О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60550София, 11.11.2021 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 166/2021

година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Г.М. от [населено място] срещу решение № 11918 от 26.08.2020 г. по в. гр. д. № 5823/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав решение № 5346 от 14.07.2019 г. по гр. д. № 12454/2017 г. за отхвърляне на предявения от касаторката срещу Гаранционен фонд, [населено място] иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 11.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие за разликата над 8 000 лв. до 20 000 лв.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с присъдения й размер на обезщетението за неимуществени вреди, за което твърди, че е твърде ниско и не съответства на претърпените от нея болки, страдания, неудобства и съпътстващите ги емоционални, физически и психически сътресения. Според нея, въззивният съд не е отдал необходимата тежест на редица доказани по делото факти и обстоятелства, като същевременно се е позовал на липсата на усложнения в здравословното й състояние, без изобщо да е бил твърдян ексцес. В касационната жалба е заявено изрично оплакване и за това, че решаващият състав не е съобразил съдебната практика за подобни случаи, представляваща база за сравнение и коректив при определяне на обезщетението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е заявено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1. Относно правилното приложение на чл. 52 ЗЗД с оглед задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение да съобрази всички факти и обстоятелства, имащи отношение към размера му, като оцени значението им с оглед действителната тежест на уврежданията и последиците от тях; 2. Относно задължението на съда при произнасянето си да обсъди всички събрани доказателства като съобрази спецификата на дадения случай в рамките на заявеното основание на иска; 3. Относно предвиденото в чл. 236, ал. 2 ГПК задължение на съда да обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора“.

В подкрепа на заявеното основание касаторката се позовава съответно на: ППВС № 4/68 г., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 60 от 10.06.2020 г. по т. д. № 691/2019 г. на II т. о.; решение № 56 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 1638/2018 г. на IV г. о. и решение № 1 от 05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2018 г. на II т. о. (за първия въпрос); решение № 27 от 28.06.2017г. по т. д. № 2430/20015 г. на I т. о. и решение № 73 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 3228/2017 г. на III гр. о. (за втория въпрос) и решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на II гр. о. (за третия въпрос).

Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 18.01.2021 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че същото е влязло в сила по отношение уважаването на предявения иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ отм. за сумата 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди, е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за причинените на ищцата вреди в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2013г. Поради това, като спорен и подлежащ на обсъждане е счел само въпроса за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. на заключението на медицинската експертиза, решаващият въззивен състав е преценил, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Приел е, че не е отчетено психо-емоционалното състояние, в което ищцата е изпаднала след инцидента; периода, през който тя се е нуждаела от чужда помощ и това й е създавало изключителен дискомфорт, тъй като е разчитала на своя приятелка и на сина си (в ученическа възраст); в продължителен период след инцидента при промяна на времето ищцата се е оплаквала от болки в увредения крак. За да отхвърли иска за разликата до поддържания във въззивната жалба размер 25 000 лв., съдът е споделил извода на предходната инстанция, че въпреки тежката форма на навяхване на колянната става, ищцата не е била подложена на оперативно лечение; не е констатирано скъсване на връзки на коляното; не е установено да са настъпили усложнения по време на лечебния и възстановителен процес; не се наблюдават трайни промени в психическото състояние на ищцата; същата не е била в продължителна социална изолация. С оглед на това и отчитайки конкретните икономически условия в страната, както и нормативно установените лимити на отговорността на застрахователите, въззивният съд е преценил за справедливо в случая обезщетение в размер на сумата 8 000 лв., като след частична отмяна на първоинстанционния акт е присъдил допълнително сумата 3 000 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, поставените от касаторката три въпроса не могат да бъдат определени като значими за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросите са поставени принципно, а не с оглед конкретния случай. От изложените към всеки от въпросите аргументи се установява, че в действителност същите обективират несъгласието на страната с направените от въззивния съд правни изводи, т. е. въпросите са относими към правилността на обжалвания акт, която обаче може да бъде проверена единствено при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

На второ място, дори да се счетат за отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да са разрешени в противоречие с посочената задължителна практиката на ВС и казуална практика на ВКС. Точно обратното – при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си компетентност на съд по съществото на спора, е съобразил всички онези обстоятелства, които е приел за значими за конкретния случай и относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и заявените от страните доводи и възражения.

Що се отнася до посочената казуална практика на ВКС (постановена по реда на чл. 290 ГПК), не може да се счете, че е налице противоречие на атакуваното решение с нея, обосноваващо допускане на касационното обжалване. Според касаторката, противоречието е в размера на определените обезщетения за неимуществени вреди за сходни случаи. Разликата в присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича, обаче, от различните факти по всяко отделно дело и от оценката им, извършена от разглеждащия спора съдебен състав. Поради това, определените различни размери не обосновават извод за противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поради изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11918 от 26.08.2020 г. по в. гр. д. № 5823/2019 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА К.Г.М. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 100 (сто) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: