.

На третият релевантен, с оглед мотивите, въпрос относно възможността в срока за възражение по чл.93, ал.2 КТ да се представят допълнително уточняващи документи от недопуснатия кандидат, който по законоустановения ред обжалва пред обявилия конкурса решението на комисията за недопускането му, следва да се даде положителен отговор. Доколкото става въпрос за специално уредена процедура по обжалване на акт, имащ за предмет засягане на права, наличието на възможност за депозиране на допълнителни документи в срока по чл.93, ал.2 КТ, с които се уточняват вече заявени основания за участие в конкурс, не може да се определи като представяне на документи след срока, посочен в обявлението за конкурса /съответно да се счете за порок, водещ до провеждане на конкурса на различен от обявения начин/. В законово определената процедура за установяване от кандидата, че отговаря на условията за участие в конкурса, същият не може да бъде лишен от съществено право, каквото е това да представи доказателства. Ако се приеме противното /че не може да представя/, това би означавало, че предоставената му възможност за обжалване се свежда до еднолично /от обявилия конкурса/ преразглеждане на взето от колективен орган, какъвто е комисията по провеждане на конкурса решение, което не може да се счете, че е целта на разпоредбата. Нормата на чл.93, ал.2 КТ няма изисквания за форма и съдържание на окончателния акт, с който се решава въпроса за допускането на кандидата до участие в конкурса. С постановяването му този въпрос се счита за разрешен, без да е възможно пререшаването му.

Всичко изложено води до извод, че настоящият съдебен състав не счита постановения въззивен акт за очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Посоченото специално основание не е приравнено на неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а изисква от съдържанието на мотивите да е видно въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, какъвто настоящия случая не е.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 31.05.2021г. по в.гр.д. № 129 по описа за 2021г. на Окръжен съд Разград.

ОСЪЖДА Е.С.Д. от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.9 да заплати на ОУ „Н. И“, представлявано от директора П., с адрес: [населено място], [улица] сумата от 400лв. /четиристотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :