О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60393

гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Т.Ч: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д.Дч.гр.д.№ 4176 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н.Й.Н. против определение № 260416 от 23.11.2020 г., постановено по възз. ч. гр.д.№910 по описа за 2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 82 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 199 по описа за 2020 г. на Червенобрежкия районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. Н. да бъде освободен от задължението да внесе държавна такса по делото.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че противоречи на практиката на ВКС по въпроса дали съдът следва да извърши преценка за представянето на доказателства, които са необходими за удостоверяването на факти в декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и да даде указания за представянето им. Моли определението на Плевенския окръжен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и той да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:

Н.Й.Н. е предявил против община Ч. Б иск за установяване неистинност на документ и е поискал освобождаване от държавна такса Първоинстанционният съд е отказал да уважи молбата, посочвайки, че му е служебно известен размерът на платените от молителя хонорари по други дела в размери от 500 до 1 200 лв. Изтъкнал е, че декларираното от молителя е в противоречие със съдържанието на искова молба и на една друга молба, в които молителят е заявил, че е собственик на недвижим имот с размери 121,748 декара. Въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд. Добавил е, че от многобройните дела, водени срещу местна земеделска кооперация, на която понастоящем молителят е председател, е служебно известно на съда притежаването на земеделски земи. Посочил е също, че молителят е собственик на жилище в [населено място], което е обитаемо, видно от предявения срещу молителя иск за незаплатена топлоенергия. Изтъкнал, че разпореждането на НОИ не дава точна информация за размера на пенсията му, тъй като с него е определено временно изплащане на минимална пенсия.

Формулираният от касатора въпрос, по който желае допускането на касационно обжалване, няма отношение към мотивите на съдилищата за отказ от освобождаване на държавна такса. Цитираната практика на ВКС/определение № 369 от 17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на II ТО, № 354 от 21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ІІІ ГО, № 866 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 740/2012 г. на ІV ГО и др./ касаят друга хипотеза, при която е налице непълнота на доказателствата относно имущественото състояние на молителя. В настоящия случай съдилищата не се позовават на липса на доказателства, а на служебно известни им факти, касаещи имущественото състояние на молителя, които влизат в противоречие с твърденията му в декларацията. При това положение съдилищата са достигнали до извода, че в нарушение на чл.3 от ГПК молителят затаява цялата истина относно имущественото си състояние, което всъщност му позволява да заплати държавна такса в размера от 30 до 80 лв. съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260416 от 23.11.2020 г., постановено по възз. ч. гр.д.№910 по описа за 2020 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 82 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 199 по описа за 2020 г. на Червенобрежкия районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. Н. да бъде освободен от задължението да внесе държавна такса по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: