№ 60384София, 11.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1908 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 21011 от 19.02.2021 г. по в. гр. д. № 277/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение № 205/18.10.2020 г. по гр. д. № 587/2019 г. на Районен съд Момчилград, в частта, с която е уважен предявеният от Ш.Х.И. и Х.Ш.И. срещу Д.Я.С., Д.Ш.И. и Е. Й. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия на [населено място], [община], с площ от 191 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м., при граници: изток – НПИ на Ф.Х.И., запад – НПИ на Р. А., север – път, юг – имот на Х. И., който имот представлява част от неурегулиран поземлен имот с площ от 666 кв. м. с граници: север – ПИ на Ф.Х.И., запад – път, юг – ПИ на Р. А. и изток – земя по КВС. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативният нотариален акт №. .. г., легитимиращ първите двама ответници като собственици на спорния имот. Решението е отменено само в частта, с която е отменен нот. акт за дарение №. ... г., с който първите двама ответници са дарили на третия ответник процесния имот.

Въззивният съд е приел, че ищците Ш.Х.И. и Х.Ш.И. са съпрузи и родители на ответницата Д.Ш.И., като ответникът Д.Я.С. е неин съпруг, а Е. Й. – техен син и внук на ищците.

С нотариален акт №. ... г. по описа на нотариус Г. Г., рег. № 459 в НК, ищците са признати за собственици по давност и строителство на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], с площ от 666 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 143 кв. м. и едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 55 кв. м.

С нотариален акт №. .. г. на нотариус Г. Г. ответниците Д.Я.С. и Д.Ш.И. са признати за собственици по давност на неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия на [населено място], [община], с площ от 191 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 74 кв. м. Този имот е дарен от Д. и Д. на сина им Е. Й. с нотариален акт №. ... г.

Прието е, че в разписния лист към изработения през 1993 г. проекто-кадастрален план на [населено място], НУПИ с проектен № 147 е записан на името на ищеца Ш.Х.И.. От приетата експертиза се установява, че процесният неурегулиран поземлен имот с площ от 191 кв. м. представлява част от имота на ищците с площ от 666 кв. м., описан в нотариалния им акт. За жилищната сграда от 74 кв. м. няма издадени строителни книжа. Има писмо № А94-00-2396 от 17.12.2019 г. на община Кърджали за незаконност на строежа и издаването на заповед за премахването му.

Въззивният съд е обсъдил дадените от ищците Ш. И. и Х. И. обяснения по чл.176 ГПК – че не са давали съгласие и не са преотстъпвали НПИ с площ от 191 кв. м. на дъщеря си Д., не са помагали за изграждането на двуетажната масивна сграда с площ от 74 кв. м., не са давали съгласие за строеж и не са посочвали граници на описания имот пред фирма, която е правила измервания. Обсъдени са и свидетелските показания, които в обобщен вид се свеждат до това, че от много години ищците притежават дворно място с къща и обор в [населено място]; че през 2018 г. Д. и Д., които повече от 10 г. живеят в Белгия, преустроили обора в двуетажна жилищна сграда, като парите за преустройството били давани от Д., а ищците черпели строителите с кафе; че при заснемането на процесния имот от 191 кв. м. ищцата Х. показала границите на този имот; че в телефонен разговор с един от свидетелите ответницата Д. обяснила, че процесният имот е бил даден от родителите преди 15-20 години.

При тези данни въззивният съд приел от правна страна, че предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен. Процесните 191 кв. м. и жилищната сграда с площ от 74 кв. м. попадат в имота на ищците Ш. и Х., който е с площ от 666 кв. м. Съдът се е позовал на записванията в разписния лист на [населено място] към неодобрения план от 1993 г. Оборът, описан в нотариалния акт на ищците, е преустроен в незаконната жилищна сграда от 74 кв. м. Ответниците не са въвели с отговора на исковата молба надлежно възражение за придобивна давност върху спорния имот. Заявили са твърдение, че преди 15 години ищците са се разпоредили с този имот, като са им го дали и от 2004 г. те го владеят, като преустройството на обора е извършено преди 3-4 години. При липса на доказателства за разпоредителна сделка в полза на ответниците единственото годно основание да ги направи собственици на имота е 10-годишна придобивна давност, считано от 2004 г. Доказателства за осъществявано такова владение обаче не са представени. Преустройството на обора в жилищна сграда е през 2018 г. Ако може да се приеме, че с това свое действие ответниците са демонстрирали промяна в отношението си към имота като към свой собствен и са започнали да го своят, то към датата на предявяване на исковата молба давностният срок не е изтекъл. Ако за къщата от 74 кв. м. може да се направи извод, че е строена от ответниците-съпрузи, то за площта от 191 кв. м. няма никакви данни за своене, още по-малко от 2004 г. По делото са установени твърденията на ищците, че от 1964 г. владеят дворното място от 666 кв. м., едноетажната къща от 143 кв. м. и стопанска постройка от 55 кв. м., като са ги придобили по давност. Тези твърдения се подкрепят от данните по разписния лист, от свидетелите, а не се оспорват и от ответниците. Обстоятелството, че ищците не са се противопоставили на строителството на сградата от 74 кв. м., както и че за строителството е плащал ответникът Д., не могат да опровергаят направения извод за липса на изтекла в полза на ответниците придобивна давност. При това положение ищците са собственици на спорните 191 кв. м., като част от собствения им имот с площ от 666 кв. м., а по приращение са собственици и на сградата от 74 кв. м. При този изход на делото следва да се отмени констативният нотариален акт на първите двама ответници, но не и нотариалният акт за сделка в полза на третия ответник.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Е. Й., Д. С. и Д. И.. Жалбоподателите считат, че обжалваното решение е постановено в грубо противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. Поддържат, че още от 2004 г. са упражнявали владение върху спорния имот, който им бил предаден доброволно от ищците. Позовават се на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС за това, че когато и двете страни се легитимират като собственици с нотариални актове, то разпределянето на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже придобивното си основание. От доказателствата по делото не се установило давностното владение на ищците – към момента на снабдяване с нотариалния им акт за собственост № 154/2019 г. те не са упражнявали давностно владение, и то добросъвестно, както твърдят в исковата молба. Към момента на изграждане на процесната сграда ищците не са били в чужбина, както твърдят, а са били свидетели на строителството, повече от година след това те не са подавали никакви оплаквания, а сметките за вода, електричество и данъци са платени от жалбоподателите. От свидетелските показания се установявало, че владението на жалбоподателите било явно, спокойно и манифестирано спрямо всички, като не било смущавано от ищците.

В изложението към жалбата се пъддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съобразно правилата на ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост;

2. Длъжен ли е съдът, когато и двете страни се легитимират като собственици на процесния имот с констативни нотариални актове, да разпредели доказателствената тежест в процеса така, че всяка една от страните да докаже фактическия състав на своето придобивно основание;

3. Длъжна ли е страната да установи основанието, на което упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът, както и че упражняваното от нея владение е непрекъснато и необезпокоявано.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по втория въпрос – с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, а по третия – на решение № 520 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г. на ВКС, I-во г.о.

Отделно от изложеното се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание жалбоподателите свързват с твърдението си, че към момента на снабдяване на ищците с нотариалния акт №. ... г. те не са осъществявали владение върху спорния имот, тъй като години по-рано те били предали владението и собствеността му и не са имали никакви претенции към него, напротив, помагали са в строителството с ясното съзнание, че имотът е на жалбоподателите. Това се установявало и от техните обяснения пред районния съд, които съдилищата въобще не обсъдили.

Ответниците в производството Ш.Х.И. и Х.Ш.И. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка въззивният съд е действал изцяло в съответствие с процесуалния закон и практиката на ВКС. За да изведе придобивната давност на ищците върху целия имот с площ от 666 кв. м. съдът се е позовал на три обстоятелства – свидетелските показания, отразеното в разписния лист към неодобрения кадастрален план от 1993 г., както и на обстоятелството, че самите ответници /жалбоподатели в настоящото производство/, не са оспорили правата на ищците върху целия имот, а са извели собствените си права от правата на ищците. Съдът е изложил и съображението, че не е установена придобивната давност на ответниците върху спорната площ от 191 кв. м. Изводите на въззивния съд изцяло съответстват на доказателствата по делото. Липсват доказателства ищците да са предавали на ответниците владението върху спорната площ от 191 кв. м. и стопанска сграда повече от 10 г. преди предявяване на исковата молба. Само от обстоятелството, че ищците са знаели за извършваното през 2018 г. от ответниците преустройството на стопанската им сграда в двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв. м. и по същото време са посочили на геодезическа фирма границите на процесния имот от 191 кв. м., не означава, че владението на въпросната площ и стопанска сграда са предадени от тях на ответниците, при това поне 10 г. преди предявяване на исковата молба. Единствено свидетелят Я. У. говори, че имотът е бил даден преди 10-15 години на Д., но в тази част той възпроизвежда това, което по телефона му е казала самата Д., т.е. той не е възприел пряко факта, за който говори. Нито един от другите свидетели не установява подобен факт на предаване на владението на имота от ищците на дъщеря им 10-15 г. преди настоящото дело. След като всяка една от страните се легитимира като собственик на спорния имот, ответниците е следвало да докажат своето придобивно основание, свързано с въведеното от тях правоизключващо възражение срещу правата на ищците. Те не са доказали да са владели процесния имот от 191 кв. м. и стопанската сграда в него в продължение на 10 г. преди предявяване на иска за собственост срещу тях, затова правоизключващото им възражение е недоказано и в това се заключават изводите на въззивния съд. Тези изводи съответстват на доказателствата по делото.

По втория въпрос също липсва противоречие между въззивното решение и ТР № 11/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не се е позовал на това тълкувателно решение, но на практика го е приложил, като е обсъждал доказателствата по делото, свързани с придобивната давност както на ищците, така и на ответниците. Съдът е изложил мотиви както за това, че ищците са придобили по давност целия имот с площ от 666 кв. м., така и за това, че ответниците не са могли да придобият по давност част от него с площ от 191 кв. м. и стопанската сграда в тази част, преустроена от тях в жилищна сграда.

По третия въпрос също не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва противоречие между въззивното решение и посоченото в жалбата решение на ВКС. Изяснено е по делото, че ищците имат дворно място и къща в [населено място] и живеят в имота поне от 37 години /Свидетелят Л. Я., който е на 47 години, твърди, че имотът е на Ш. откакто той се помни/. Самите ответници твърдят, че са получили имота от родителите на Д., т.е. от ищците, с което признават правата им. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че придобивната давност на ищците, с всички елементи на владението, са установени по делото. Като е достигнал до този извод, въззивният съд не е действал в противоречие с посоченото решение № 520 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1070/2009 г. на ВКС, I-во г.о. В настоящия случай ищците не се позовават на придобивно основание с цел установяване на добросъвестно владение, но недобросъвестното им владение в продължение на 10 г. е налице, поради което са настъпили последиците на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на собствеността по давност.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - „очевидна неправилност“. Това основание предполага грубо нарушение на закона и/или правилата на формалната логика, които могат да се констатират при пръв прочит на решението, без да се навлиза в обсъждане на доказателствения материал. Такава очевидна неправилност в случая не е налице. Жалбоподателите свързват очевидната неправилност с тезата си, че ищците не са могли да придобият по давност имот, който вече са предали на дъщеря си Д.. Тази теза влиза в противоречие с приетото в т.2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, според което материалноправните последици на придобивната давност се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Приложено в настоящия случай, даденото разрешение сочи, че въпреки позоваването на ищците на давност едва през 2019 г. при снабдяването им с нотариален акт по обстоятелствена проверка, те се считат за собственици от предходен момент, когато е изтекъл давностният срок, т.е. много преди 2019 г., когато е издаден техният нотариален акт, както и много преди 2018 г., когато е нотариалният акт на ответниците.

При този изход на делото на ответниците в настоящото производство следва да се присъдят сторените разноски в размер на по 800 лв. за всеки от тях, съгласно два договора за правна защита и съдействие от 16.04.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21011 от 19.02.2021 г. по в. гр. д. № 277/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.Я.С. от [населено място], № 175, [община]; Д.Ш.И. от [населено място], [община] и Е. Й. от [населено място], № 175, [община], да заплатят на Ш.Х.И. и Х.Ш.И., двамата от [населено място], [община], по 800 лв. разноски за всеки от ответниците, направени в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: