О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60733

гр. София, 11.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2.Д. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2263 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О.В.М. против решение № 261078/09.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 16752/2019 г. от ІV „а“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС, до размера на присъденото обезщетение.

Съдът е приел, че при условията на чл.172 ГПК следва да се съобрази заинтересоваността на двама свидетели от благоприятния за ответницата изход на делото. Този извод на съда е направен, тъй като тримата са били в групата, настояваща старите тръби да се продадат и средствата да останат за етажните собственици, вместо да се извозят от извършилия ремонта, както иска ищцата и както е предвидено в чл.3, раздел V от договорите за СМР, сключени на 24.08.2015г. и 01.09.2015г. Именно по повод тръбите, между тази група и ищцата възниква конфликтът пред жилищния вход. Въпреки това, съдът е обсъдил показанията на свидетелите, като е приел, че показанията им отчасти не само не кореспондират помежду си, но и се разминават, не се подкрепят с каквито и да било преки доказателствени средства и до голяма степен се разколебават или опровергават с други такива. Прието е по отношение на тези свидетелски показания, че заявеното от двамата свидетели, че ищцата не е имала никакви наранявания, категорично се оборва от обсъдените вече съвпадащи писмени и гласни доказателства за проведени на следващия ден прегледи и оказана медицинска помощ за рана на ухото. Обсъдени са показанията на същите свидетели в насока на твърдението им, че ответницата била с разкървавена брадичка, издута уста, зачервена гуша, сцепено ухо и изподраскана, като е прието, че то бива до голяма степен поставено под съмнение, тъй като в заявление от 07.09.2015г. до 08 РПУ-МВР, оплакванията на ответницата единствено се изчерпват с твърдението, че на 02.09.2020г. двете с ищцата влизат във физически сблъсък, без споменаване персонално да претърпява травматични увреждания. Същевременно е прието, че дадените по същата преписка писмени обяснения от 10.09.2020г. на ищцата съвпадат с показанията на съпруга й по настоящото производство, включително в частта за претърпените от нея побой и увреждане.

Въз основа на горното, съдът е приел, че искът е доказан по основание, като ответницата е осъществила фактическия състав на непозволеното увреждане, като е доказана и причинната връзка между деянието на ответницата и вредите за ищцата, като в тази връзка са обсъдени и приетите по делото съдебни експертизи.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, като се обосновава наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, въпреки посочването и на останалите основания по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.

Сочи се правен въпрос, допустимо ли е игнорирането на показанията на свидетели само поради това, че са заинтересовани от изхода на спора, тъй като са участвували в инцидента, твърдян от ищцата.

Безспорна е съдебната практика на ВКС в насока, че заинтересовани свидетели са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на посочилата ги страна, като облагата следва да е непосредствена. Всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел; в такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Ако двама свидетели дават противоречиви показания съдът следва да положи усилия да разкрие кой от тях казва истината и мотивирано да посочи на кого от тях дава вяра и едва в резултат на това да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство. В този смисъл освен посоченото от касатора решение на ВКС са и Решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. №1871/2014г. на II т.о., Решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. №1871/2014г. на II т.о., Решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на І г.о.; Решение № 15 от 30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014 г. на ІV г.о., Решение № 177 от 28.07.2015г. по гр.д.№ 6369/2014 г. на ІV г.о. и др.

Съдът не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика и не е допуснал противоречие с нея, тъй като не е игнорирал показанията на свидетели само поради това, че са заинтересовани от изхода на спора, тъй като са участвували в инцидента, твърдян от ищцата. Напротив, посочил е, че свидетелите са заинтересовани от изхода на спора, но е обсъдил подробно техните показания и е приел, че в съвкупност с останалите доказателства по делото не установяват твърдяните от свидетелите факти. На това основание, по така посочения правен въпрос, не е налице соченото касационно основание.

Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, възражения и доводи на страните по делото.

Обосновката на така поставения правен въпрос представлява оплакване за необоснованост на решението, като се твърди фактическа обстановка, различна от възприетата от съда с обжалваното решение. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, като проверката на възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, а следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 900 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261078/09.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 16752/2019 г. от ІV „а“ състав на СГС.

ОСЪЖДА О.В.М. да заплати на Г.И.А. сумата 900 /деветстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.