О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60767

гр.София, 11.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 2299 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Конкурент - Н. Желев“ ООД против решение № 260082 от 31.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 976 по описа за 2020 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, I състав. С обжалваното решение е отменено решение № 260397 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 5414 по описа за 2019 г. на Плевенския районен съд, V състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД до размера от 4336.69 лева, като вместо него е постановено друго решение за осъждане на „Конкурент - Н. Желев“ ООД да заплати на М.П.Д. - М. и М.Г.П. сумата от 4336.69 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от разрушаване на отводнителен канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от собствения на ищците УПИ II-699, кв. 90 по плана на [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.08.2019 г. до окончателното й заплащане.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? В тази връзка съдът следва ли да изложи мотиви по всички относими към спора доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК? По този въпрос въззивното решение противоречи на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решения № 30 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 2378/2019 г. на IV ГО, № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на IV ГО, № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III ГО, № 101 от 03.06.2015 г. по т. д. № 1740/2012 г. на I ТО и №104 от 15.5.2014 г. по т. д. № 5422/2013 г. на III ГО.

2. Налице ли са предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако няма виновно противоправно поведение на възложителя или на лицето, на което е възложена работата? Касаторът счита, че разрешението на въззивния съд по въпроса не съответства на ППВС № 7/29.12.1958 г., решение № 964 от 11.04.1964 по гр. д. № 124/1965 г. на I ГО на ВС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и решение № 104 от 15.05.2014 г. по гр. д. № 5422/2013 г. на III ГО на ВКС.

3. Пострадалият съпричинява ли увреждането си, когато негово поведение е в причинна връзка с вредата? Това противоправно поведение на пострадалия изключва ли отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата? Според касатора решението на въззивния съд влиза в противоречие с решения № 538 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. на IV ГО, № 266 от 07.12.2016 г. по гр. д. № 1298/2016 г. на IV ГО, № 465 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1211/2011 г. на IV ГО, № 193 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 1090/2019 г. на I ГО на ВКС.

Ответницата по касационната жалба М.П.Д. - М. счита, че не са налице основанията за допускане на решението на Силистренския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.

М.Г.П. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищците М.П.Д. - М. и М.Г.П. са изложили в исковата молба, че са собственици на УПИ II - 600 по плана на [населено място], ведно с построените в този имот сгради. През 2010 г. извършили ремонт на съществуващ канал за отвеждане на повърхностните дъждовни води от имота им към дерето, граничещо с два съседни имота - УПИ IX-697 и УПИ I-696. През нощта на 24.06.2019 г. валял силен проливен дъжд, след който трите избени помещения на къщата се наводнили и нивото на водата достигнало около 60 см. Причина за наводняването било обстоятелството, че дъждовни води, събиращи се в двора им, не са се оттекли през изградената канализационна шахта и канализационни тръби в намиращото се в близост дере, тъй като съоръженията са били унищожени при изкопните дейности на новостроящата се сграда на ответното дружество. Ето защо са поискали ответното дружество да бъде осъдено да им заплати причинените имуществени вреди, състоящи се в стойността на премахнатите съоръжения.

В отговора на исковата молба дружеството „Конкурент - Н. Желев“ ООД е оспорило исковете с твърдението, че към 2010 г. в имота не е имало стар отводнителен канал. На 05.06.2010 г. ищцата М. П. е поискала да подмени стари тръби към съществуваща отводнителна система, преминаваща през неговия имот. Представителят на дружеството подписал споразумение без нотариална заверка за тази подмяна, но през 2012 г. О.Д.М го уведомила, че ищцата не е правила ремонт на съществуващ канал, а реално е изградила нов, който се явява незаконен.

Плевенският районен съд е приел за установено по делото, че ищците нямат право на преминаване през имота на ответното дружество, поради което собственикът на УПИ ІХ - 697 може да разполага със своя имот и да реализира инвестиционните си намерения, за които отводнителният канал на ищците е попречил. Затова премахването на отводнителния канал не е виновно и противоправно деяние, поради което искът за заплащане на обезщетение за вреди е неоснователен.

Ищците са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди до размера от 4 336,69 лв., установен с помощта на съдебно оценителната експертиза, е бил отхвърлен. След анализ на събраните по делото доказателства Плевенският окръжен съд е приел, че през имота на ответното дружество е минавал много стар канал още от времето преди да се обособят урегулираните имоти по стария план от 1926 г. От местоположението на имотите се установява, че имотът на ищците е господстващ, а на ответното дружество служещ имот и съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) е бил създаден и придобит по давност на основание чл.108, ал.3 законен сервитут по смисъла на чл. 103 и чл. 105 от същия нормативен акт. Сервитутното право на ищците задължава ответното дружество да приеме в имота си и да не препятства протичането на отпадните води през съществуващия отводнителен канал./чл.108, ал.1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ)/. В случая ищците със съгласието на собственика на съседния имот са извършили през 2010 г. ремонт на съществуващата в имота на ответното дружество стара отводнителна система, като са подменили тръбите с нови. При извършване на възложените от ответното дружество строителни дейности през 2019 г. ремонтираната отводнителна система е била премахната в нарушение на задължението на дружеството по чл.108, ал.1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Посочените в заключението на вещото лице изисквания за спазване на строителни правила и норми са приложими при изграждането на нова канализационна мрежа и нямат приложение за настоящия случай на заварена канализация, изградена преди въвеждането им. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е осъдил ответното дружество да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 4 336,39 лв., представляващо стойността на разходите по изграждане на премахнатия канал съобразно приетата по делото оценъчна експертиза.

Първият въпрос на касатора относно мотивите на въззивния съд е поставен във връзка с оплакването, че не е обсъдено писмо изх. № СТСУЕ 02-13-2991 от 21.06.2019 г. на О.Д.М и издадените строителни книжа в полза на ответното дружество. В това писмо се съдържа становището на общинската администрация, че отводнителният канал е изграден без строителни книжа в противоречие с чл.193 от ЗУТ. Съдът не е пренебрегнал това доказателство, а е извършил собствена преценка относно наличието на сервитутно право, придобито по давност, като е посочил, че каналът е изграден много преди въведените изисквания за спазване на строителни правила и норми, относими при изграждането на нова канализационна мрежа и неприложими в случай на заварена канализация. Тази преценка за законност на сервитута и съответно за противоправност на премахването на съоръженията е предоставена единствено на съда, а не на административния орган и не може да бъде променена от наличието на издадени в полза на ответното дружество строителни книжа. Следователно, макар да не ги е цитирал изрично, съдът е взел предвид всички събрани по делото доказателства, включващи становището на строителната администрация и е обосновал своя правен извод. Ето защо разрешението на първия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не може да се допусне.

Вторият въпрос на касатора не съответства на установената фактическа обстановка и на правните изводи на въззивния съд. Този съд е приел, че ищците притежават сервитутно право, накърнено от лицата, на които ответното дружество е възложило строителни дейности в имота. Ето защо така формулираният въпрос няма значение за изхода на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.

Същият извод следва и за третия въпрос на касатора. В отговора на исковата молба ответното дружество не е повдигнало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което такова възражение не е било изобщо разгледано.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на М.П.Д. - М. 500 лв. разноски за касационното производство

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260082 от 31.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 976 по описа за 2020 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, I състав.

ОСЪЖДА „Конкурент - Н. Желев“ ООД да заплати на М.П.Д. – М.-ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: